Снимка: архив 3е-news/Еurostat

Доларът се задържа близо до най-високото си равнище от година и половина в понеделник, 12 октомври, тъй като ескалацията на конфликта в Близкия изток засили предпазливостта на инвеститорите преди публикуването на ключови данни за инфлацията в САЩ по-късно през седмицата. Показателите ще имат съществено значение за оценката на следващите стъпки на Федералния резерв по отношение на лихвените проценти.

Комбинацията от геополитическа несигурност, колебания в цените на енергията и опасения за устойчивостта на инфлацията поддържа търсенето на долара като защитен актив. Същевременно пазарите се опитват да преценят дали по-високите енергийни разходи ще принудят централните банки да запазят по-строга парична политика за по-дълго време.

Напрежението в Близкия изток подкрепя долара

Цените на петрола се колебаеха, след като подкрепяните от Иран йеменски хути засилиха атаките срещу Саудитска Арабия, а два танкера бяха атакувани през уикенда. Подобни събития засилват опасенията за сигурността на енергийните доставки и за възможни прекъсвания на транспорта през стратегически важни морски маршрути.

В същото време пазарите реагираха и на обявеното в неделя от президента на САЩ Доналд Тръмп енергийно примирие между Украйна и Русия. В азиатската търговия фючърсите върху сорта Brent поевтиняха с 1,4% до 103,30 долара за барел.

Това понижение обаче не премахва основните рискове. Ако атаките срещу енергийна инфраструктура продължат, цените на петрола могат отново да се повишат, което би засилило инфлационния натиск и би усложнило задачата на централните банки.

Анализатори на Commonwealth Bank of Australia очакват атаките на хутите срещу саудитски енергийни обекти да продължат, подкрепяйки петрола и американската валута. Според тях, макар Иран да е потвърдил, че е получил американско мирно предложение чрез посредници, пробив в преговорите през тази седмица изглежда малко вероятен.

Индексът на долара, който измерва представянето му спрямо кошница от шест основни валути, се понижи леко до 102,16 пункта, но остана близо до 18-месечния максимум, достигнат през предходната седмица. Търговията беше в тесни граници и заради празничното затваряне на японските пазари, което ограничи ликвидността в азиатската сесия.

Спрямо йената доларът отстъпи с 0,06% до 158,245 йени. Австралийският долар се търгуваше почти без промяна на ниво от 0,69815 щатски долара, а новозеландският долар остана около 0,56080 щатски долара.

Инфлацията в САЩ е решаващият тест за Федералния резерв

Вниманието на инвеститорите се насочва към доклада за индекса на потребителските цени в САЩ, който трябва да бъде публикуван в сряда. Това е един от последните големи икономически показатели преди заседанието на Федералния резерв в края на октомври.

Данните идват на фона на допълнително влошаване на потребителските нагласи в САЩ в началото на месеца. Според публикуваните през миналата седмица резултати поскъпването на живота, свързано и с конфликта в Близкия изток, е направило домакинствата по-песимистично настроени към икономическите перспективи.

Това поставя Федералния резерв пред труден избор: да продължи да се бори с инфлацията чрез високи лихви или да отчете рисковете за икономическата активност и потреблението.

През септември централната банка повиши лихвените проценти за първи път от 2023 г. насам, стремейки се да овладее инфлацията. Сега инвеститорите следят внимателно икономическите данни, за да преценят дали ще последва ново затягане на паричната политика.

Според инструмента FedWatch на CME пазарите оценяват на 81% вероятността Федералният резерв да остави лихвите без промяна през октомври. Месец по-рано тази вероятност е била 51%.

Това показва значителна промяна в очакванията: засега инвеститорите смятат, че паузата е по-вероятният сценарий. Но по-висока от очакваното инфлация може отново да засили спекулациите за ново повишение на лихвите.

Крис Уестън, ръководител на изследванията в Pepperstone, коментира, че прагът за ново повишение на лихвите още през октомври е висок. Ако обаче инфлационните данни се окажат неблагоприятни, вниманието може да се насочи към възможността за по-ранно затягане на политиката — през декември или януари, вместо очакваното от пазара действие през март.

За пазарите ключовият въпрос вече не е само дали Федералният резерв ще повиши лихвите през октомври, а колко дълго ще трябва да поддържа рестриктивна политика. Това ще влияе върху долара, доходността на американските облигации и оценките на акциите, особено на компаниите, чиито цени зависят силно от бъдещите лихвени проценти.

