Със 138 гласа против депутатите отхвърлиха ветото върху Изборния кодекс, наложено от президента Росен Плевнелиев от петък.  81 гласа от БСП, 35 от ДПС, 19 от „Атака“ и трима независими депутати – Румен Йончев, Светлин Танчев и Георги Марков, парламентът преодоля ветото върху новия Изборен кодекс. От ГЕРБ всички 80 депутати гласуваха против новия закон, а въздържали се нямаше. За повторното приемане на кодекса бяха нужни 121 гласа. Така „Атака“ и независимите депутати, сред които онези, обявили подкрепа за новата партия на Николай Бареков „България без цензура“ – Светлин Танчев и Румен Йончев, оказаха решаваща подкрепа за преодоляването на ветото.

По-рано днес то беше отхвърлено и от временната парламентарна комисия за кодекса, оглавявана от Мая Манолова от БСП. Новият кодекс трябва да бъде обнародван в 7-дневен срок.

В петък Плевнелиев върна закона за ново обсъждане заради новата процедура при съставянето на Централна избирателна комисия (ЦИК), при която ръководството се избира от парламента, заради отпадането на текстовете за електронно гласуване, преференцията при местен и парламентарен вот, машинното гласуване.

Президентът не присъства на обсъжданията въпреки призива на председателя на парламента Михаил Миков (БСП) той лично да изложи мотивите си пред депутатите. От ДПС го призоваха да се обърне към Конституционния съд, за да атакува запазените текстове за уседналостта на местни и европейски избори.

В дебатите, продължили около час и половина, депутатите от БСП и ДПС обвиниха президента, че мотивите му за вето са несъстоятелни и защитава позицията на ГЕРБ. От ДПС настояваха, че държавният глава е „сляп и глух“ за противоконституционните текстове за уседналостта. От „Атака“ думата взе само лидерът на партията Волен Сидеров, който обяви, че Плевнелиев бил избран с измама и затова всяко негово вето било несъстоятелно.

Красимир Ципов (ГЕРБ) обяви, че партията му приема аргументите на президента и че не е редно нов закон да се приема само два месеца преди предстоящия евровот. Той критикува приетите правила за преференция при местни и европейски избори, при които бюлетините без отбелязано предпочитание за конкретен кандидат в партийната листа ще се считат като глас за водача на листата. При гласуването на текстовете на 21 февруари депутатите от ГЕРБ не бяха в пленарната зала.

Според зам.-председателя на парламента Мая Манолова искането за референдум било откровена злоупотреба с най-демократичния инструмент, но ветото било „още по-опасно – то е едно откровено искане изборите да се проведат по старите правила“.