България има същия проблем, но в много по-тежка форма. Първият анализ на Европейската комисия на резултатите от PISA 2025 показва продължаващо влошаване на базовите умения на 15-годишните. 33,9% от учениците в ЕС не достигат минималното равнище по математика, 31,3% – по четене, а 25,9% – по природни науки. Само преди десетилетие тези дялове бяха значително по-ниски: от 2015 г. слабите резултати са се увеличили съответно с 11,6, 11,3 и 4,8 процентни пункта.

Това отдалечава Европа, вместо да я приближава, до собствената ѝ цел за 2030 г. – делът на 15-годишните под минималното равнище на PISA да бъде под 15% и в трите области. В природните науки единствено Естония вече изпълнява тази цел. По четене и математика не я достига нито една държава от ЕС.

За България европейската тревога се превръща в аларма. Страната отново е в дъното на ЕС, като над 40% от учениците са под минималното ниво и в трите изследвани области, а при четенето и математиката делът е около и над половината. В същото време групата на учениците с отлични постижения остава изключително малка.

Това вече не е просто образователна статистика. Това е измерител за качеството на бъдещата работна сила, производителността, способността на икономиката да внедрява технологии и дори за възможността гражданите да разграничават информация от манипулация.

Един на трима европейски ученици не покрива базовия минимум

PISA не проверява доколко ученикът е запомнил учебника. Основната цел е да установи дали 15-годишните могат да приложат знанията си към реални проблеми, да мислят критично, да свързват информация от различни области и да използват ефективни стратегии за учене, вместо просто да възпроизвеждат наученото. Именно тази разлика е особено важна при оценката на българското образование.

Резултатите за ЕС са обезпокоителни и в другата крайност – Европа не само произвежда все повече ученици с недостатъчни знания, но и все по-малко отличници.

През 2025 г. едва 4,8% от 15-годишните в ЕС достигат най-високите нива по четене, 6,4% по природни науки и 6,8% по математика при европейска цел от поне 12% до 2030 г. По четене и природни науки нито една държава не достига целта; по математика това правят само Естония и Нидерландия.

Сравнението с водещи развити икономики е още по-неприятно. ЕС има най-висок дял на слабите ученици по четене и природни науки сред сравняваните развити икономики и втория най-висок по математика след САЩ. При отличниците Европа е на последно място и в трите области спрямо Канада, Япония, Сингапур, Южна Корея, Великобритания и САЩ.

Това има пряко икономическо измерение. Комисията свързва базовите умения с производителността, иновациите, способността за преквалификация и устойчивостта при икономически шокове. Цитирани в анализа оценки показват, че продължаващото влошаване на уменията на младите може да намали дългосрочния ръст на многофакторната производителност в страните от ОИСР с около 3%. Според други оценки европейските държави могат да губят еквивалента на 8–10% от годишния БВП заради социалната цена на слабите базови умения.

Телефонът и AI са част от проблема, но не обясняват дългогодишното изоставане

Комисията откроява четири фактора, свързани с влошаването: дигиталното разсейване, безкритичното използване на изкуствен интелект, намаляващата ангажираност на родителите и недостига на учители. Тя изрично предупреждава, че PISA показва зависимости, но не доказва проста причинно-следствена връзка.

Около 30,5% от учениците в ЕС казват, че често се разсейват от цифрови устройства по време на часовете по природни науки. Средният им резултат е с 13 точки по-нисък дори след отчитане на социално-икономическия профил. Комисията обаче не призовава технологиите просто да бъдат изгонени от класната стая. Умерената и целенасочена употреба за обучение не е свързана с по-ниски резултати. Разликата е между технологията като инструмент за учене и технологията като постоянен конкурент на вниманието.

