Насрочената за днес среща за Банско се провали. След близо три часа дебати между представители на консеционера, държавата и еко защитниците, до общо решение така и не се стигна.

Все пак от министерството на околната среда и водите заявиха, че се ангажират „да изискаме от концесионера в Банско – „Юлен“, да създаде специализирана кадастрална карта и да изгради и поддържа регистър на съоръженията на територията на ски зоната“. Те трябва да са публични. До момента за ски зона Банско няма никаква кадастрална карта, тя не фигурира в картата на Банско, посочи по време на дебата шефът на агенцията по кадастъра Светослав Наков.

Различните страни за пореден път не стигнаха до общо предложение как да се действа по спорния казус и към финала на разговорите преминаха към директни нападки. В края на тричасовата среща в сградата на екоминистерството министърът Ивелина Василева обобщи, че съгласие за бъдещето на концесията не е било постигнато и се ангажира да докладва пред правителството и премиера.

Дискусията беше инициирана от премиера Бойко Борисов. Преди две седмици каза, цитиран от пресцентъра на Министерски съвет, че иска да събере всички отговорни институции и засегнати страни за последен опит за общо решение и ако не се стигне до консенсус между тях, концесията с настоящия концесионер „Юлен“ ще бъде прекратена. Пред министрите си той заяви, че не може да приеме правителството му да бъде обвързвано с твърдения, че помага на някой олигарх.

Освен екоминистърът, на срещата днес присъстваха и министърът на туризма Николина Ангелкова, на спорта Красен Кралев, на икономиката Божидар Лукарски и зам.-министърът на регионалното развитие Николай Нанков, Всички те се изказаха за запазване и предоговаряне на сегашната концесия. Шефът на строителния контрол (ДНСК) Милка Гечева, на агенцията по кадстъра (АГКК) Светослав Наков, кметът на Банско Георги Икономов също взеха участие. Мнението си изказаха още бившият екоминистър Евдокия Манева, в чийто мандат се подписва концесията, а като представител от НПО секторът беше и икономистът Красен Станчев от Институт по пазарна икономика.

Неясноти и нарушения

Ресорните министерства и институции отново застъпиха тезата, че не става дума за нарушения на договора и законите, а за редица неясноти, например за площта на концесията и методологията за изчисляване на финансовите задълженията. Пред журналисти Петър Петров от „Юлен“ също каза, че според концесионерът има неясноти в подписания преди 15 години договор, които трябва да се изчистят.

„Осем централни ведомства заявяват, че има неясноти във всичко в концесионния договор и в същото време няма заведен съдебен спор за изчистване на тези проблеми. Защо това не е направено през всичките 15 години?“, запита Тома Белев от Асоциацията на парковете в България.

От коалицията „За да остане природа в България“ настояха за публичност на всички документи, свързани със строителството и собствеността на обектите в ски зоната, както и застроителните книжа; за анализ и установяване на нарушенията с нови проверки на място и налагане на законовите санкции още преди да бъде взето решение по договора за концесията.

Над 100 млн.лв. неустойки

Неустойката, която държавата трябва да плати на концесионера, ако едностранно прекрати договора, може да достигне до 100 млн. лв., показаха днес обявените неколкократно изчисления на междуведомствената работна група по казуса, която излезе със свой доклад още преди една година. Същите прогнози повтаряха и адвокатът на концесионера „Юлен“ Петър Петров, както и министърът на туризма Николина Ангелкова и министър Василева. Петров добави към сумата още 200 млн. лв. непреки щети като заяви, че за „Юлен“ финансово ще е най-изгодно да се прекрати концесията, но компанията все пак не желаела да се стига до този вариант.

Един мистериозен договор
Дискусията започна с представяне на доклада на междуведомствената работна група към Министерския съвет /МС/, създадена за изясняване на неяснотите в концесионния договор. Анализът й препоръчва договорът да бъде прецизиран като се увеличи площта на концесията близо десет пъти за сметка на по-висока концесинната такса за държавата.

В него нямало категорични доказателства за нарушения, заяви председателят й Мариета Немска. Тя обясни, че констатациите на комисията се базират на резултатите от проверките на Дирекцията по национален и строителен контрол, а не на проверки на място на междуведомствената група, която нямала за цел да установи как се както и на документи, изискани от община Банско (общината е акционер в концесията на „Юлен“).

ДНСК: Няма незаконни строежи, пет обекта без екооценка

ДНСК пък не са констатирали незаконни строежи в територията на концесията, като тук комисията се позовава на Законът за устройство на териториите и прескача екологичното закондателство (Законът за опазване на околната среда и Законът за биоразнообразието), което не било в техните компетенции, стана ясно от изявлението на Милка Гечева от ДНСК.

