През последните години пчелите намаляват драстично. Това е тенденция в световен и регионален мащаб и е сериозна заплаха за пчеларството, както в България, така и по целия свят. Пестицидите са един от основните фактори, които въздействат на различните видове опрашители, и причиняват този значителен упадък на пчелните популации на много места по света, коментират в свой анализ от международната екологична органзиация „Грийнпийс“.

Без опрашването от медоносните пчели и други опрашители, ще бъдем изправени пред значително по-ниски селскостопански добиви за близо една трета от селскостопанските култури, ако не се използва алтернативен начин на опрашване. Намаление в добива ще претърпят до 75% от селскостопанските ни култури. Ще бъдат тежко засегнати най-полезните от тях, които са част от ежедневното ни меню, както и някои култури, използвани като фураж в млеко- и месо-производството.

Необходимо е да преосмислим земеделски си системи като започнем с прекратяване на употребата на синтетични пестициди. През 2013 г., държавите-членки на Европейския съюз вече направиха първата правилна крачка в тази посока с приемането на мораториум по отношение на използването на три пестицида, които принадлежат на клас химикали, познати като неоникотиноиди. Европейската комисия вече стартира събирането на нова информация във връзка с рисковете, в които неоникотиноидите поставят пчелните популации. Предстои да бъде взето решение за необходимостта от повторно разглеждане и гласуване на забраната.

„Грийнпийс“ – България приветства тази начална стъпка, но напомня, че забраната е само временна мярка и две години са недостатъчен срок, за да се гарантира, че здравето на пчелите и другите опрашващи насекоми ще се подобри. Освен това, забраната далеч не е всеобхватна, тъй като ограниченията важат само за определени видове употреба на неоникотиноидите. Също така, неоникотиноидите са устойчиви в условията на околната среда, което означава, че е възможно през годините да са станали част от състава на почвата, както и да присъстват и в други растения, посещавани от пчелите.

Необходимо е и останалите пестициди, вредни за пчелите, да бъдат отстранени от пазара. „Грийнпийс“ смята, че ЕС трябва да наложи по-всеобхватна забрана, покриваща всички видове употреба на неоникотиноидите за целия селскостопански отрасъл. Затова трябва да се включат всички седем пестицида – убийци на пчелите, идентифицирани в доклада „Пчелите намаляват“ на „Грийнпийс“.

България, като земеделска и особено страна на пчелари, трябва да окаже силна политическа подкрепа в превръщането на тази забрана в постоянна и пълна. Това може да бъде постигнато като бъдат забранени и останалите, вредни за пчелите, пестициди. Нещо повече, необходима е коренна трансформация на подхода ни към селското стопанство, което в момента разчита в голяма степен на химически добавки. Това изисква промяна на посоката, в която селското стопанство се развива. България трябва да премине към прилагането на нов модел на земеделие със съвременни, екологични селскостопански практики, което ще гарантира дългосрочното спасяване на пчелите и запазването на българското селско стопанство. Дали това ще се случи зависи от нивото на нашето земеделие и от отговорността на фермерите към обществото.