AI поставя подобен въпрос. 31,2% от европейските ученици често използват изкуствен интелект, за да им обобщи текст, който трябва сами да прочетат. Средно резултатът им по природни науки е с 18 точки по-нисък. Комисията обаче правилно отбелязва, че генеративният AI се появи масово едва след предишния цикъл на PISA и следователно не може да обясни дългосрочното влошаване, започнало години по-рано.

Тъкмо тук е по-големият въпрос: ако една образователна система отдавна възнаграждава зубренето/възпроизвеждането на готов текст вместо самостоятелното мислене, AI просто предлага много по-бърз начин да се изпълни същата задача.

България: проблемът не е PISA, а това, което PISA измерва

Българските резултати са сред най-слабите в ЕС. Според предоставените данни средните резултати са около 421 точки по природни науки, 405 по математика и 387 по четене. Особено тревожно е четенето – умението, върху което стъпва практически всяко следващо учене.

Самият анализ на Комисията поставя България сред държавите, в които над 40% от учениците са под минималното равнище по природни науки, заедно с Кипър, Румъния и Гърция. При четенето България отново е сред страните над 40%, а по математика също е в групата с най-висок дял на недостатъчните резултати.

На графиките на Комисията проблемът изглежда още по-ясно: България се намира в неблагоприятния край едновременно по висок дял на изоставащите и нисък дял на отличниците. При четенето най-добрите ученици са около 1%, сходно с най-слабо представящите се системи в ЕС.

Това означава, че България няма само проблем с „опашката“ от изоставащи ученици. Системата има затруднения и в създаването на достатъчно голяма група млади хора, способни да анализират сложна информация, да работят с доказателства и да решават непознати проблеми – именно уменията, които ще бъдат най-ценни в икономика, променяна от AI.

Да сменим изпита? Това е най-лесната част

След поредните слаби резултати от PISA дискусията в България лесно се насочва към формата на националното външно оценяване, матурите и тестовете. Промяната на изпитите е необходима, ако те възнаграждават запаметяването. Но сама по себе си тя няма да промени това, което се случва през хилядите учебни часове преди изпита.

И тук самата философия на PISA предлага ориентир. Международното изследване не се интересува основно дали ученикът помни определение или дата, а дали може да прочете доказателство, да оцени твърдение и източник, да приложи знание и да вземе аргументирано решение.

Ако учебната програма изисква огромен обем информация, която трябва да бъде „взета“ за ограничен брой часове, рационалната реакция на учителя е да преподава бързо, а на ученика – да запаметява за контролното и след това да забравя. Ако върху тази система просто се постави „компетентностен“ изпит, се създава противоречие: учим за зубрене/възпроизвеждане, а изпитваме за мислене.

Литературата не е готов анализ, който трябва да бъде запомнен

Това противоречие се вижда особено ясно при хуманитарните предмети. Целта на литературното образование не би трябвало да бъде ученикът да назубри и възпроизведе „правилния“ анализ на произведение. Тя би трябвало първо да го накара да прочете произведението, след това да формулира собствена теза, да я защити с текста, да сравни интерпретации, да разпознае историческия и културния контекст и да аргументира несъгласие.

Точно продължителното четене на сложни текстове се оказва все по-важно. Анализът на ЕК предупреждава, че навикът за бързо прелистване на дигитално съдържание може да отслабва способността за задълбочено четене. Комисията специално посочва литературата, театрите, музеите и библиотеките като среда за развитие на когнитивни, творчески и аналитични умения.

Историята е повече от дати, а науката – повече от определения

Същият принцип трябва да важи за историята. Датите и имената са необходими ориентири, но сами по себе си не дават историческо разбиране. Въпросът не е само какво се е случило в България през определена година, а какво се случва по същото време в Европа и света; как технологиите, икономиката, войните, търговията и идеите променят обществата; къде се намира България в тези процеси и защо нейното развитие е специфично или значимо.

