Новият енергиен шок на Близкия изток охлажда Европа, ускорява инфлацията и поставя България пред по-трудна бюджетна траектория.

Българската икономика ще продължи да расте по-бързо от средното за Европейския съюз и еврозоната, но темпът ѝ ще се забави. Според Пролетната икономическа прогноза на Европейската комисия след икономически растеж от 3,1 на сто за 2025 година, ЕК ревизира в низходящата посока очакванията си ръст на брутният вътрешен продукт (БВП) на България за 2026 година, очаквайки растеж от 2,5 на сто. Това представлява понижение с 0,2 процентни пункта спрямо есенната макроикономическа прогноза на ЕК от ноември миналата година, когато очакванията бяха за ръст от 2,7 на сто.

Според прогнозата БВП на България ще нарасне с 2,2 на сто през 2027 година, което е повишение на очакванията с 0,1 пр. п. спрямо прогнозата от миналата година.Основната причина е отслабването на вътрешното търсене, по-слабият ръст на заплатите, по-ниската заетост и негативният ефект от енергийния шок върху покупателната способност и доверието.

Според пролетната макроикономическа прогноза на ЕК годишната инфлацията у нас, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, ще се ускори до 4,2 на сто през тази година, след което ще намалее до 2,6 на сто през 2027 година. За сравнение, в есенното издание на прогнозата ЕК очакваше инфлация от 2,9 на сто и 3,7 на сто съответно за тази и следващата година.

Според документа, основен фактор за ускоряването на инфлацията през тази година ще бъдат по-високите енергийни цени, свързани с конфликта в Близкия изток, както и поскъпването на храните.

Потреблението остава двигател, но вече по-слаб

През 2025 г. растежът в България е бил подкрепен от силно вътрешно търсене, потребление, публични разходи и инвестиции, включително по линия на Плана за възстановяване и устойчивост. През 2026–2027 г. този модел отслабва. Частното потребление ще се забави заради по-нисък ръст на доходите и по-слабо доверие, а частните инвестиции ще се охлаждат след високите нива от 2025 г.

Публичното потребление остава важен буфер за икономиката, но цената е по-висок бюджетен дефицит. ЕК прогнозира дефицит от 4,1% от БВП през 2026 г. и 4,3% през 2027 г., след 3,5% през 2025 г. Дългът остава сравнително нисък в европейски мащаб, но ще расте — от 29,9% от БВП през 2025 г. до 35,5% през 2027 г. Публичното потребление се очаква да продължи да подкрепя икономиката, макар и с по-умерен темп. Частните инвестиции също се очаква постепенно да се забавят спрямо високите нива от 2025 г.

Според прогнозата растежът на заплатите ще се забави през следващите две години. След увеличение на компенсацията на един нает с 10,4 на сто през 2025 г., ръстът се очаква да се понижи до 5,7 на сто през 2026 г. и 4,3 на сто през 2027 г.

Пазарът на труда обаче се очаква да остане напрегнат. Безработицата е достигнала исторически минимум от 3,5 на сто през 2025 г., а недостигът на работна ръка продължава в сектори като промишлеността, строителството, образованието и здравеопазването. ЕК прогнозира безработицата. Безработицата ще се повиши леко — от 3,5% през 2025 г. до 3,7% през 2026 г. и 3,9% през 2027 г. Ръстът на заплатите ще се забави от 10,4% през 2025 г. до 5,7% през 2026 г. и 4,3% през 2027 г. да достигне 3,7 на сто през 2026 година и 3,9 на сто през 2027 година.

България влиза в по-сложна фискална фаза

ЕК прогнозира, че държавният дълг като дял от БВП ще нарасне от 29,9 на сто през 2025 година до 32,3 на сто през тази година и до 35,5 на сто през 2027 година. Най-сериозният сигнал в прогнозата не е самото забавяне на БВП, а комбинацията между по-висока инфлация, отслабващо потребление и дефицит над 4%. Според ЕК натискът идва от социалните разходи, заплатите в публичния сектор, разходите за отбрана и инвестиционната подкрепа за енергийния сектор.

След като бюджетният дефицит на България достигна 3,5 на сто от БВП на начислена основа през 2025 година, ЕК очаква през 2026 година дефицитът да нарасне до 4,1 на сто и до 4,3 на сто през 2027 година.

През април Международният валутен фонд обяви, че очаква икономиката на България да нарасне с 2,8 и 2,5 през тази и 2027 г, като инфлацията според Фонда се очаква да бъде съответно 3,8 и 3,7 на сто.

