Масово връщане на земи покрай язовир Искър тече в момента. Частни имоти масово „завладяват“ язовира и спират достъпа на гражданите, които искат да се разходят или да си отпочинат. А някой замисля ли се къде тези частни имоти ще изхвърлят боклука и мръсните си води?

В общинската служба по земеделие – Панчарево за землището на яз. Искър има 1364 преписки от бивши собственици за възстановяване на собствеността по реда на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Това съобщиха за ИНФООБЗОР от Министерството на земеделието и храните. Поради специфичния си характер и липса на селищни образувания, границите на територията на яз.Искър са затворени по границите на съседните землища. Броят на заявените имоти е 5013 с обща площ 38 874 дка. От тях преписки с право на обезщетение, за признато, но невъзстановено право на собственост са 1139 с площ 23 261 дка, обясниха от земеделското ведомство.

Всъщност обаче наши източници твърдят, че още преди повече от 50 години- от 1951 до 1963 г. собствениците на земи в населени на места върху настоящия язовир Искър са били обезщетени.

Според документи, с които разполагаме, през 1955 година са предвидени площи към съответните села за заменки на частните стопани до пълното задоволяване на нуждите за залесителни мероприятия. В документите е записано, че изселниците ще получат земи в Ихтиманска и Самоковска околии, към които се предлага да се предадат работни земи за стопанисване от ТПС комисии. Софийският окръжен народен съвет решава работната земя около яз.„Сталин“ (старото име на яз. Искър), землището на бившите села Калково, Горни Пасарел и Шишманово- Самоковска околия и занапред да останат за земеделско ползване. Те подлежат на причисляване към Държавния поземлен фонд. Става дума за 17 835 дка.

С изселването на населението от района се прави най-мащабната и успешна акция по залесяване в България, признават специалисти лесовъди.

След приключила преди повече от 50 години сага за връщане на земите покрай язовир Искър, сега се правят опити това да се случи повторно, сигнализираха наши източници. Идеята е да се избегнат всякакви процедури по обявяване на търгове за апетитните покрай водоема имоти. А на всеки му прави последните няколко години впечатление, че яз. Искър се е превърнал в почти недосегаем с безкрайните табели „Не влизай. Частна собственост.“

Според информация на самото Министерство на земеделието и храните при процеса на връщане на земите хората са обезщетени само за къщите и дворните си места, но не и за земеделските си земи.

Защо обаче се стига до изселване на населението от яз. Искър и от всички водосборни басейни в страната?

Според доклад, обсъден на МС през 1951 година голяма част от водосборните басейни на строящите се язовири са оголени и опороени и ерозията в тях е много голяма. Ако не се вземат енергични мерки за спирането й има опасност, язовирите да бъдат затлачени. Освен това в страната съществуват и други опороени райони, които трябва да бъдат залесени и затревени. За да се спре ерозията в обезлесените стръмни терени на водосборните басейни на язовирите и другите опороени места се предлага те да бъдат затревени и да се залесят. До този момент основният принцип и на преселниците да се даде земя и да си останат селски стопани. Тогава обаче с развитието на промишлеността, а също и в държавните земеделски стопанства се чувства нуждата от работна сила.

Затова се предлага част от населението от засегнатите райони да се изсели като се насочи към прошлените центрове и Държавните земеделски стопанства. Друга част е предвидено да остане на място, за да извърши лесокултурните мероприятия и трета част да се прегрупира и разсели в самите райони. По приблизителни данни за преселване са определени 18 650 домакинства. От тях 13 652 домакинства са били за преселване в промишлените центрове и 5000 домакинства в Държавните земеделски стопанства. Изселването трябва да се проведе на принципа на доброволността и убеждаването като се създават добри битови условия за преселниците. Министерският съвет приема срок за изселване до 1963 г. Този срок съвпада с предвидения в друго постановление на МС срок за залесяване на 10 млн. дка голи горски площи. Преселването и обезщетяването на населението е било оценено на 10 млрд. лева, показват оценките на специалистите. Това налага преселването да се случи по план в срок от 12 години до 1963 година.

Задължават се Антон Югов, министър на тежката промишленост и Никола Стоилов, министър на земеделието да разработят по години до края на 1960 година проектоплан за построяване на жилища на преселниците в районите на промишлените предприятия към Министерството на тежката промишленост и ДЗС към Министерство на земеделието. До юни 1952 г.пък трябва да има готови проекти за типови жилища от Стоян Тончев, министър на комуналното стопанство по заявка на тези две министерства.

Ако преселването реално не е окончателно приключило, как е определено кои семейства са обезщетени и кои не? Каква е гаранцията, че единствено останалите в момента ще получат обратно имотите си, за да се избегнат злоупотреби?

Кой е преценил и кога семействата да получат обезщетения само за домовете и дворовете си без земеделските земи? За съжаление с такава документация ние не разполагаме. А най-важният въпрос е след като още тогава експертите предупреждават за ерозия покрай язовира, сега частните имоти и обекти никнат постоянно, което е заплаха за населението на София и снабдяването на столицата с качествена питейна вода.

Има и друго важно уточнение. Защо се връщат земи покрай язовира след като в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи чл. 10б се казва, че собственици и техни наследници трябва да бъдат обезпечени с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове.

