Залагане на кратки срокове в проектите, фиктивни задания, формални обществени обсъждания са само част от пороците на обществените поръчки за ремонти на улици, паркове, обществени и културни сгради, алармираха от Камара на архитектите в България (КАБ). Това се случи на кръгла маса „Обществените поръчки и градска среда – проблеми и решения в контекста на добрите европейски практики“ на изложение Архитектурно-строителна седмица в Интер Експо Център.

Какво значи 6 часа срок за изпълнение?

Един от основните проблеми е срокът за изпълнение, който се залага в проектите. Един от най-фрапиращите случаи е залагане на 6 часа за изпълнение на оферта за реконструкция на обществена сграда. Редовно, в проектите се описва срок от 10 дни за изпълнение. Това говори две неща, посочи Бакалова. „Първо, поръчката е за някой, който вече е изпълнил проекта. Или второ, проектът се подава, а възложителят допълнително дава срок на строителя за отстраняване на грешки, което индиректно удължава срока за изпълнение и заобикаля правилата“, обясни тя.

За четири години от Асоциацията на архитектите в България са направили мониторинг на повече от 1000 обществени поръчки за градска среда. За четири години проектите за инженеринг са се увеличи в пъти спрямо проектите за проектиране. Мащабните обществeни поръчки се случват с проекти за инженеринг. При тях основна роля има строителят, а не възложителят. Това е един от основните пороци в сферата на обществените поръчки в градска среда- ремонти на улици, паркове, училища и градини. При избягване на представяне на проекти за проектиране не само правилата се диктуват от възложителя, при липсата на проекти за проектиране се омаловажава ролята на архитекта. В другите страни строителството в градска среда се случва с проекти за проектиране.

Строителят с не много пълно задание  заменя правилото максимално качество на минимална цена с минимално качество на минимална цена.От друга страна заданията са непълни, формални, фиктивни, изготвени от адвокати и счетоводители, които не са специалисти в областта. В другите страни задания за ремонти на болници, културни и образователни центрове са от 150 страници, заданията у нас са 20-30 страници, посочи Бакалова.

Каква е ролята на архитекта?

Архитектурните конкурси са ограничени, поставят се минимални изисквания за участие, състезават се за обороти, опит, служители. В Германия архитектите имат право да спрат строителството, процесът не може да продължи докато архитектът не приеме в количество и в качество всички параметри на проекта. Докато в България той може да бъде заменен или дори да се стигне до служебно подписване на промените в условията за строителство. В Германия не може да има инженеринг преди изпълнение на идейната фаза на проекта. Всички девет фази на проучване, изготвяне на идеен проект до строителство и финализиране на проекта се спазват.

В България има и друг проблем обществените обсъждания на практика липсват. Прави се публично представяне на проект без възможност да се дават мнения или да се приемат предложения, което подменя философията на обсъждането. А общественото обсъждане е софтуерът, по който се движи инвестиционния проект. В Словения дори за частните инвестиции в обекти над 2 млн. долара се обявяват конкурси. Всички са задължени да спазват методиката за цени и срокове. КАБ поиска да се спазват европейските правила за архитектурните конкурси, критериите за опит, служители и оборот не са от ключово значение. КАБ поиска да се спазва методика за цени и срокoве, защото е ясно, че за кратък срок и цена под себестойност, няма да има качествено изпълнен проект.

От това всичко зависи да се създаде една качествена и достъпна градска среда в големите градове.

Съпътстващата програма е изключително интересна и може да проследите какво Ви очаква до 28 ми февруари на: https://buildingweek.bg.