Или как слабости в американската ядрена технология са на път да превърнат доказаните руски технологии в печеливши

През последните няколко години се наблюдават няколко интересни факта в световната ядрена енергетика. От една страна Китай неведнъж декларира своите амбиции да се превърне в „ядреното“ слънце на Изтока, като пусне в експлоатация десетки ядрени реактора.

От друга страна, се наблюдава и силното желание на американската компания „Уестингхаус“ да се върне на световната ядрена сцена като направи световна премиера на своята нова реакторна технология АР-1000, първо, и второ – като изгради след близо 40 годишно прекъсване първата нова ядрена централа в САЩ. Най-естественото бизнес решение е двете явления да имат допирна точка, т.е. интересът на Китай да строи нови централи, за да задоволи нарастващото потребление в страната и интересът на „Уестингхаус“ да направи световна премиера на своя реактор АР-1000, да се пресекат. Така и става.

Споразумението между Китай и „Уестингхаус“ за изграждане на четири енергоблока с АР-1000, два в град Санмен и два в град Хайянг, бе подписано през лятото на 2007 г. А още през февруари 2008 г. започнаха и изкопните работи на първия в света блок с АР-1000, въпреки че в базата данни PRIS за начало на строителството се сочи 19 април 2009 г. (защо – оставяме без коментар). А първият бетон е излят на 29 март 2009 г. В същото време кипи труд и по реактора в другия китайски град Хайянг. Изкопните работи там започнаха през юли 2008 г. Първият бетон бе излят септември 2009 г. Сглобяването на цилиндричната част на контейнмънта продължи от юли 2010 г. до септември 2011 г.

Романтичните блянове по изграждането и пускането в експлоатация на първия енергоблок с АР-1000 и за Китай, но най-вече за „Уестингхаус“ – спират до тук. Защото започват безкрайните закъснения, забавянето на графиците, отлаганията на старта и проблемите. Проблемите със сигурността на реакторите, породени от недостатъци в охлаждащите помпи на АР-1000 и съмненията за надеждността на тази иновативна американска технология приковаха вниманието към себе си на цялата  световна ядрена общност. Двата американски щата Джорджия и Северна Каролина, които строят АЕЦ с АР-1000 на „Уестингхаус“, дори изпратиха свои представители на площадките на китайските централи, за да следят изкъсо какво се случва с проектите на „Уестингхаус“.

На място има изпратени и експерти от регулаторите по безопасност на САЩ, съобщават различни издания. А „Уестингхаус“ и производителят на проблемните охлаждащи помпи и друго оборудване за проекта се занимават с корекции в проектирането на помпите за АР-1000 и се опитват да овладеят поредната криза при строителството на енергоблоковете в Китай.

Към днешната дата пресечната ядрена точка между плановете на „Уестингхаус“ и потребностите на Китай е на път да се превърне в развързан възел. Необходимостта от енергия за задоволяване все по-растящото енергопотребление в Китай се засилва с всеки изминал ден и с всеки инвестиран долар в китайската икономика. А обещанията на „Уестингхаус“ стават все по-мъгляви и без ясен край за успех с всяко обявено от американците забавяне.

Днес Китай е втората държава в света по консумация на петрол след САЩ и е поставила изграждането на ядрената енергетика сред най-значимите си приоритети. Според правителствения план, Китай ще инсталира 40 млн. киловата ядрени мощности до 2020 година или 4-5% от китайската енергия. Сега Китай разполага с 18 реактора с обща инсталирана мощност 15 168 МВт. Още 10 ядрени реактора са в процес на изграждане, а още поне 10 реактора са твърдо планирани. Защото китайската индустрия има нужда от ток. А напъните на Чичо Сам за ядрена експанзия, и то с уж най-модерната ядрена технология АР-1000, засега остават само в най-смелите мечти на „Уестингхаус“ и САЩ за завръщане на ядрената сцена.
Всички това обаче не е без значение за Китай, чиято енергийна система се задъхва от нарастващото потребление. Именно заради това азиатския тигър форсира традиционно добрите си отношения с Русия.

В средата на февруари генералният директор на Китайската национална ядрена корпорация (CNNC) Цян Чжимин бе на официално работно посещение в Москва, където се срещна с руския си колега Сергей Кириенко – генерален директор на руската държавна корпорация „Росатом“. Според официалните информации на срещата са били обсъдени перспективите за сътрудничество между двете корпорации в областта на ядрената енергетика. И това съвсем не е случайно, защото Русия вече има изградени в Китай два ядрени блока по 1000 Мвт с реактори по руски дизайн тип ВВЕР – АЕЦ „Тянван“.

Изградените два реактора са разработка AES 91 на руската ядрена индустрия. Удивителното е, че строителството на двата блока стартира съответно в края на 1999 г. и в края на 2000 г. и са пуснати в търговска експлоатация в първата половина на 2006 г. и 2007 г. В момента се изграждат още два хилядника тип ВВЕР на брега на Жълто море. През август стана известно, че „Росатом“ е получил предложение от Китай за строителство на още два енергоблока ВВЕР 1200 – Седми и Осми блок на АЕЦ „Тянван“, които в момента се планират. Продължават и преговорите между двете страни по проектите на реактори с бързи неутрони.

Двете страни имат сериозни амбиции и при разработването на съвместни ядрени проекти в трети страни, като „Росатом“ и CNNC подписаха протокол за начало на обсъждане на възможните формати за сътрудничество. Освен това, в края на юли 2014 г. „Русатом Оверсиз“ и китайската CNNC New Energy подписаха Меморандум за строителството на плаващи ядрени централи (ПАЕЦ). Китай има интерес от възможното използване на ПАЕЦ на първо място за обезпечаване на островните си територии и залежите за добив на въглеводороди на шелфа.

Така докато американската „Уестингхаус“ прави планове за световна премиера на своята реакторна технология АР-1000, която е иновативна и все още не работи никъде по света, доказаните руски ядрени реактори ВВЕР жънат успех. Само за 2014 г. бизнес портфейлът на „Росатом“ за 10 години надхвърля 100,3 млрд. долара и има подписани и гарантирани договори за 27 енергоблока по целия свят. 21 от реакторите са зад граница, в страните от Европа и Азиатско-Тихоокеанския регион.

По един блок трябва да построи „Росатом“ в арменската АЕЦ „Мецамор“ и финландската АЕЦ „Ханхикиви“, по два във виетнамската АЕЦ „Нинтхуан“, в китайската АЕЦ „Тянван“, бангладешката АЕЦ „Рупур“, унгарската АЕЦ „Пакш“, беларуската АЕЦ „Островецкая“ и украинската АЕЦ „Хмелницкая“. Три енергоблока ще правят руснаците в индийската АЕЦ „Куданкулам“ и четири – в турската АЕЦ „Аккую“.

А пред България продължава да стои избора – да заложили на куц кон, но да угоди на нечии интереси, или да разчита на доказания ядрен жребец в интерес на българското общество?