При природните науки ученикът трябва не само да помни формула, а да знае кога и защо да я използва; да може да прочете графика, да оцени експеримент, да разграничи корелация от причинност и да провери твърдение. В математиката – не само да следва алгоритъм, а да моделира практически проблем. Във всички предмети – да търси надеждна информация, да сравнява източници, да открива манипулация и да работи с други хора.

Именно междупредметната връзка е ключова. Самата Комисия подчертава, че уменията са взаимозависими – например доброто четене е необходимо, за да се разбере математическа задача или научен проблем.

От „да минем материала“ към „детето да го разбере“

Затова българската реформа трябва да започне от учебните програми и учебниците, а не да завършва с тях. Необходим е принципът „по-малко съдържание, повече дълбочина“: съществено редуциране на фактологията; повече време за упражнения, четене, дискусия и експеримент; проектна работа и решаване на реални проблеми; системни връзки между история, литература, икономика, природни науки и технологии; обучение как се търси, проверява и използва информация.

Това не означава „по-лесно училище“. Напротив – запаметяването често е по-лесно от аргументацията. Ученикът трябва да знае основни факти, понятия и правила, но те трябва да бъдат суровина за мислене, а не крайна цел на образованието.

Този подход не противоречи на изводите на ЕК. Анализът посочва като фактори за успеха на Естония компетентностно ориентирана учебна програма, автономия на училищата, силно наблюдение на резултатите и акцент върху равнопоставеността. Полша съчетава компетентностна програма с промени в оценяването, повече автономия и по-късно разделяне на учениците по образователни траектории. Ирландия редовно модернизира учебните програми и стратегиите за грамотност и математически умения.

С други думи, успешната реформа не сменя един изпит. Тя променя системата, която води до него.

Учителят трябва да стане архитект на ученето, а не доставчик на урока

Такава промяна е невъзможна без учителите. Но въпросът не е единствено колко са те. Комисията отбелязва любопитен парадокс: недостигът на преподаватели е сериозен европейски проблем, но сам по себе си не обяснява резултатите. Естония и Ирландия например постигат силни резултати въпреки отчетен недостиг. Според анализа качеството на преподаването, институционалният капацитет и последователността на учебната програма са също фундаментални фактори.

За България това означава, че политиката не може да се изчерпва с повишаване на учителските заплати, макар достойното възнаграждение да е необходимо за привличането и задържането на кадри. Учителите трябва да получат време, подготовка и свобода да преминат от преподаване на огромен обем материал към организиране на процес, в който учениците четат, задават въпроси, експериментират, спорят аргументирано, работят по проекти и сами достигат до решения.

Това изисква и различна квалификация – не поредните формални обучения, а продължителна практическа подкрепа за работа с компетентностно ориентирани програми, интердисциплинарни задачи, деца с различно ниво на подготовка, дигитални инструменти и AI.

Проблемът започва много преди 15-годишна възраст

И още една причина реформата да не се свежда до изпитите: PISA измерва резултата на 15 години, но дефицитите се натрупват много по-рано. ЕК подчертава, че усвояването на умения е кумулативен процес. Детето първо трябва да овладее четенето, за да разбира сложни текстове; основните математически представи предхождат алгебрата и решаването на проблеми. Ако пропуските не бъдат открити и компенсирани в началните години, с всяко следващо ниво новият материал стъпва върху все по-нестабилна основа. На 15 години малки първоначални различия вече могат да са се превърнали в огромна образователна пропаст.

Следователно за България най-високата възвръщаемост вероятно е в ранната интервенция: качествено предучилищно образование, действителна грамотност в началния курс, ранна диагностика на пропуските и индивидуална подкрепа преди детето да е стигнало до пети, седми или девети клас с дефицити, които училището вече трудно може да компенсира.

Това е особено важно за децата от бедни семейства и уязвими общности. Българската система не може да подобри средния си резултат устойчиво, ако огромна група ученици остава трайно под базовото равнище.

Какво трябва да се промени – и кога
PISA 2025 не оставя на България лукса да започне поредната реформа с хоризонт „някога“. Но образованието има особен времеви проблем: решенията могат да бъдат взети бързо, резултатите идват бавно.