Тя изтъкна още, че ски пистите не се водят строежи, което повтори по-късно и зам.-министърът на МРРБ Николай Нанков.

Шефът на дирекцията „Национална служба за защита на природата“ към МОСВ Мирослав Калугеров призна, че „действително има пет съоръжения в ски зоната, построени без оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС).“ По думите му обаче това не означавало автоматично незаконен строеж по Закона за устройство на територията. Въпросните съоръжения са строени в периода 2002 – 2007 г., а задължението да минават ОВОС било записано в ЗУТ чак през 2012 г., твърди Калугеров.

В същото време изискването за екологична оценка (ОВОС) е заложено в Закона за опазване на околната среда, от който също зависят решения за строежи. Това напомни и Александър Дунчев от WWF. Именно заради липса на ОВОС, съдът – и после ДНСК, реши да се събори „Златна перла“ в Странджа. В тази връзка Тома Белев от Асоциацията на парковете в Бъглария попита защо в двата казуса се тълкуват различно законите. „За Златна перла може, а за Пирин – не, така ли?“ каза Белев по време на дискусията.

Белев изрази съжаление, че собственикът на „Юлен“ не присъства в залата и допусна, че вероятно той стои над министри и депутати, щом не счита за нужно да се включи в дискусята.
Болен ски туризъм

Кметът на Банско Георги Икономов пък обяви, че докато текат поредните дебати за концесията, конкуренцията на спи, съседните държави вече вземали ски туристите на курорта.  Той цитира проучвания, според които над 70 % от туристите са за развитието на ски курорта. 37 процента от населението на Банско са заети директно в туризма, а със страничните дейности процентът заетост надхвърлял 50 на сто. По думите на Икономов е абсурдно да се прекрати договора, защото Банско е марката на българския зимен туризъм.

Любомир Попйорданов от Асоциацията за развитие на алтернативен туризъм изрази противоположната теза, че Банско е на туристическата карта на света, но това, което представлява курортът сега, не е нещо, с което може да се гордеем.

По думите му Банско не е мястото, където местните предпочитат да работят. 2 хил. човека по-малко са жителите в сравнение с началото на концесията. Работата в курорта е зле платена, а малките хотели са подложени на нелоялна конкуренция и са в положение на фалит, „Юлен“ не им позволява да предлагат ски карти с намаление, а такива услуги се предлагат само на свързаните с концесионера хотели.
Председателят на парламентарната комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление Найден Зеленогорски каза, че концесията трябва да изключва монопола, като не се пречи на развитието на малкия и средния бизнес в региона. По думите му обаче най-лошият изход е разтрогване на концесията.“Това ще бъде огромна щета за бюджета и ски туризма в региона, там пет години няма да се карат ски“, каза той.

Накрая на срещата Василева обобщи, че би трябвало всички национално отговорни хора да са наясно с очертаните рискове, които означават огромни финансови щети за държавата и непреки щети. По думите й може да се върви към изчистване на неяснотите и залагане на конкретни текстове, които да гарантират правилно калкулиране на дължимото концесионно плащане и засилен контрол от страна на държавата.

Тя се обърна директно към природозащитниците: „Ако смятате, че прекратяването на договора е единственият начин, трябва да осъзнавате риска и ако смятате, че поведението на държавата трябва да се съобразява с вашето виждане, вие трябва да приемете тази отговорнос. В отговор Тома Белев заяви, че не може да обвиняват екоорганизациите за това, че държавата години наред не си е вършила работата.

Всеки говори каквото си знае

Междувременно олимпийски и златни медалисти излязоха с отворено писмо, което изпратиха до премиера Борисов и представителите на държавните институции. В него те остро осъждат липсата на развитие на туризма на Банско, като за всичко това обвиняват еколозите, които протестират срещу застрояването на курорта.

Според еко защитниците от “За да остане природа в България” пък, концесионерът е застроил 60% по-голяма площ от разрешената по договор.

В отговор от “Юлен” заявиха, че „докато се въведе в експлоатация един обект, той минава през одобрение на всички възможни държавни контролни органи и няма обекти, застроени в повече от разрешеното“.

Сред другите обвинения са непълно плащане на сумите, които концесионерът е длъжен да заплаща, докато стопанисва обекта, както и това, че с „разграбването на територии“, от „Юлен“ допринасят за унищожаването на Пирин.

От Министерството на околната среда и водите подкрепят промяната на концесионния договор със същия концесионер -„Юлен“. Управляващата коалиция – също.

„По никакъв начин не искам да замеся правителството с която и да е от двете страни. Договорът за концесията е от 2001 година и явно има нещо, което смущава министерствата, за да не подпишат новия договор“, коментира преди дни премиерът.