Снимка: СТОПКАДЪР БТВ

Изкуственият интелект пренарежда пазара на труда. Докато някои професии постепенно се променят, на тяхно място се появяват нови роли и възможности. Дори добре познати специалности вече изглеждат различно в света на технологиите, коментира Каролина Занкова пред БТВ. 

Изкуственият интелект променя пазара на труда, а сред професиите, които усещат все по-силно влиянието му, е тази на преводачите. Машините вече могат да обработват огромни обеми текст за секунди, но могат ли да заменят човека, когато става дума за художествена литература, стил и емоция?

Една и съща книга, една и съща история, но на различни езици. За читателите това често е възможно благодарение на преводачите. Днес обаче професията е изправена пред ново предизвикателство – изкуственият интелект навлиза все по-активно в преводаческата индустрия.

От първите опити до професията

Владимир Полеганов работи като преводач, сценарист и преподавател. Първите му опити с превода започват още в гимназията.

„Когато четеш нещо, особено ако го четеш на друг език, ти се иска да го видиш на своя, на български. В началото ми беше изключително трудно. Първите ми опити са все още незавършени, тоест имам спомен, че съм почвал разкази да превеждам на любими автори, но не съм ги довършил. Явно са моменти, в които съм си казвал: тук трябва много да мисля“, разказва Полеганов.

Днес подобно времеемко занимание вече може да бъде извършено от машина за минути. Това поставя въпроса каква ще бъде ролята на човека в бъдещето на превода.

Според проучване на Британското общество на авторите почти четирима от всеки десет преводачи са загубили работа или са били пряко засегнати от навлизането на генеративния изкуствен интелект.

Може ли машината да преведе литературата?

Проф. Руслан Митков е сред международно признатите специалисти в областта на компютърната лингвистика и машинния превод. Преподава в Ланкастърския университет във Великобритания и повече от 40 години изследва развитието на технологиите, свързани с езика и превода.

По думите му преводачите са сред професиите, които са най-силно засегнати от развитието на изкуствения интелект. Той обаче прави разлика между превода на специализирани текстове и художествената литература.

„Изкуственият интелект превежда почти перфектно каквато и да е област на езика, каквато и да е тема на езика, обаче той не превежда добре художествена литература. Тук няма да изчезне ролята на преводача“, посочва проф. Митков.

Причината е, че при художествения превод не става дума единствено за правилното предаване на информацията. Важни са стилът на автора, контекстът, културните особености, нюансите и емоцията, която текстът носи.

Преводачът като редактор

Според проф. Митков навлизането на изкуствения интелект вероятно ще промени самата роля на преводача.

„Много издателства сега, вместо да дават една книга да се преведе от преводач, те включват програма с изкуствен интелект, тя я превежда почти безплатно и след това преводач или някой човек, който знае езика, коригира и редактира, т.е. те ще имат роля на редактори, отколкото на преводачи по-скоро“, коментира той.

Този модел вече поставя нов въпрос – къде свършва редактирането и започва същинският превод?

„Когато обаче машината ти предложи вече готовия текст, да, той може да се редактира със сигурност, но колко от редакцията ще е всъщност пренаписване и колко от това пренаписване е нов превод?“, пита Владимир Полеганов.

По думите му изкуственият интелект може да съкрати драстично времето за обработка на един текст. Докато на човек могат да са нужни месеци за превода на книга, машината може да генерира първоначален вариант за минути.

Това обаче не означава автоматично, че полученият текст е готов за публикуване.

„Дори книгата да е от така наречената лека литература, пак си има предизвикателства – предизвикателства на жанра, на авторовия стил и на информацията, с която трябва да работи преводачът“, казва Полеганов.

Ще изчезне ли професията?

Развитието на изкуствения интелект вероятно ще промени начина, по който се извършва преводът. Част от техническата работа може да бъде автоматизирана, а човешката роля да се насочи към редакция, адаптация и контрол на качеството.

За художествената литература обаче остава въпросът дали една машина може да предаде не само значението на думите, но и гласа на автора.

„Проблемът специално за хора като мен, особено преводачи на художествена литература, ще дойде тогава, когато читателят и въобще хората като цяло извън нашата сфера престанат да обръщат внимание на това кое как е преведено“, коментира Полеганов.

Изглежда, че бъдещето на преводачите няма да бъде просто въпрос на човек срещу машина. По-скоро професията ще трябва да намери новото си място в свят, в който технологиите могат да превеждат все по-бързо, но човешкият фактор остава важен за смисъла, стила и контекста на текста.