Проектът на АЕЦ „Белене“

През ноември миналата година екип от БАН представи резюме на анализа за бъдещето на АЕЦ „Белене“ – проект, който се оказа неразрешим пъзел за редица български правителства. Анализът е част от по-голям доклад за българската енергетика, поръчан от БЕХ. В анализа за АЕЦ „Белене“ се разглеждат над 90 различни сценарии на база различни модели и параметри за реализация на проекта. Като възможен вариант за строителство на българската централа се посочва т. нар. „унгарски модел“, по който се изгражда АЕЦ „Пакш“ 2 в Унгария – а именно с междудържавен заем от Русия при облекчени условия в сравнение с предложенията на финансовите пазари.

Унгарците успяха да убедят Брюксел и защитиха националния си интерес по отношение на АЕЦ „Пакш“ 2 като двата нови енергоблока не само ще се строят от „Росатом“, но и Унгария, въпреки че е член на ЕС, взе междудържавен кредит от Русия. И няма нищо странно в това, защото унгарците имат ясна визия как да развиват ядрената енергетика в страната, имат нужда от АЕЦ, имат и желание да я построят и затова намират начин и решение за реализация на проекта за нова ядрена мощност. С разширението на АЕЦ „Пакш“ Унгария привлича голям обем инвестиции, от една страна, а от друга изпълняват европейските цели за борба с измененията на климата. Ако страната иска да си осигури производство на електроенергия, да запази цените на електроенергията достъпни и да отговори на екологичните изисквания на Брюксел, Унгария просто няма нито друг изход, нито време да му мисли.

Минал през много перипетии, разследван дълго време, проектът АЕЦ „Пакш“ 2 вече е „необратим“, както го определят политиците в Унгария. Разширението на централата получи одобрение от ЕК, проектът премина в активен стадий на реализация и вече се провеждат първите търгове за поръчка на оборудване за централата.

За реализацията на АЕЦ „Пакш“ 2, която е 100% държавна собственост, Унгария ще получи междудържавен заем в размер на 80% от стойността на централата или около 10 млрд. евро. Останалите 20% се осигуряват от унгарската страна. Заемът е дългосрочен за период от 31 години с отложено плащане на главницата от 10 години. Средната годишна лихва е около 4-4,5%. А връщането на заема започва чак като централата започне работа, т.е. разходите ще се покриват от реалната продажба на произведената от двата енергоблока електроенергия. Това е и една от причините за одобрението на Брюксел, тъй като в дадения случай няма нерегламентирана държавна помощ по отношение на финансирането на проекта. Нещо повече от Брюксел са изчислили, че проектът ще носи на Унгария годишна норма на възвращаемост от 7,35%, което го прави рентабилен и конкурентен на пазарните условия в региона. Печалбата от произведената електроенергия от новите енергоблокове ще бъде достатъчна, за да покрие разходите, включително капиталовите разходи и разходи по лихви, зареждането с гориво, разходите по експлоатация, поддръжка, управление на отпадъците и евентуалните разходи за демонтаж, както и възвращаемост на инвестицията, отчитат още от ЕК.

АЕЦ „Пакш“ е единствената функционираща атомна електроцентрала в Унгария. Четирите й реактора задоволяват над 40% от потреблението на електроенергия в страната. Новите енергоблокове ще бъдат построени с реактори тип ВВЕР-1200 от най-новото поколение „3 плюс“, отговарящо на всички постфукушимски изисквания на МААЕ.

Проектът за АЕЦ „Пакш“ 2 в Унгария не се разглежда единствено в енергийния и екологичен контекст, но и като икономически стимул за развитието на страната. В Междуправителственото споразумение за заема Унгария е договорила локализация на дейностите (т.е. участие на унгарски компании) до 40%. Всеки долар, който бъде инвестиран в проекта АЕЦ „Пакш“ 2, ще донесе приходи от близо 2 долара за местните доставчици на оборудване, 4,3 долара БВП за страната, както и 1,5 долара в държавния бюджет под формата на данъци. Като това се отнася за целия жизнен цикъл на ядрената централа.

Подобен икономически стимул за българския бизнес би била и реализацията на АЕЦ „Белене“, твърдят експерти. Т. нар. „унгарски модел“ би бил добър вариант за реализацията и на Втора атомна в България. На подобно мнение са и учените от БАН, още повече че пътят пред България е открит и той вече е извървян от Унгария. „Няма никакво противоречие в това да си част от ЕС и да строиш АЕЦ с руска технология и междудържавен заем“, коментира и проф. Атила Асоди, упълномощен представител на унгарското правителство за АЕЦ „Пакш“ 2.

Нещо повече – България има вече платено и в по-голямата си част доставено реакторно оборудване за АЕЦ „Белене“. Има изградена инфраструктура в Белене, сертификат EUR и нотификация в Брюксел. АЯР е на финалната права за издаване на лиценз за проекта, има и ОВОС. В същото време според националната статистика в края на месец юли 2017 г. България продължава да намалява брутния си външен дълг. При това според данните България не просто няма нетен външен дълг, а дори има леко отрицателен такъв, което означава, че страната има повече валутни резерви отколкото са външните й дългове. При такава финансова дисциплина, икономистите смятат, че държавата може да си позволи да вземе заем за проект, който ще подпомогне благоприятно развитието на цялата икономика. Още повече, че вземането на междудържавен кредит не е нито нещо екзотично, нито акт, който би създал политическа, икономическа или финансова зависимост на страната от кредитора, щом договорените условия на кредита удовлетворяват и двете страни, а изплащането му започне след като има реално генериране на приходи, категорични са експертите.

Сега остава българското правителство да довърши започналото с уреждането на арбитражното дело разчистване на авгиевите обори по отношение на проекта за АЕЦ „Белене“, да защити националния интерес и да запази мястото на България в престижния клуб на страните, развиващи ядрени технологии. Защото не искаме само днес да ни е светло и топло, а трябва да се погрижим и за бъдещите поколения.

Анализът е препечатан от в. „24 часа“