Това беше по-добрият вариант, но може би трябваше някъде да пише, че има екскурзоводи, които на всеки кръгъл час ще изчакват на входа. Получи се всъщност че те тръгваха с една група, а следващите които влизаха не знаеха че има водач и тръгваха из парка свободно. Така всичко беше на късмет, но и на търпение. Ние срещнахме екскурзодите на другия край на двореца откъм стопанския двор, а не откъм Цариградско шосе. Вече бяхме направили обиколка и не искахме да се връщаме обратно. Обиколката на парка е малко повече от час. Толкова продължава и организираната разходка в тази красива гора.

Не чуваме шума и не усещаме мръсния въздух от Цариградско шосе.Движим се по асфалтирана алея, не е автентично, нали? Но пък приближавайки се все по-близо до самия Дворец, вече започваме да долавяме духа на следосвобожденска България. Стара резиденция, но красива с уникални интересни видове сред които първо впечатление прави блатен кипарис, чиито корени бяха наизлезли навън.

Това са въздушни корени, които избиват при липса на кислород в почвата. Кипарисът е символ на американския щат Луизиана. Идва от Северна Америка, а във Врана е култивиран 1919-1927 година.

Първата кацнала птица в парка е врана

Преди Освобождението на мястото на днешния дворец „Врана“ се намирал чифликът на турския управител на София Осман паша. През 1879 г. хаджи Боне Петров – съратник на Васил Левски, първоначално го наема от наследниците на пашата, а впоследствие и откупува за 500 лири. Поради финансови затруднения го ипотекира пред БНБ, която го обявява на публичен търг. На търга се явяват двамата най-богати софийски банкери Ешкенази и Леви, както и д-р Никола Странски, придворен аптекар на Княз Фердинанд I. Той плаща за имота 56 000 златни лева. Само седмица по-късно Князът го откупува от него. Фердинанд I е известен със страстта си към орнитологията и решава да нарече чифлика на първата кацнала на покрива птица. Дворецът бил накацан от цяло ято врани, типични за Софийското поле тогава, така дворецът и паркът получават името „Врана“.

Голяма част от имението Врана, както уникалният парк, съдаден от Цар Фердинанд, така и стопанството са купувани на части в началото на ХХ век от Царя с десетки продавателни актове, които понастоящем се съхраняват в Държавната агенция „Архиви“ и могат да бъдат видени от всеки. Фердинанд купува от местните селяни по декар-два, докато закръгля имота около основното имение Чардаклия.

Двуетажна вила, езера, парници и оранжерии

През 1906 г. в царското имение е построена модерна двуетажна вила по проект на арх. Г. Фингов. Архитектурата на сградата съчетава изтънчен сецесионов прочит на пловдивския барок с виенската декоративна система и се смята за един от шедьоврите на българската архитектура от началото на века. Започват и благоустройствени дейности и строителство, свързано със селскостопанското отглеждане на земята. Върху голям терен се устройва зоокът и се построяват парници и оранжерии.

През периода 1912 – 1914 г. дворецът е построен по проект на арх. Н. Лазаров. В архитектурата му личи интерпретация от византийско и възрожденско-манастирско влияние с елементи от сецесион и френски класицизъм. Този многопластов архитектурен език е подчинен на последователно проведена барокова композиция, свързана дори и с градинското пространство с басейни и цветна фигурална композиция.

От 1912 г. чифликът е преименуван официално на „Двореца Врана“. Започва обемно-пространствено изграждане на парка от Антон Краус. Той умело насочва пейзажната композиция към класическите прийоми на парковото изкуство през ХІХ в. В творчеството му се очертава и стремеж към създаване на своеобразна ботаническа градина, за което му помагат Аларикус Делмард, Йохан Келерер и особено естественикът Цар Фердинанд.

Очарование без много следи от парково изкуство

Паркът „Врана“ и дворецът му в своята художествена завършеност се отбелязват като шедьовър в българското парково изкуство и ландшафтна архитектура.

С годините обаче е загубил онова очарование и наподобява по-скоро дива гора. вътре може да се разходите още поне един месец безплатно.