Водата и реките са най-важният природен ресурс на България, посочва последното допитване на „Алфа рисърч“ за опазване на околната среда. И докато преди хората смятаха, че най-важният ресурс за опазване са горите, през последните две години водите са на първо място. 72% от анкетираните смятат, че водите изискват специално внимание. Това обаче че оценяваме значимостта на водите, не означава, че знаят пред какви заплахи са изправени водните ресурси. В същото време хората не припознават състоянието им като сериозен проблем (замърсяването на водата е едва на седмо място – 32% от участвалите в допитването).

Проблемите, свързани с опазването на реките и водите, са много много сериозни, но има и пълно обществено неразбиране кои са те.

Най-големият проблем за българските реки не е тяхното замърсяване, както смятат масово хората. Общото им състояние е значително подобрено, след като от началото на 90-те години качеството на водата са промени коренно заради отпадане на доста от замърсителите и изграждане на много инсталации за пречистване, коментира експертът по водите Иван Христов от WWF .

Най-сериозният проблем в момента е стихийното застрояване с малки водноелектрически централи.

Около 211 е броят на действащите мини ВЕЦ-ве (под 10 мегавата инсталирана мощност) според официални данни, получени от WWF по Закона за достъп до обществена информация. Двойно повече са проектите с издадени разрешителни за изграждане на нови такива централи.

Реките в момента са катастрофално разрушени, но тепърва предстои най-лошото, ако се реализират проектите за новите ВЕЦ, алармира Христов. И уточни, че тези ВЕЦ засягат към 90% от реките в страната. Така съвсем скоро голяма част от тях вече няма да са естествени реки.

ВЕЦ накъсват реката на отделни секции, като се прекъсва връзката между тях, това спира миграцията на рибите и всички други организми; пречи се и на миграцията на наносите покрай реката, което е много важен процес; така се стига рано или късно до изчезването на организмите, а възстановяването им става или много бавно, или изобщо не се случва.
Законово съществуват редица ограничения за изграждането на ВЕЦ. В Закона за водите строежът им се забранява в зоните от мрежата „Натура 2000“, но това не се спазва. В плановете за управление на речните басейни има изрични забрани за построяването им, но правилата не са ясни.

Мащабът на застрояването с ВЕЦ като площ надминава застрояването на Черноморието и планините, свързано с туризма, макар последните да са по-видими и фрапиращи на пръв поглед..
Друг актуален проблем е масовото изсичане на крайречната растителност, която е изключително важна за състоянието на реката и живота в нея: предпазва от ерозия и наводнения.

Основната причината за тази поголовна сеч по мнение на експерти в сферата е, че именно покрай реките процедурата за разрешаване на сеч е много облекчена, дори не минава по Закона за горите. И като претекст най-често се използват мотива „прочистване на крайречните корита“.

80% от реките у нас са изправени изкуствено. В миналото коритата на нашите реки са били коригирани в долните им течения, за да се избегнат разливите при високи води и да се предпазят от наводнение крайречните земи. Някои реки са изместени и по тяхното течение са изградени защитни диги. В много случаи тази човешка намеса е довела до негативни ефекти като: стесняване и скъсяване на речните корита; ускоряване на течението; по-бърза и по-висока приливна вълна; усилване и пренасяне на проблема по-надолу по течението; опасност за населените места; ерозия; загуба на биоразнообразие.

Най-слабите места на изправените реки обичайно са в населените места и именно там реката прелива и създава сериозни проблеми, когато има покачване на речните нива при обилни валежи. Това съответно нанася големи щети.