Само 4% от запитаните българи смятат, че опазването на природата пречи на икономическото развитие, коментира Владимир Иванов от Световния фонд за дива природа WWF, който представи проучване на „Алфа Рисърч“ от декември 2013 г. и януари 2014 г. в детайли. Според 39% по-скоро опазването на природата не пречи на икономическото развитие. Според 31% от хората природата дори помага за икономическото развитие. Така може да обобщим, че 70% от хората са на мнение, че природа и икономика може да се развиват паралелно.

Това е най-важният извод от изследването за социолога от „Алфа Рисърч“ Станислав Стоянов. Все пак 1/3 от хората са склонни да търсят баланс между опазването на природата и икономиката.

59% от хората смятат, че основен защитник на природата са неправителствените организации, посочва национално представително изследване на „Алфа Рисърч“, представено днес на пресконференция на международната природозащитна организацич WWF и „Алфа Рисърч“. Това е един от новите въпроси в изследването на обществените нагласи на хората за опазването на природата, което с епровежда за осми пореден път от 2006 година насам.

Най-големите надежди и очаквания за опазване на природата са към екологичните организации. На следващо място са научните институти с 42%. В общините, местните власти и кметовете доверие за опазване на природата имат 38%. Едва на четвърто място с 38% е държавата с централните институции. На следващо място са очакванията към бизнеса за 13% от хората, а на последно място са политическите партии, които получават 10% от доверието.

Най-високо доверие хората имат в неправителствените организации, но такава е и европейската тенденция, посочи Веселина Кавръкова, директор на WWF-България. Хората обаче трябва да бъдат по-информирани и да участват самите те по-активно в опазването на природата вместо да очакват помощ от екоорганизациите например. Те трябва да знаят към кои институции да се обърнат, за да влияят на техните действия. затова ше работим за насърчаване на активното поведение на хората, коментира още Кавръкова.

Хората са най-информирани по отношение на горите, докато в други ресори като водите и климата хората посочват непосредствените проблеми, но не виждат че това е липса на институционална политика и контрол. Според Кавръкова не е достиганата критична маса от хора, които да бъдат активни и да могат да осъщестяват натиск върху институциите.

Най-важните природни ресурси за опазване за втора поредна със 72% година са водите и реките. На следващо място са горите, на трето място са планините, черноморското крайбрежие, земеделски земи, сочи изследването.

Най-сериозните проблеми пред опазването на околната среда е изсичането на горите смятат 63% от хората. На следващо място се нарежда презастрояване на планините и Черноморието, презастрояването е на трето място, липсата на контрол и загриженост от държавата на четвърто, а на пето място поставят различни видове замърсявания.

Основните заплахи пред българските реки са това, че са мръсни посочват най-много от хората, хвърлянето на отпадъците в реките за 74%, намаляването на водата в реките, изсичането на крайречната растителност, добивът на инертни материали. Най-малко гласове събират намаляването на рибата, разрушаване на дигите и водноелектрическите централи. Най-важният аргумент за опазването им е защото те са източник на вода, на следващо са място за почивка, за спортове и риболов, за добив на енергия.

Хората не са много информира за проблемите на околната среда

Организацията задава поредица въпроси с отговори да, не, не мога да преценя на това как хората възприемат водноелектрическите централи. 36% смятат, че  „ДА” те увреждат рибните популации, 18% са на мнение, че „НЕ” увреждат рибните популации. 35% отговарят утвърдително на въпроса, че България няма нужда от повече ВЕЦ, защото няма достатъчно води, а 16% отговарят „Не”. Една голяма част от хората не са достатъчно информирани, за да преценят. Енергията от ВЕЦ се изкупува много скъпо и ВЕЦ са полезни за енергийната система получават близки отговори средно по около 20%. Но отново по-голямата част от хората не могат да преценят.

Масово не искаме презастрояване на Черноморието и планините

Друга тема, на която се обръща съществено внимание е презастрояването. 71% от хората традиционно висок дял не желаят да се строи във високата част на планините ни. 27% са на мнение, че искат да строи още. Още по-радикално е мнението на хората за застрояването по Черноморието. 77% смятат, че това е недопустимо. Само 3% одобряват застряоването на Черноморието да продължи.

Разглежда се и темата за промените в климата. За най-много хора това е израз на повишаване на температурата.

Организацията пита дали има нужда от забрана на лова. Според 28% той трябва да се забрани, за други 27% обаче това не трябва да се случва, 44% от анкетираните са на мнение, че трябва да има частични забрани.

Проучаването е национално представително, направено сред 1024 души от пълнолетното население на страната.