Международната конференция „Ядрената енергетика на свободния енергиен пазар: Технологии, финансиране, планиране“, организирана от Българския енергиен и минен форум заедно с Института по Енергиен Мениджмънт, се проведе на 26-27 март в град София с подкрепата на Министерството на енергетиката на Република България.

Във форума взеха участие представители на българските държавни органи, на Европарламента, на водещи международни компании, сред които ЧЕЗ, „Булатом“, Китайската държавна корпорация по ядрени технологии (SNPTC) и други.

В своето приветствие министърът на енергетиката на България Теменужка Петкова отбеляза особеното значение за българската енергетика на проекта за модернизацията на пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй“, който се реализира с участие на Държавна корпорация „Росатом“. Министър Петкова подчерта, че удължаването на срока за експлоатацията на ядрената централа върви в съответствие с установения график.

В рамките на своето изявление, регионалният вицепрезидент на компанията „Русатом – Международна мрежа“ и шеф на Rosatom Central Europe Вадим Титов отбеляза, че днес ДК „Росатом“ заема водеща позиция в световната ядрена енергетика, а портфейлът на международните поръчки на компанията превишава 100 милиарда долара.  Основният обем на портфейла е свързан с договори за изграждане на АЕЦ в чужбина. Днес в актива на корпорацията са подписани и гарантирани договори за 29 енергоблока в страни от Европа, Близкия Изток и Азиатско-Тихоокеанския регион.

В своята презентация Вадим Титов посочи съвременните тенденции на световния пазар на ядрена енергетика, сред които ключово се явява изискването към доставчика относно показателите на стойността за КВч електроенергия, изработвана от бъдещата АЕЦ.

„Корпорацията „Росатом“ включва предприятия от всички стадии на жизнения цикъл на АЕЦ, започвайки от доставката и обогатяването на уран до извеждането на централата от експлоатация. Затова ние можем да контролираме стойността на всеки етап от производството и, естествено, цената на КВч електроенергия, произведена от нашите АЕЦ“, заяви Титов.

Освен това, ключово преимущество на „Росатом“ се явява опитът на компанията по серийно въвеждане в експлоатация на енергоблокове на АЕЦ в съвременните условия. Титов подчерта, че за последните 5 години „Росатом“ е въвел в експлоатация 5 енергоблока, два от които – Първи енергоблок на АЕЦ „Куданкулам“ в Индия и АЕЦ „Бушер“ в Иран, са признати за проекти на годината според американското енергийно списание „Power Engineering“.

С голямо внимание на международната ядрена конференция в София бе посрещнато и критичното изказване на изпълнителния директор на „Риск инженеринг“ Богомил Манчев, който заяви, че България е  загубила уникалния шанс да реализира проекта АЕЦ „Белене“. При своето възобновяване през 2004 г. проектът за руската централа е бил оценен на стойност 3,9 млрд. щ.д. и ако беше реализиран, то 2015 година щеше да е пускова за 1 блок, а 2016 – за 2 блок на централата. По думите му, в случая с атомната централа на площадката на Белене вече изобщо не става въпрос за икономика, а за политика. Той изрази скептично отношение по повод успеха на българската страна на арбитражното дело, заведено от руската „Атомстройекспорт“ във връзка с поръчания, но неплатен от НЕК, реактор за АЕЦ „Белене“. Според него проектът за изграждане на Седми блок на АЕЦ „Козлодуй“ също отива „във фризера“ и за България вече е много късно да се конкурира с Турция, която работи усилено по изграждането на няколко ядрени блока.

Представителят на британската компания CMS-CMCK Анджей Блах отбеляза в доклада си, че в Полша се разглежда възможността за използване на механизма contract for difference при изграждането на АЕЦ, във връзка с това, че полската енергийна група PGE вероятно ще се обърне за консултации към една от консултантските компании от „Голямата четворка“.

Виктор Черни, мениджър проекти в ЧЕЗ, заяви, че в настоящата версия на Националния план за развитие на ядрената енергетика в Чехия е предвидено изграждането на нови енергоблокове на площадките на АЕЦ „Темелин“ и АЕЦ „Дуковани“.

За два дни в работата на конференцията взеха участие повече от 150 представители на държави от Европа, Русия, Китай и САЩ.