Каре:

Проблемът с ерозията засяга всички новостроящи се язовири

През 1951 г. проблемът с ерозията засяга голяма част от водосборните басейни на строящите се язовири са оголени и опороени. Според експертите най-сигурното средство срещу ерозията е вцеляването на почвата чрез затревяване и залесяване на обезлесените стръмни терени. Докладът на експертите е категоричен, че трябва да се вземат спешни мерки. Според документите оттогава  в страната има и други силно ерозирали терени, които също трябва да бъдат залесени и затревени, тъй като в противен случай се рискува да бъдат доунищожени и без друго малко останали там културни земи. Такива са районите по река Искър в Стара планина, поречието на река Струма, целият Кърджалийски край, Момчилградска, Крумовградска, Златоградска околия и др.

Каре:

Министерството на земеделието говори:

Министерството на земеделието и храните съобщи, че в момента се връщат земеделски земи, за които собствениците тогава не са били обезщетени. Публикуваме почти  дословно техния отговор.

„През юли 1950 г. Министерският съвет (МС) на Народна република България определя местоположението на хидровъзел „Сталин”, по-късно преименуван на язовир Искър. С това се взема решение за изселването на жителите на селата Калково, Шишманово и Горни Пасарел, община Самоков. С постановление от 1953 г. на МС се утвърждава план за изселване на жителите от трите села, в различни райони на страната, но практически в голямата си част домакинствата живеят в София.

С този план при изземване на имотите на собствениците са обезщетени за покритите имоти и дворните места в регулация и им е заплатена селскостопанската реколта за годината. Това означава, че са били уредени имотите в регулационните граници на населените места на трите села, които именно са послужили за изграждане на язовира и съоръженията към него. Извън тях обаче остават земеделските си земи, за които собствениците не са получили обезщетение. След изселването на трите села, с Протокол № 7 от 30.01.1956 г. на поземления съвет при Министерство на земеделието, земеделските земи, които са били обработваеми и които са останали извън чашата на язовира и пояс „А” на санитарно – охранителната зона – 17835 дка са причислени към Държавния поземлен фонд (ДПФ). Тези земи представляват половината от селскостопанския фонд на трите села, представляващи пояс „Б” на санитарно – охранителната зона на язовира. По- късно със Заповед № РД 46-573 от 15.05.1997 г. на Министъра на земеделието и хранителната промишленост, причислените към ДПФ свободни земеделски земи са били освободени за възстановяване на бившите собственици.

Това обаче оставя още няколко открити въпроса.

Ако нивите извън чашката на язовира не са били заплатени на бившите собственици, защо тогава те са описани съвсем подробно, така както и дворните им имущества-плевници, огради, къщи, летни кухни, кладенци и т.н. и защо дори сега бившите собственици твърдят, че са обезщетени?

Защо се връщат земите в пояс Б, но не и земите в пояс А? Защо на едни собственици в пояс А се връщат, на други не?  Ако собствениците на земеделски земи в пояс А не са обезщетени навремето  то след като не им се връщат земите, ще получат ли обезщетение сега? Предвидени ли са пари в държавния бюджет за това?

Възможно ли е да се връщат земи на определени бивши собственици на земеделски земи?

Горите в пояс 2, които е садила държавата години наред държавни ли са и защо се позволява масово да се изсичат? Министерството знае ли за тази сеч? Не е ли безумно след масово залесяване преди 50-60 те години, сега да се стига до масово изсичане на тези гори?

Каре:

Язовир Искър- творение на един гениален ум

Най-големият български язовир – Искър е сътворен от инж. Иван Иванов. Гениалният хидроинженер над 20 години работи по своето гигантско творение дори и в затвора с доживотна присъда от комунистическия съд.

В началото на 20 век младата столица започва да нараства неудържимо и снабдяването на жителите й с питейна вода става първостепенна грижа. Инженерите поставят акцент върху осигуряването на питейна вода от източния скат на Витоша и високите рилски реки, като най-амбициозната им цел е изграждането на язовир „Бели Искър“. Предвижда се водите от Рила да се използват не само за водоснабдяване, но и за добив на електроенергия. Целият този грандиозен проект е замислен и осъществен от инженер Иван Иванов, който управлява столицата от 1934 г. до 1944 г. и остава в историята като най-добрия кмет на града.

Според някои версии майката на Иван Иванов е потомка на Хаджи Димитър, а баща му – полк. Никола Иванов, е сред героите на Балканската и Междусъюзническата война.

Само за няколко години в безразборната дотогава архитектура на града бил сложен ред. Всички улици в центъра били павирани. Открити били 12 нови училища, 2 болници и бани по кварталите. Тръгнали са няколко градски автобусни линии, разширила се трамвайната мрежа, а през 1941 г. бил пуснат и първият тролей към Горна баня. По същото време е започнало масово озеленяване на София.

Веднага след 9 септември обаче героизмът, талантът и човещината на кмета по време на Втората световна война бързо са забравени и той е арестуван и осъден на доживотен затвор. Първоначално обвиненията срещу него са икономически, а после и политически. На 21 април 1945 г. Иван Иванов е осъден на доживотен затвор. Докато е в затвора, народната власт се обръща към Съветския съюз с молба да им изпратят специалисти за построяването на язовир „Искър“. От Москва обаче отговорът е, че България си има световен хидроинженер – Иван Иванов.

Още докато е в затвора, той започва да прави чертежите на язовира. Всяка сутрин двама милиционери го водят в проектантската стая и след края на работното време го връщат в килията. Две години по-късно, през 1946 г., е помилван. Язовирът е пуснат в експлоатация на 6 септември 1954 г. и е наречен на името на Сталин. Иван Иванов умира след тежко и мъчително боледуване през 1965 г. Но язовир „Искър“ и досега осигурява на всеки софиянец по 300 литра бистра и евтина вода на денонощие.