Снимка: архив 3е-news/БТА-АР

Европейските фондови пазари приключиха петъчната сесия със значителни загуби, насочвайки основните индекси към отрицателен седмичен резултат. Основните фактори за отстъплението бяха поскъпването на петрола до най-високите му нива от повече от пет месеца, опасенията от разширяване на конфликта в Близкия изток и поредицата от икономически данни, които очертаха по-неравномерна картина на европейската икономика.

Общоевропейският индекс Stoxx Europe 600 приключи сесията със спад от 0,9%, след като по обед понижението му беше 0,5%, до 634,32 пункта. Германският DAX загуби 1,35%, а френският CAC 40 се понижи с 0,98%. Британският FTSE 100 отстъпи с 0,6%, италианският FTSE MIB — с 0,5%, а испанският IBEX 35 — с 0,4%. За седмицата DAX отчете загуба от около 1,5%.

Пазарната среда беше белязана от сблъсъка между два противоположни фактора: по-високите енергийни цени, които подкрепят приходите на петролните компании, и риска от нов инфлационен натиск, който може да отслаби потреблението, да увеличи производствените разходи и да ограничи възможностите за облекчаване на паричната политика.

Петролът отново се превърна в основен източник на несигурност

Поскъпването на суровината на фона на ескалиращото напрежение в Близкия изток засили опасенията, че енергийните разходи могат отново да ускорят инфлацията. Това е особено чувствителен въпрос за Европа, където по-скъпите горива и транспортни услуги могат да окажат натиск както върху домакинствата, така и върху компаниите.

За инвеститорите проблемът не се изчерпва с непосредственото поскъпване на енергията. Ако високите цени се задържат, те могат да затруднят централните банки в борбата с инфлацията и да ограничат възможностите за намаляване на лихвите. Подобна перспектива е неблагоприятна за акциите, особено за компаниите с висока задлъжнялост, чувствителните към лихвите отрасли и бизнесите, които трудно прехвърлят по-високите разходи върху клиентите си.

Допълнителен фактор за предпазливостта бяха очакваните за събота демонстрации във Франция и Италия, които поддържаха вниманието върху социалното напрежение и политическите рискове в Европа.

Икономическите данни засилиха опасенията за забавяне на растежа

Предварителните данни за бизнес активността през октомври показаха, че икономиката на еврозоната продължава да расте, но с по-бавен темп. Съставният индекс на мениджърите по поръчките (PMI) се понижи до 51,9 пункта от 53,1 през септември — най-ниското му равнище от четири месеца. Въпреки че стойността остава над границата от 50 пункта, която разделя растежа от свиването, посоката на движение е сигнал за отслабване на икономическия импулс.

Индексът за промишлеността спадна до 52,4 пункта от 52,9, а този за услугите — до 51,7 от 53 пункта. Съчетанието от забавяща се активност и растящи енергийни разходи създава неблагоприятна среда за корпоративните печалби: компаниите са изправени пред по-високи разходи, но не всички разполагат с достатъчно силно търсене, за да ги прехвърлят върху потребителите.

Особено тревожни бяха данните от Франция. Съставният PMI на страната се понижи до 48,4 пункта от 51,1, което показва връщане към свиване на частната икономическа активност. Индексите както на промишлеността, така и на услугите преминаха под прага от 50 пункта.

В Германия икономиката продължи да расте, но съставният PMI спадна до 52,8 пункта от 53,8 през септември. Промишлеността се представи сравнително устойчиво, с индекс от 54,2 пункта, докато услугите се забавиха до 51,7 пункта. Това подсказва, че възстановяването на най-голямата европейска икономика продължава, но остава уязвимо.

За разлика от континентална Европа, британският съставен PMI се повиши до 53,1 пункта от 52 през септември. Този положителен сигнал обаче беше засенчен от слабостта на потребителския сектор.

Британските потребители стават все по-предпазливи

Продажбите на дребно във Великобритания намаляха с 0,4% през септември спрямо предходния месец, след като през август бяха отчетени ревизирани нагоре 0,7% ръст. На годишна база увеличението се забави до 0,8% от 2,7% през август.

Още по-показателен беше сривът на потребителското доверие. Индексът на NIQ GfK се понижи до минус 24 пункта през октомври от минус 13 пункта през септември — най-големият месечен спад от април 2020 г. насам.

Това развитие поставя под съмнение устойчивостта на потребителските разходи през следващите месеци, включително в ключовия предпразничен период. За търговците на дребно, производителите на потребителски стоки и компаниите, зависими от дискреционните разходи на домакинствата, подобна тенденция представлява допълнителен риск.

Същевременно инфлацията в еврозоната се повиши до 3,1%, достигайки четиримесечен връх спрямо 3% през август. Това засилва риска от неблагоприятна комбинация между по-слаб икономически растеж и устойчив ценови натиск. Ако поскъпването на енергията се пренесе трайно върху останалите цени, Европейската централна банка може да разполага с по-малко пространство за облекчаване на паричната политика.

