Снимка: iStock by Getty Images

Близо половината българи определят стандарта си на живот като „по-скоро нисък“ или „много нисък“. Това показват данните от национално представително проучване на „Тренд“, проведено за „ОББ Асет Мениджмънт“ и „Файнанс Академи“, пише БТА.

Общо 46% от анкетираните оценяват стандарта си на живот като нисък – 29% го определят като „по-скоро нисък“, а 17% като „много нисък“. Други 49% го определят като „среден“, докато едва 4% го оценяват като „по-скоро висок“.

Графика: „Тренд“

Най-негативна е оценката сред възрастните

Оценката за стандарта на живот се влошава с напредването на възрастта. При хората между 60 и 70 години около две трети определят жизнения си стандарт като „по-скоро нисък“ или „много нисък“.

При анкетираните над 70-годишна възраст делът на хората с негативна оценка надхвърля три четвърти.

Допълнителните доходи са предпочитаният път към по-добър стандарт

Според проучването 44% от анкетираните смятат, че увеличаването на доходите чрез допълнителна дейност би имало най-голям положителен ефект върху финансовото им положение в бъдеще.

22% посочват спестяването като най-ефективна мярка, а едва 9% виждат инвестициите като основен инструмент за подобряване на финансовото си състояние.

Данните показват и ограничена склонност към спестяване. Само 30% от анкетираните заявяват, че заделят средства, докато 67% не спестяват.

Сред хората, които спестяват, най-голям е делът на тези, които отделят между 6% и 10% от месечния си доход – 35%. Други 26% заделят до 5% от дохода си. Между 21% и 30% спестяват 6% от анкетираните, а над 30% от месечния си доход отделят едва 2%.

Повечето домакинства нямат авариен фонд

58% от участниците в проучването посочват, че не разполагат със заделени средства за непредвидени ситуации като загуба на работа, инцидент или заболяване. 42% заявяват, че имат подобен финансов резерв.

Сред хората с наличен „авариен фонд“ 9% могат да покрият разходите си за до един месец. При 23% спестените средства са достатъчни за период между един и три месеца, а при 17% – за четири до шест месеца.

12% посочват, че резервът им би стигнал за период между седем и 12 месеца. Също 12% заявяват, че разполагат със спестявания за повече от година.

Едва 8% инвестират

Инвестирането остава сравнително слабо разпространено сред българите. Само 8% от анкетираните заявяват, че инвестират, докато 91% не инвестират.

По данни от проучването инвестирането е по-характерно за хората с по-високи доходи, като практиката е особено разпространена сред тези с личен месечен доход над 1000 евро. По-често инвестират и хората в активна възраст между 30 и 60 години.

Финансовите активи на домакинствата растат

На фона на резултатите от проучването, данните от „Доклад за глобалното богатство на Алианц“ показват ръст на финансовите активи на българските домакинства.

Според доклада, публикуван в края на миналия месец, България заема 36-о място сред най-богатите държави през 2025 г. с нетни финансови активи на глава от населението от 14 790 евро.

Финансовите активи на българските домакинства са нараснали с 10% през 2025 г. до 136,5 млрд. евро. Това представлява леко забавяне спрямо ръста от 11,2% през 2024 г.

Темпът на увеличение е малко под отчетения за Източна Европа ръст от 11,2%, но остава над средното световно ниво от 8,6%.

Данните очертават разминаване между нарастването на финансовите активи на домакинствата като цяло и личната финансова устойчивост на значителна част от населението – голяма част от българите не спестяват, не разполагат с резерв за непредвидени разходи и не инвестират.