Проект на АЕЦ „Ханхикиви-1“.

През последните седмици европейските издания следяха с особен интерес казуса около строителството на АЕЦ „Ханхикиви“ и дали финландското правителство ще одобри влизането на хърватската компания Migrit като инвеститор в проекта, с което да се изпълни изискването за процентно участие на европейски компании, за да се минимизира дела на Русия. В тази връзка авторитетното френско издание Les Echos публикува анализ за ядреното развитие на Финландия и отражението върху Европа на известния икономист  Лоранс Дазиано*.

Финландия е европейска страна, която има уникално положение на кръстопът между два свята – Западна Европа и Русия. Това е държава, която дълго време се е намирала под владичеството на Швеция и до сега пази следите от влияние на своя могъщ съсед Русия, особено в светлината на дългия период на „неутралитет“, който настъпва след Втората Световна война. И това не пречи на Финландия да се окаже в авангарда на много сфери –защита на околната среда, диверсификация на промишлеността в сферата на високите технологии и т.н., казва Дазиано.

По думите й, Финландците се обръщат към ядрената енергетика, за да гарантират своята енергийна независимост. Тъй като „мирният атом“ остава едновременно надежден, чист и финансово допустим източник на енергия, то това в пълна степен отговаря на държавните стремежи на финландците. В периода 1970-1980 година те поръчват на руската държавна корпорация „Росатом“ строителството и експлоатацията на АЕЦ „Ловиса“, която се смята за една от най-ефективните и безопасни АЕЦ в света. И ако сега Финландия внася около 20% от електроенергията си, то през 2035 г. тя може да стане износител на електроенергия благодарение на ядрената енергия, която в настоящето осигурява 30% от нуждите на финландската промишленост. Очевидно в близките години този показател само ще расте. В тази връзка не е чудно, че Финландия, която разчита да реализира на територията си два проекта за АЕЦ, се превърна в арена на ожесточена конкуренция между световните лидери в ядрената индустрия, особено между френските и руските играчи.

През 2003 г. финландското правителство реши да построи реактор от трето поколение на остров Олкилуото (източна Финландия), като избра за реализацията му френската компания Areva. Поръчител е финландският енергиен концерн TVO. Реакторът EPR  (реактор с вода под налягане) трябваше да служи като технологична витрина за Areva в качеството на уникален промишлен комплекс на гражданската ядрена енергетика. Но 12 години след началото на строителството, има голямо изоставане от графика и Areva търпи финансови загуби, което се отразява негативно на отношенията й с TVO. Пускането на централата е предвидено за 2018 г. т.е. със 7-годишно закъснение, а стойността на АЕЦ почти се е утроила – от 3 млрд евро – до 8,5 млрд. евро. Така Олкилуото стана символ на промишления провал на Areva. Това принуди френската компания да търси пътища за отстъпление и в частност да се сближи с френската EDF. Но EDF ясно даде да се разбере, че не смята да поема отговорност за техническите неразбории и финансовите проблеми на Areva. Твърдо решение, което министърът на икономиката на Франция Емануел Макрон одобри.

През 2011 г. финландската група Fennovoima реши да построи нов ядрен реактор в Пюхайоки (северозападна Финландия). Основаната през 2007 г. компания е обединение от близо 60 промишлени предприятия, които са големи потребители на електроенергия. В момента тези предприятия се стремят да осигурят доставка на електроенергия на най-ниската цена. На провелия се през декември 2014 г. търг за новата АЕЦ победител става „Росатом“, а френският му конкурент Areva отпада. Подписаният договор между финландската и руската страна предвижда строителството на нов енергоблок от 1200 мегавата на базата на реактора ВВЕР с руски дизайн. АЕЦ „Ханхикиви“, която се предвижда да бъде пусната през 2024 г., също ще има значителен икономически ефект, в това число и за създаване на работни места по време, когато ИТ лидерът Microsoft съкращава 2000 работни места във Финландия.

За „Росатом“ сключването на договор във Финландия е сериозно укрепване на позициите на корпорацията в Европа, заедно с другите договори, подписани или намиращи се в процес на обсъждане със Словакия, Чехия и Унгария, както и с Турция. За Франция това също е възможност отново да определи своето промишлено партньорство с Русия, по примера на сътрудничеството между „Алстом“ и руската „Атоменергомаш“, които обсъждат в момента доставка на турбините „Арабел“. Този опит за сътрудничество ще се отрази позитивно на френските и руски подизпълнители, ще даде икономически импулс и ще създаде нови работни места. Вероятно финландският опит за избор едновременно на френска и руска АЕЦ е предвестник на градивни процеси, при които гражданската ядрена енергетика в Европа ще бъде поделена между европейските играчи, се казва още в анализа на Les Echos.

*Лоранс Дазиано, преподавател в катедрата по икономика в Sciences Po, член на научния съвет Fondapol и автор на книгата „Развиващите се страни, геоикономически подход“, (Armand Colin, 2014).