Според документа по-високите разходи за социални разходи и заплатите в публичния сектор, особено в сектори като отбраната и вътрешната сигурност, са довели до трайно увеличаване на дефицита от 2022 г. насам. Допълнително влияние са оказали и държавните инвестиции в „Български енергиен холдинг“, които са допринесли с приблизително 0,3 на сто за дефицита през 2025 година.

От ЕК отбелязват, че след оставката на правителството в края на 2025 г. България функционира в условията на удължителен бюджет до крайната дата на настоящата прогноза. В този контекст и при липса на новоприети мерки се очаква разходите да продължат да надвишават приходите, се посочва в документа.

ЕК очаква публичните инвестиции да останат относително стабилни през целия прогнозен период, подкрепени от ускореното изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост през 2026 г., както и от засиленото усвояване на други средства от ЕС и някои планирани доставки на отбранително оборудване през 2027 г. Натискът от страна на заплатите в публичния сектор се очаква да отслабне, въпреки че увеличенията ще останат по-високи в сравнение с тези в частния сектор, се отбелязва в прогнозата.

Европейската комисия очаква конфликтът в Близкия изток да окаже негативно влияние върху икономическата активност през 2026 г., тъй като по-високите цени на енергията ограничават покупателната способност на домакинствата и отслабват доверието на потребителите.

Европа: по-нисъкрастеж, по-висока инфлация
Контекстът за България е влошена европейска среда. ЕК очаква растежът в ЕС да се забави до 1,1% през 2026 г. Това е понижение с 0,3 процентни пункта спрямо есенната прогноза на ЕК. За еврозоната прогнозата е за с пад до 0,9%. За 2027 г. се прогнозира частично възстановяване до 1,4% за ЕС и 1,2% за еврозоната. През есента ЕК очакваше икономиката да нарасне съответно с 1,2 и 1,4 през 2026 и 2027 г.

Основната причина е конфликтът в Близкия изток и фактическото затваряне на Ормузкия проток, което според ЕК е ограничило морските доставки на петрол и втечнен природен газ съответно с около 15% и 20%. Между 27 февруари и 29 април газът е поскъпнал с 50%, а суровият петрол — с 65%. Reuters също отбелязва, че ЕК свързва понижението на прогнозата за еврозоната с енергийния шок и инфлационния натиск.

От своя страна през април Международния валутен фонд (МВФ) също коригира надолу очакванията си за ръст на икономиката на еврозоната до 1,1 и 1,2 на сто през тази и идната година, след като през януари очакваше по-голям ръст с 0,2 процетни пункта и за двете години.

Европейската комисия отбелязва, че преди края на февруари (когато започнаха бойните действия на САЩ и Израел срещу Иран – бел. ред.) икономиката на ЕС е била на път да запази умерен темп на растеж при едновременно забавяне на инфлацията, но перспективата се е променила значително след избухването на конфликта.

Бойните действия предизвикаха едно от най-значимите прекъсвания на глобалните енергийни доставки в най-новата история – по-малко от пет години след енергийния шок, причинен от руската инвазия в  Украйна. Освен това атаките срещу енергийна инфраструктура в региона нанесоха сериозни щети, включително върху регионалния капацитет за рафиниране.

Поради това прекъсването на износа на рафинирани петролни продукти беше особено осезаемо, като се има предвид ролята на Персийския залив като основен център за рафиниране и ограничените възможности за пренасочване на износа на горива по алтернативни транспортни маршрути.

Инфлацията в ЕС се очаква да достигне 3,1 на сто през 2026 г., което е с един процентен пункт над предходната прогноза. През 2027 г. тя ще се понижи до 2,4 на сто.

В еврозоната инфлацията се очаква да бъде на 3,0 на сто през 2026 г. и 2,3 на сто през 2027 г, след като в предишната прогноза  се предвиждаше 2 на сто и за двете години.

Според пролетната прогноза на ЕК рязкото поскъпване на енергийните суровини води до по-високи разходи за домакинствата и бизнеса, ограничава печалбите на компаниите и отслабва външното търсене. Потребителското доверие е спаднало до 40-месечен минимум заради опасенията от ускоряване на инфлацията и загуба на работни места.

Въпреки това потреблението се очаква да остане основен двигател на растежа. Бизнес инвестициите обаче вероятно ще бъдат ограничени от по-строги условия за финансиране, по-ниски печалби и засилена несигурност.

Европейската комисия посочва, че предприетите през последните години мерки за диверсификация на енергийните доставки, декарбонизация и ограничаване на енергийното потребление са подобрили устойчивостта на европейската икономика спрямо новия енергиен шок.

По отношение на пазара на труда институцията очаква растежът на заетостта да се забави до 0,3 на сто през 2026 г., след увеличение от 0,5 на сто през 2025 г. Според прогнозата равнището на безработицата ще се стабилизира около 6 на сто през 2027 г.