DAX поведе загубите, а технологичните акции се представиха по-добре

На борсата във Франкфурт германският DAX се понижи до около 25 100 пункта — най-ниското му ниво от 9 октомври. Сред най-силно засегнатите сектори бяха телекомуникациите, софтуерът и автомобилостроенето, докато технологичните акции се представиха по-добре от останалите отрасли.

Акциите на Deutsche Telekom поевтиняха с над 3%. Книжата на MTU Aero Engines, Adidas, Continental и Airbus загубиха между 1,6% и 2,6%.

На противоположния полюс Rheinmetall поскъпна с 2,2%, Fresenius Medical Care — с 1,2%, а Infineon Technologies и Vonovia добавиха по 0,9%.

Разнопосочното движение при отделните компании показва, че инвеститорите продължават да оценяват не само общия икономически риск, но и специфичните перспективи пред отделните бизнеси.

Kering се срина, докато Holcim и Eni спечелиха от силните си резултати

Корпоративните отчети предизвикаха особено резки движения при някои акции.

Френската група Kering (−15,8%) поведе губещите компании в Stoxx 600. Приходите бяха в съответствие с очакванията, но продажбите на ключовата марка Gucci не оправдаха прогнозите на анализаторите. Това подхрани съмненията относно скоростта на възстановяване на бизнеса. Натискът върху луксозния сектор се засилва и от по-слабото търсене в Китай и геополитическата несигурност.

Акциите на шведската инвестиционна компания Lifco (−11,3%) поевтиняха след разочароващи резултати за третото тримесечие.

Акциите на автомобилния производител Volvo Cars (−24,4%) се сринаха след отчетена нетна загуба и спад на приходите с 23%. Резултатите подчертават натиска върху автомобилната индустрия и чувствителността на инвеститорите към перспективите за печалбите.

Акциите на Holcim (+5,3%) излязоха начело по ръст в Stoxx 600, след като повиши годишната си прогноза на фона на силни резултати. Това е пример как убедителните корпоративни показатели могат да подкрепят акциите дори при общ спад на пазара.

При печелившите Tomra Systems поскъпна с 5,2% след силен отчет за приходите и нетната печалба. Eni добави 5,1%, след като компанията отчете четирикратно увеличение на нетната печалба през предходното тримесечие и обяви специален дивидент от 0,46 евро на акция. L’Oréal нарасна с 4,5%, след като приходите ѝ за периода юли–септември надминаха прогнозите.

Енергийните акции също се откроиха положително: BP поскъпна с 3,9%, Shell — с 3,5%, а TotalEnergies — с 4,5%. По-високите цени на петрола подобряват потенциала за приходи и парични потоци на производителите, макар че ефектът зависи и от добивите, разходите и стратегията за разпределение на капитала.

Така петъчната сесия очерта ясно разделение между компаниите, които могат да се възползват от енергийния шок или да надминат очакванията с резултатите си, и тези, които са уязвими към по-слабо потребление и по-високи разходи.

Какво означава това за пазарите?

Петъчният спад показва, че инвеститорите започват да оценяват по-сериозно риска от съчетание между по-висока инфлация и забавяне на европейската икономика. Най-важните последици за финансовите пазари са три:

– Европейските акции остават уязвими. Ако петролът продължи да поскъпва, а бизнес активността и потребителското търсене отслабват, натискът върху корпоративните печалби може да се засили. Компаниите с високи енергийни разходи и ограничена възможност да увеличават цените си са особено изложени на риск.

– Очакванията за лихвите могат да се променят. Ускоряването на инфлацията би затруднило ЕЦБ при евентуално облекчаване на паричната политика. По-високите лихви за по-дълго време биха оказали натиск върху оценките на акциите, особено на компаниите, чиито бъдещи печалби са чувствителни към цената на финансирането.

– Разликите между секторите ще се задълбочават. Енергийните компании могат да продължат да печелят от високите цени на суровините, докато луксозните стоки, автомобилостроенето и търговията на дребно са изложени на риска от отслабване на търсенето. Корпоративните отчети ще останат решаващи за движението на отделните акции.

Основният риск за пазарите е продължителен енергиен шок, който едновременно подхранва инфлацията и потиска икономическия растеж. Ако напрежението в Близкия изток се засили, това може да доведе до нови разпродажби и до преоценка на очакванията за лихвената политика. Обратно, стабилизиране на петролните цени и убедителни корпоративни резултати биха могли да помогнат на европейските индекси да възстановят част от загубите си. Засега обаче предпазливостта изглежда оправдана, а посоката на пазарите ще зависи в голяма степен от развитието на геополитическата обстановка, инфлацията и следващите корпоративни отчети.