Испания и Португалия -с други лица- океан, залези, вятър

Запазихме билети още в края на май. Те ни излязоха по 250 лева отиване и връщане на човек  или общо около 1000 лева.

В страната на петлите пристигнахме почти след 7 часа каране. Нашият приятел Митко вече ни беше взел от летището. Митко осигури кола за нашето пътешествие. Благодаря му освен, че намери автомобил, носеше и палатки. Ние нямаше как да ги помъкнем от България, макар и да имахме предвиден багаж, защото летяхме с Луфтханза.

Но да се върнем в Португалия. Толкова приятно, подредено, спокойно и битово. Имаше нещо от арабската култура в стила- много къщи- по- обикновени, но и много по-изискани бяха облепили външните си стени с  плочки в ориенталски орнаменти. Другото, което ни направи впечатление беше, че тази страна разполага с безкрайни плажни ивици, пясъкът беше ситен, почти бял, а океанът пенлив, бурен, своенравен като че ли иска да те грабне в студените си прегръдки. Да, цялата тази красота ни изненада с много студена вода- около 15 градуса. Няма да повярвате, но за четири дни в Португалия нито веднъж не се изкъпах във водата, най-голямото ми постижение беше да намокря глезените, след това колената в почти ледената вода. Първият плаж „Сан Хасинто” ни изненада с около 1 км широка плажна ивица. Вятърът отвяваше стъпките ни и всяка следа умираше в обятията на слаба утринна виелица. Ние бяхме зажаднели за плаж и вода, мястото ни очарова с удивителна пустинна гледка, сред която водата беше причудлив, но и отблъскващ оазис. Не се потопихме, само се наслаждавахме. Сигурно десетки пъти сте изпитвали странното чувство, когато сте толкова близо до щастието, но не може да го докоснете, може само да му се любувате. Такова усещане имах и тук. Едва сега го осъзнавам. Първото ми усещане тогава беше колко красиво е всичко и се чудех защо няма много хора на плажа. Постепенно нещата почнаха да се разгръщат, от плаж на плаж разбирахме, че просто това е характерно за тази част на Португалия, хората бяха свикнали с тази чудатост на пейзажа. А  ние тепърва трябваше да започнем да преживяваме времевия и културен шок. Причината не беше в това, че бяхме 2 часа назад от България, че слънцето изгряваше два часа по-късно и залязваше едва към 10.30 ч., че изпращахме залез на океана, така както никога не го бяхме правили на морето в България.

Първи ден:

18 юли, пристигнахме след 7 часа път от Мадрид на плаж Сан Хасинто (Португалия), което беше и Национален парк. В Португалия можехме да спим под открито небе, но за съжаление далеч от плажа, който приемаше студените прегръдки на вятъра и океана. В Португалия не е задължително да спиш на къмпинг. Все пак за тези, които искат да спят на място с вода, ще кажа че за палатка в тази част на сезона ще платите 6 евро, а на човек около 5 евро. За останалите на всеки плаж има тоалетни, душове и то добре поддържани. Само веднъж ни се наложи да платим по 50 цента на човек за ползването на душ.

Това беше по-конкретно отклонение. Следващият плаж беше Сан Педро де Месада. При него имаше добро съчетание на плаж и гора с пейки, така че тук може да нощувате, ако желаете.

По ивицата на следващите населени места минавате плаж до плаж. Всички са невероятно поддържани. Дюните са обградени с дървени греди, а по тях не може да ходите, ходите над тях по добре изграден дървен мост, който ги предпазва. Този мост продължаваше километри напред като минава през мелници, ниска растителност или дори в близост до голф игрище. Ако искате да сте по-близо до вълните и вятъра може да се разхождате и по плажа естествено.

И така през още няколко красиви плажа стигнахме още първия ден до Порто. Той беше много негостоприемен, студен и дъждовен. Търсихме къде да спим, не намерихме. Затова изчезнахме оттам и се насочихме на север. Успяхме да избягаме от дъжда и към 2.30 ч през нощта стигнахме Вила до Конде. Там има къмпинг, цените, които споменах са за там. Изненадата-къмпингите не приемат туристи след 10 ч вечерта.

Лека нощ