Затова е необходима реформа на няколко скорости.

Още през следващите 1–2 учебни години може да започне сериозно редуциране и пренареждане на учебното съдържание, да се въведе повече време за четене с разбиране, решаване на проблеми, практически задачи и проекти във всички предмети; да се разработят ясни правила за телефоните и AI; да започне системна диагностика на грамотността и математическите умения още в началния етап; да се насочи интензивна подкрепа към училищата с най-голяма концентрация на изоставащи ученици.

В рамките на 3–5 години учебните програми, учебниците, методите на преподаване, квалификацията на учителите и националното оценяване трябва да бъдат приведени в една и съща логика. Ако програмата изисква анализ, изпитът трябва да проверява анализ. Ако искаме екипна работа, тя трябва да присъства реално в училище. Ако искаме функционална грамотност, тя трябва да се развива не само в часовете по български език, а по история, география, биология, физика и математика.

Именно последователността е една от поуките от Естония, Ирландия и Полша. ЕК не открива една „магическа“ реформа, а комбинация от дългосрочни, съгласувани политики, които не се отменят при всяка политическа промяна.

Хоризонтът от 5–10 години е реалистичният период, в който една системна реформа може да започне ясно да променя резултатите на поколение ученици. Това не е конкретен срок, зададен от анализа на ЕК, а логичен времеви хоризонт предвид собствената му констатация, че уменията се натрупват от ранното детство до средното образование. Затова политическият критерий за успех не трябва да бъде дали България ще скочи с определен брой места още в следващото PISA, а дали всяка следваща кохорта показва устойчиво подобрение.

2030 г. наближава, а Европа се движи в обратната посока

Европейската цел е до 2030 г. делът на учениците под минималното ниво да бъде под 15%. Днешните 33,9% по математика, 31,3% по четене и 25,9% по природни науки показват колко далеч е ЕС. България започва от още по-неблагоприятна позиция.

Комисията подготвя нов Education Package, а Планът за основните умения, стратегията за STEM, Европейската коалиция за грамотност и рамката за AI грамотност вече очертават европейската посока. Следващата многогодишна финансова рамка за 2028–2034 г. дава и възможност за инвестиции.

Но повече пари за същата система няма автоматично да произведат различен резултат. Самият анализ подчертава, че след определено равнище качеството на инвестициите, последователността на политиките и редовната оценка на ефекта им имат поне толкова голямо значение, колкото размерът на разходите.

Истинският изпит е дали училището учи да се мисли

ЕК определя резултатите от PISA 2025 не като деликатен предупредителен сигнал, а като пряка заплаха за бъдещата конкурентоспособност, социалното сближаване и устойчивостта на Европа. Слабите базови умения имат и демократична цена – намаляват способността на хората критично да оценяват информация и аргументи и да участват пълноценно в обществото.

За България предупреждението е още по-силно. Държава с намаляващо население не може да си позволи голяма част от всяко следващо поколение да достига зрелост без функционална грамотност. Нито може да компенсира този дефицит с внос на технологии, дигитализация или AI – защото всички те изискват хора, способни да учат, да се адаптират и да мислят.

Затова след PISA 2025 най-лесният отговор би бил отново да сменим матурите, НВО или формата на тестовете. Това би било лечение на измервателния уред вместо на проблема.

Българското училище се нуждае от по-дълбока промяна: от количество към разбиране, от запаметяване към приложение, от готовия литературен анализ към собствената аргументирана интерпретация, от историческата дата към причината и контекста, от отделните предмети към връзките между тях, от намирането на „верния отговор“ към умението да зададеш правилния въпрос.

И най-вече – от образование, което проверява колко информация е запомнило детето, към образование, което показва какво може да направи с това, което знае.

Точно това измерва PISA. И точно там България продължава да се проваля.