Прогнозата предвижда и влошаване на публичните финанси. Бюджетният дефицит в ЕС се очаква да нарасне от 3,1 на сто от БВП през 2025 г. до 3,6 на сто през 2027 г. , което отразява слабата икономическа активност, по-високите разходи за лихви, мерките за смекчаване на въздействието от по-високите енергийни цени върху уязвимите домакинства и компании, както и увеличените разходи за отбрана.

Публичните инвестиции в ЕС ще се стабилизират

Публичните инвестиции в ЕС ще се стабилизират на високи нива през 2027 г., въпреки приключването на плащанията по Механизма за възстановяване и устойчивост.

Според прогнозите дългът на ЕС спрямо БВП ще нарасне от 82,8 на сто през 2025 г. до 84,2 на сто през 2026 г. и 85,3 на сто през 2027 г.

В еврозоната се очаква показателят да се увеличи от 88,7 на сто през 2025 г. до съответно 90,2 на сто и 91,2 на сто през 2026 и 2027 г. Това се дължи на по-високите първични дефицити и все по-неблагоприятната разлика между лихвените проценти и икономическия растеж.

До 2027 г. се очаква четири страни членки да имат дълг над 100 на сто от БВП

За Германия ЕК прогнозира икономически растеж от 0,6 през тази година и 0,9 на сто през 2027 г. За Франция очакванията са за икономически ръст от 0,8 на сто през 2026 г. и с 1,1 на сто през идната година.  Единствената страна, която се очаква да отчете икономическо забавяне през тази година е Ирландия – с 1,2 на сто след ръст от 12,3 на сто през миналата година. Прогнозата е Дъблин  да се върне към растеж през 2027 г.

Заместник-председателят на ЕК и еврокомисар по икономиката Валдис Домбровскис заяви, че конфликтът в Близкия изток е предизвикал сериозен енергиен шок в момент на висока геополитическа и търговска несигурност.

Той подчерта необходимостта ЕС да запази временен и целенасочен характер на фискалната подкрепа, както и да продължи да намалява зависимостта си от вносни изкопаеми горива.

Според ЕК основният риск пред прогнозата остава продължителността на конфликта в Близкия изток и отражението му върху световните енергийни пазари. Институцията предупреждава, че по-продължителни смущения в доставките могат да доведат до допълнително ускоряване на инфлацията и по-слаба икономическа активност през 2027 г.

Алтернативен сценарий

Предвид необичайно високата степен на несигурност – и стесняващия се прозорец за бързо нормализиране на доставките – базовата прогноза е допълнена с алтернативен сценарий, който предполага по-продължителни смущения.

При този сценарий цените на енергийните суровини се очаква да се повишат значително над базовите фючърсни криви, като достигнат пика си в края на 2026 г., преди постепенно да се изравнят с тях до края на 2027 г. В този случай инфлацията няма да се понижи, а икономическата активност няма да се възстанови през 2027 г., както е заложено в базовата прогноза. Освен това по-високите цени могат да накарат домакинствата и компаниите да намалят по-рязко потреблението и инвестициите си.

Продължаващото отслабване на търсенето на пазара на труда –  видимо в намаляващия брой свободни работни места и темповете на наемане – може да е сигнал  за по-отрицателно въздействие върху заетостта в бъдеще.

Несигурността около глобалните търговски политики и текущото пренареждане на геополитическите и търговските отношения също може допълнително да натежи върху доверието и икономическата активност.

По-бързото прилагане на структурни реформи, целящи да премахнат дългогодишни пречки пред растежа в ЕС, остава важен фактор, който повишава перспективите. Силните държавни инвестиции в сектори като отбраната и енергийния преход могат частично да компенсират слабостта в частния сектор. Изкуственият интелект представлява едновременно възможност и риск: повишаването на производителността може да подкрепи инвестициите в ЕС, но същевременно сътресенията на пазара на труда могат да потиснат търсенето, заключава ЕК в пролетната си прогноза.

Основният риск: ако шокът продължи

ЕК предупреждава, че при по-дълго прекъсване на енергийните доставки инфлацията може да остане по-висока, а възстановяването през 2027 г. да не се реализира. Това би ударило потреблението, инвестициите, транспорта, храните и индустриалните вериги.

Изводът е ясен: България остава сред по-бързо растящите икономики в ЕС, но вече не може да разчита само на потребление, публични разходи и растящи заплати. Следващият тест ще бъде дали страната може да удържи дефицита, да запази инвестициите и да ограничи инфлацията в среда, в която Европа отново плаща висока цена за енергийната си зависимост.