Снимка: БГНЕС

„България се противопоставя на незабавни санкции на ЕС спрямо Русия“. Това става ясно от позицията на българската страна по ситуацията в Украйна, пише европейският портал Euroactiv. Според изданието България днес няма да подкрепи проекторешението на външните министри на ЕС за санкции срещу Москва. Българският външен министър Кристиан Вигенин е бил инструктиран от своята управляваща социалистическа партия „да не прибързва с тежки мерки“ срещу Русия след референдума в Крим, когато министри от ЕС се събират в Брюксел да обсъдят налагане на санкции на Москва.

Оттам припомнят, че Вигенин бе остро критикуван от своите колеги социалисти за това, че заяви, че България няма да признае Кримския референдум и за това, че посети Украйна и се срещна с новите лидери на страната.

„Лидерът на БСП Сергей Станишев, който е и председател на Партията на европейските социалисти, заяви, че България „не трябва да бъде сред ястребите в Европейския съюз“ спрямо Русия. „Освен общата позиция на европейските страни имаме и нашите национални интереси, коментира Станишев, цитиран от в. „Стандарт“. Първо, те отразяват факта, че имаме между 250 и 300 хиляди етнически българи в Украйна. Ние сме близо географски до региона. В случай на дестабилизация ние ще бъдем първите, които ще пострадат“, казва той, цитиран от медията.

Лидерът на БСП отелязва също, че България зависи от енергийните доставки от Русия и от приходите от руски туристи. „Всичко това трябва да бъде взето под внимание при формиране на националната позиция на България и поведението ни по този въпрос“, добавя Станишев.

Българските социалисти изглежда подкрепят руската интервенция в Крим. Журналистът Александър Симов от вестника на социалистите „Дума“, който бе изпратен в Крим като наблюдател, вчера заяви, че вярва в легитимност на референдума.

Новините от София поставят под съмнение способността на ЕС да вземе финално решение срещу Русия на днешната среща на външните министри в Брюксел. За такова решение е нужно единодушие сред 28-те страни членки, припомня медията.
Според проекто-решението най-важната част от документа е в квадратни скоби и тя не е била договорена от посланиците преди пристигането на министрите.

Текст гласи: „Съветът припомня декларацията на държавните и правителствени ръководители от ЕС от 6-и март, които определят, че преговорите между Украйна и Русия трябва да започнат в рамките на няколко дни, включително чрез многостранни механизми, и да дадат резултати в кратки срокове.

„[В светлината на събитията от изминалата седмица и предвид липсата на такива резултати, Съветът реши да наложи допълнителни мерки, включително ограничения за пътуване и замразяване на активите, срещу лицата, отговорни за действия, които накърняват или застрашават териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, включително действия за бъдещия статут на части от територията, които са в противоречие с украинската конституция, както и лица и юридически обекти, свързани с тях. Съветът освен това реши да отмени срещата на върха ЕС-Русия, планирана за месец юни тази година в Сочи.]“

Според публикации в пресата унгарският външен министър Янош Мартони е заявил в четвъртък, че ако Европейският съюз одобри третата фаза от санкции срещу Русия, може да последва „дълга икономическа война“, с тежки последици за Унгария.
На въпрос дали това означава, че Унгария ще се противопостави на санкциите на днешната среща, унгарският дипломат припомни пред EurActiv, че страната му, заедно с Вишеградската четворка, е оприличила събитията в Крим с репресиите на съветската армия при въстанието в Будапеща от 1956 г. и с тези от 1968 година при нахлуването на силите от Варшавския договор в Чехословакия.