Източник: Getty Images/Guliver Photos

Световни лидери, дипломати и експерти по въпросите на природата се събират тази седмица в Армения, за да направят оценка на недостатъчните усилия за спиране на загубата на биоразнообразие. Държавите изостават от изпълнението на повечето глобални цели, а разногласията относно финансирането остават нерешени, съобщава Ройтерс.

17-ата „Конференция на страните“ на ООН, известна като COP17, е първият мащабен преглед на напредъка по „Глобалната рамка за биоразнообразие от Кунмин-Монреал“ – историческото споразумение от 2022 г., което има за цел да защити 30% от сушата и моретата до 2030 г.

Конференцията COP31, посветена на климата, започва на 9 ноември в Анталия, Турция.

Въпреки че до 2030 г. светът вероятно ще постигне защита на около 27,5% от земната повърхност, учените посочват, че изпълнението на много от по-широките цели, необходими за спиране на загубата на биоразнообразие, значително изостава. От употребата на пестициди до неустойчивия риболов и субсидирането на редица вредни дейности – влошаването на състоянието на екосистемите застрашава производството на храни, водната сигурност и икономическата стабилност в световен мащаб.

Според проект на доклад на ООН, към момента държавите не изпълняват 22 от 23-те цели, заложени в рамката „Кунмин-Монреал“. Макар от ООН да съобщават, че 144 държави, включително Бразилия и Китай, вече са изготвили планове за действие, остава неясно кой и каква част ще осигури от целевите 30 милиарда долара публично финансиране. Този въпрос ще бъде централна тема в двуседмичните преговори, които ще се проведат в Ереван – столицата на Армения.

По-широката цел е до 2030 г. да бъдат мобилизирани поне 200 милиарда долара годишно.

Реформа на субсидиите

Друг основен акцент е реформирането на субсидии на стойност 500 милиарда долара годишно, които подкрепят дейности, увреждащи природата. Правителствата са призовани да определят двугодишен срок за идентифициране и пренасочване на най-вредните от тях. Това може, например, да включва субсидии, които насърчават земеделските производители да изсичат тропически гори, или държавни отстъпки за синтетични торове и химически пестициди, които увреждат почвата и водите.

Подобни мерки биха помогнали на правителствата да се справят със загубата на природа и свързаните с нея проблеми – като продоволствената и енергийната сигурност – без да се налага влагането на допълнителни публични средства във време на война, енергийни кризи и други инфлационни натискове. „Това не е история, която се отнася единствено до опазването на природата“, заяви Ева Забей, изпълнителен директор на организацията с нестопанска цел „Бизнес за природата“ (Business for Nature), по време на брифинг за медиите. „Това е въпрос, свързан с икономиката, фискалната политика, политиката като цяло и конкурентоспособността; той се корени в устойчивостта и сигурността на ресурсите.“

Повече от 130 компании, сред които търговецът на дребно H&M (HMb.ST) и производителят на потребителски стоки Nestle (NESN.S), публикуваха отворено писмо преди началото на преговорите. В него те призовават правителствата да определят по-ясни политики и план за реформиране на стимулите през следващите 12 месеца, като изтъкват, че това би направило инвестирането по-привлекателно.

Според оценки на организацията с нестопанска цел Conservation International, субсидиите в крайна сметка струват на правителствата между 11 и 24,7 трилиона долара годишно. Това се дължи на факта, че държавите често плащат два пъти: веднъж за самите субсидии и втори път – за отстраняване на последващите щети, включително почистване на замърсявания, лечение на заболявания и възстановяване на инфраструктурата.

По-голяма роля за частния сектор

Предвид ограничените публични средства, мнозина разчитат частният сектор да поеме по-значима роля – включително чрез фонда „Кали“ (Cali Fund). Този фонд е създаден през 2025 г. с цел компаниите, които използват цифрови бази данни с биологични проби за своите продукти – например във фармацевтичната и козметичната индустрия, както и в промишленото земеделие – да допринесат финансово за опазването на природата.

Предстои да бъдат уточнени редица детайли, като например как точно да се разпределят средствата между отделните държави и общностите на коренното население. Също така трябва да се реши дали компаниите следва да правят вноски въз основа на общите си приходи, в случаите когато само част от дейността им зависи от тези генетични ресурси. Според Кристиан Сампер, управляващ директор и ръководител на направление „Природни решения“ (Nature Solutions) във фонда „Bezos Earth Fund“, преговорите са и възможност правителствата да предприемат по-решителни действия за спиране на изчезването на видове. „Знаем, че възстановяването е възможно. Решенията, които вземаме в Армения, трябва да осигурят на повече екипи, занимаващи се с опазване на природата, необходимата подкрепа, за да превърнат това в реалност“, заяви той.