Под ударите на закона попадаха 2 млн. дка земеделски земи у нас

Отложиха глобите за компании от офшорни зони и дружества, регистрирани извън ЕС, които притежават земеделска земя. В едно заседание депутатите светкавично гласуваха първо и второ четене на промени в Закона за собствеността и ползването на земеделската земя.  Срокът за влизането на санкциите беше променен от 1 май на 1 октомври. Законът предвиждаше компаниите, които са в нарушение и имат дори една чужда акция да плащат 100 лева глоба за всеки декар земеделска земя, която притежават. А след три месеца глобата ставаше 300 лева за декар.

С промените от петък, глоби ще се налагат от 1 октомври. Проектът беше внесен от депутата от Реформаторския блок и шеф на комисията по земеделие в парламента Румен Христов.

БСП, ДПС, АТАКА и ББЦ се обявиха срещу бързите промени, които според тях ще дадат време на депутатите да обмислят текст, с който да премахнат изцяло ограниченията в закона.  Според Светла Бъчварова от БСП се създава прецедент, който казва на офшорните компании да продължат да работят без да се съобразяват със закона.

Според Петър Славов от Реформаторския блок трябва да има ограничения при придобиването на земи, но без да пострадат публичните дружества, които също притежават ниви. И сега е напълно възможно офшорна компания да регистрира дъщерно дружество в ЕС, а то пък- фирма в България.

Удължаването на срока ще даде възможност да се преосмисли целия закон и забраната да отпадне тотално, коментира пред в. „Стопанин“ председателят на Българската асоциация на собствениците на земеделските земи Стайко Стайков. От една страна е възможно забраната да отпадне само за публичните дружества, но пък няма логика в това да делим инвеститорите, допълни той. Ограниченията принудиха част от компаниите да продадат земята, която притежават. В един момент напълно законни инвеститори станаха нелегални, а те са вложили пари в окрупняване на земята, в системи за поливане, за трайни насаждения, в работна ръка. Те създават условия за конкуренция и по-бързо окрупняване на земята, което българският земеделски бизнес все още не е в състояние да направи. Освен това конкуренцията поддържа добри цени на земята, от което полза имат и собствениците на ниви, допълни Стайков.

Публичните компании у нас имат под 1 млн. дка, а с останалите инвеститори под ударите на закона се оказват 2 млн. дка, обявиха от БАСЗЗ.