Разпродажбите на облигационните пазари повишават тревогите

През последните седмици силните разпродажби на държавни облигации доведоха до повишаване на разходите по заемите в редица икономики до равнища, невиждани от десетилетия. Сред основните причини са опасенията от продължителна инфлация, високите енергийни цени и нарастващият държавен дълг.

Тази тенденция е важна и за валутните пазари. По-високата доходност на американските облигации може да направи доларовите активи по-привлекателни за международните инвеститори. Но ако доходността се покачва заради опасения от прекомерен дълг и нестабилност на облигационните пазари, натискът може да се разпространи и към акциите и корпоративното финансиране.

Така инвеститорите се изправят пред двойно предизвикателство: да оценят перспективите за лихвите и едновременно с това да преценят дали нарастващите разходи за финансиране няма да отслабят икономическия растеж.

Еврото остава под натиск заради Франция

Еврото поскъпна с близо 0,1% до 1,121 долара, но това не променя факта, че общата европейска валута отчете пета поредна седмица на спад. Основният натиск идва от опасенията за състоянието на публичните финанси на Франция и политическата несигурност преди президентските избори през 2027 г.

Разликата между доходността на френските и германските 10-годишни държавни облигации се разшири до 137 базисни пункта — близо до най-високото равнище от 2012 г. насам. Това означава, че инвеститорите изискват по-висока премия, за да държат френски дълг спрямо считаните за по-сигурни германски облигации.

Стратеизи на OCBC отбелязват, че все още е рано да се прецени дали поскъпването на финансирането ще принуди френското правителство към по-строга бюджетна дисциплина. Според тях е възможно еврото да се стабилизира, ако интензивността на негативните политически и фискални новини намалее, но структурните проблеми на европейската икономика вероятно ще ограничават потенциала му за възстановяване.

Това поставя еврото в по-неблагоприятна позиция спрямо долара: докато американската валута получава подкрепа от търсенето на сигурност и очакванията за лихвите, европейската е изправена пред допълнителен натиск от вътрешнополитически и бюджетни рискове.

Движения при останалите основни валути

Британският паунд добави 0,1% до 1,3245 долара.

Китайският юан, както на вътрешния, така и на офшорния пазар, остана почти без промяна спрямо американската валута.

Индийската рупия поскъпна с 1% до 95,80 рупии за долар, след като централната банка предприе мерки за ограничаване на натиска върху валутата, като пренасочи покупките на долари от петролните компании извън спот пазара.

Южнокорейският вон се повиши с 0,5% до 1334 вона за долар, достигайки най-силното си равнище от две години.

Тези движения показват, че макар доларът да запазва предимството си в условията на глобална несигурност, представянето на отделните валути продължава да зависи и от действията на местните централни банки и специфичните за всяка икономика рискове.

Какво означава това за пазарите?

Основният сигнал е, че доларът запазва силните си позиции, но следващото по-значимо движение може да бъде определено от инфлационните данни в САЩ.

Валутни пазари: по-висока от очакваното инфлация може да засили долара, ако доведе до очаквания за по-дълго задържане на високите лихви или за ново повишение. По-слаби данни биха могли да предизвикат обратна реакция.

Фондови пазари: перспективата за продължително високи лихви и по-скъпо финансиране е неблагоприятна за акциите, особено за технологичните компании с високи оценки и очаквани печалби в далечното бъдеще.

Облигации: нов инфлационен натиск може да предизвика допълнителни разпродажби и покачване на доходността, докато признаци за отслабване на инфлацията биха дали възможност за стабилизиране.

Петрол и енергийни компании: ескалацията в Близкия изток създава риск от ново поскъпване на суровината. Това може да подкрепи енергийния сектор, но едновременно да увеличи инфлационния натиск и разходите на бизнеса.

Еврото: фискалните и политическите проблеми на Франция остават допълнителен фактор за слабостта му спрямо долара.

В обобщение, пазарите навлизат в седмицата под влиянието на два взаимно усилващи се фактора — геополитическите рискове и несигурността около американската инфлация. Ако енергийните сътресения продължат, а инфлацията остане висока, комбинацията може да подкрепи долара и доходността на облигациите, като същевременно ограничи потенциала за устойчиво възстановяване на акциите. По-умерени инфлационни данни и отслабване на геополитическото напрежение биха създали условия за обратна динамика.

*Валутните курсове са актуални към 09:15 часа българско време, източници Reuters и Trading Economics.