Независимо от времето Трявна е запазила своя възрожденски дух, неслучайно ми се искаше да посетя със семейството си точно Трявна по повод  Денят на независимостта, който всички българи отбелязахме на 22 септември. Може би след Велико Търново, Трявна е градът, който най-силно ми напомня за майсторството на българските занаятчии в резбарско, зографско изкуство, иконопис, розопроизводство, дюлгерство. Но за разлика от Търново, градът е запазил спокойствието и истинския възрожденски дух, това е едно тихо и уединено кътче на 3 часа от София. 

Пет  интересни факта за Трявна

Трявна е може би един от малкото градове в България с толкова красива община и със Съдебна палата, в която с удоволствие бихте искали да ви затворят, наистина истински красиво планинско кътче.

Занаятчийската улица с единственият запазен днес въжрожденски площад в България, кафето на пясък, слънчогледовата и сусамова хълва, тревненските целувки и красивата, спокойна планина ме привличат за пореден път. Ако не сте идвали, тук, ще сте скептични, но дойдете ли веднъж, ще искате да повторите.

Площад „Дядо Никола“ е най-единственият в България цялостно запазен Възрожденски площад.Отворен в центъра, уникалният площад позволява събирането на множество хора по различни поводи. Площадът създава усещане за единство независимо, че всички сгради са строени в различно време от различни майстори. Всяка от тях има забележителна архитектурна стойност. Талантът на възрожденските архитекти е безспорен.

Най-представителната сграда на площада с часовниковата кула е Тревненското школо.

В момента е художествена галерия и музей на тревненската резбарска школа. Тревненското школо е сред първите светски училища в България. Будните и предприемчиви тревненци не остават назад от напредничавите идеи на Възраждането и с усилията на цялата тревненска общественост е построена сграда, в която е организирано едно от първите в България светски училища, където се преподава по най-модерните за епохата педагогически методи. 

В школото е преподавал големият български поет, писател, публицист, общественик и политик Петко Р. Славейков, затова местните го наричат и Славейкото школо. В Трявна е роден и неговият син Пенчо Славейков. Къщата на семейството днес е превърната в музей. Местните се гордеят с този факт и посвещават поминъка си с цитати от творчеството на незаменими български двамата поети, ние нощувахме със семействата си в къщата „Сън за щастие“ (лирически миниатюри на Пенчо Славейков).

Хармонично свързан с околната архитектурна среда и облика на Трявна е сводестия каменен мост, построен от Димитър Сергюв през 1844 – 1845 г. Заедно с Часовниковата кула той се е превърнал в един от символите на града. Той привнася допълнителен заряд за неповторимата атмосфера на Трявна.

Срещу него, от другата част на площада, се намира древният храм „Св. Архангел Михаил“. В другият край на улицата, чаршията започва през стария каменен „Гивгирен мост“ (Гърбавия мост).

Къщите в архитектурния резерват са запазили автентичния си вид с работилници и дюкяни, а покривите са с каменни плочи. 

Пример за върха на майсторството на тревненските резбари се вижда ясно в Даскаловата къща, днес единственият музей в Трявна, част от 100-те национални туристически обекта. Хората разказват с въодушевление за надпреварата между майстора Димитър Ошанеца и неговия калфа Иван Бочуковеца. Всеки от тях рисува различен таван в двете одаи в къщата на семейство Даскалови. И двете уникални слънца, майско и юлско слънце доказват големия майсторлък на тревненци. Местните разказват, че дори слънцето на калфата било по-хубаво, но тогава надпреварата спечелил майстора Ошанец. Калфата също получил признанието на съгражданите си, бил приет за майстор, а чорбаджията дал дъщеря си за съпруга.

Тук от дълбока древност хората са живели в хармония със заобикалящата ги планина. В бурните отминали времена тя им е давала закрила от враговете, с високите си върхове и закътаните си долини. Буйната трева и вековните гори са давали на населението поминък. Историческите изследвания, подкрепени с археологически материали, ни връщат до епохата на траките. Надгробни могили и останки от жилища, отбелязват местата на тракийските поселения.

Висококултурни тракийски заселвания доказва Тракийско светилище от елинистическата и римската епоха в м. „Елова могила“, до с. Поповци, днес с. Черновръх.

През нощта на 25 срещу 26 юли 811 г. в Тревненския, Върбишкия и Ришкия проходи на Стара планина хан Крум нанася унищожителния разгром на ромеите и убива византийския император Никифор.

Планинска, историческа разходка в „алтън“ Трявна

През втората половина на 12 век с името „Търнава“ селището възниква на настоящото място.

Много тревненци се включват в борбата за национално освобождение.  В Трявна е роден и сподвижникът на Левски, Ангел Кънчев (1850 – 1871 г.). Самият Васил Левски е посещавал града неколкократно, за да организира революционна дейност. 

Свободата си Трявна посреща по Петровден 1877 г. Някогашните занаятчийски работилници прерастват в малки предприятия за мебели и текстил. През втората половина на XX век тук израстват модерни предприятия за производства на вълнен текстил, трикотаж, мебели, машиностроене и военна продукция. Но тревненци използват добре природните дадености на своя красив край и от самото начало на XX век. в Трявна се развива туризъм и курортна дейност.

В околността са живописните селища Боженци, Скорците, Веленци и редица други. До Боженци може да стигнете и по екопътека, която тръгва от края на града, комплекс Бръшлян. Ако не искате да ходите около 2 часа в едната посока, може да се разходите по нея и още в началото, на първия разклон да поемете надясно, където се открива малко езерце с приятно кътче за почивка и игра за децата. Характерният за балканджиите хумор прави областта около Габрово и Трявна център на най-зевзешки селищни имена в България, тук са Дупините, Сърбогъзите, Пръдлевци, торба лъжи и още много други неповторими с имената си селца. 

През 18 и 19 в. Трявна се превръща в един от водещите културни центрове на България, средище, в което наследството от късното средновековие се трансформира по начин, съобразен с новите обществени и икономически реалности. Така с времето започват да наричат Трявна „алтън“, т.е. златна. 

Днес, 21 век, Трявна е запазила своя дух и го е превърнал в красива възрожденска приказка.