Въпреки мнението на държавата, че се вдига необяснима истерия около проект, който не е стартирал, еколози и граждани протестираха и снощи в защита на Карадере. Проблемът е, че законите не се спазват и нямаме доверие на институциите, че всички процедури ще бъдат законни и ще гарантират опазване на природата от мащабен проект на плажа. В България със законите се задушава малкия бизнес, а се заобикалят за мафиотския бизнес, коментира зеления адвокат Свилен Овчаров.

Ще обмислим форма, чрез която всеки инвеститор да получи достатъчно информация и знае предварително какви са екологичните процедури, за да не се стига до разглеждането на някакъв казус, който още не съществува и да обсъждаме „нероден Петко”, коментира министърът на околната среда и водите Искра Михайлова. Тя инициира дебат „Инвестиционни намерения и екологичното законодателство”, породено от казуса Карадере с идеята инвеститорът също да представи намеренията си. Инвесторът го нямаше, а всички участнции в Обществения съвет поставиха всякакви проблеми, които касаят екологичното законодателство.

С агенцията за инвестиции ще обсъдим вариант, с който да дадем публичност на спецификите на съответната територия, когато се процедира един инвестиционен проект, посочи Михайлова. Като един възможен вариант посочи вкарване на изречението, че преди инвеститорът да получи клас А, да е получил становище от екоминистерството какво може да с еправи на тази територия и какво не.

Михайлова категорично посочи, че за министерството на околната среда проектът за карадере не съществува, тъй като до момента има само запитване за процедурите от страна на инвеститора „Мадара Юръп”. Но няма внесен проект за Оценка за въздействието върху околната среда и Оценка за Съвместимост, които са условия по меморандума за споразумение с правителството. Без изпълнение на екологичното законодателство няма как проектът да бъде придвижен, посочи и зaместник-министърът на икономиката Анна Янева. С меморандума правителството не дава старт на проекта, а обещава, че той ще получи разрешения при по-облекчени условия. Първоначалната инвестиция от август 2013 г. е била отказана, защото проектът е предвиждал 315 млн. лева инвестиции, 1000 самостоятелни жилищни единици в три хотелски комплекса заедно с пристанищна инфраструктура, обясни Янева. „Много се говори за това, че държавата ще изгради довеждащата инфраструктура – такова нещо няма и не е записано в меморандума“, уточни Янева.

Няма нито един отказ на ОВОС

Един от основните въпроси, който беше дискутиран във връзка с екологичното законодателство беше процедурата по издаване на Оценка за въздейстиевто върху околната среда. Така започна дискусията с коментар на Валентин Симов от „Партията на Зелените”. Досега няма проект, който да е получил отрицателна оценка, защото инвеститирът наема фирмата, която да направи доклада. А кой изпълнител ще каже на възложителя си, че проектът му не съответства на екологичните стандарти, коментираха експерти.

Един от огромните проблеми на нашата нормативна уредба е формалното отношение към мнението на местните хора при големи инфраструктурни проекти, заяви Дончо Иванов от Коалиция за устойчиво развитие. Местните общности се включват в някакви обществени обсъждания, но мнението им няма никаква тежест, каза той.

Общият устройствен план на Бяла не е публикуван, от друга страна не е публикуван още и меморандума за приоритетен инвеститор, поясни Тома Белев от „Зелени Балкани”.

От друга страна пък трябва да се приеме еднозначно срок за давност на всички административни актове на екоминистерството, които не са реализирани, коментира  Белев. Усилията на администрацията може да се насочат към контрол на проекти без екологични оценки в природата вместо да се изисква екологична оценка за балкони и покриви в урбанизираните територии, подчерта Белев. В отговор заместник-министър Чавдар Георгиев каза, че вече има работна група, която се обединява около мнението, че екологичната оценка за разрешенията за строеж в урбанизирани територии 4,5,6 категория ще се издават при облекчени условия.

Екологичен борд- за и против

Беше обсъждан и въпроса за участието на гражданските организации. Според Георгиев точно в контрола вижда участието на гражданските организации, които да сигнализират за нарушения и да са гарант за изпълнение на екологичното законодателство.  Това го прави и в момента, но понякога регионалните екоинспекции не реагират. От 2002 г. е дадена възможност на граждански организации да съставят актове, но това и досега не се е реализирало и министерството не е казало кои сдружения могат да кандидатстват, на какви условия да отговарят.

Емил Георгиев, председател на „Екогласност“, се обяви против истерията около проекта. С цел спазване на интересите на местните хора е крайно време да се обособи един екологичен борд, който да се заеме с инвестиционните намерения по същество, предлага той.

Не искаме да участваме в екологични бордове, защото така ще се замажат очите на общественото и е опит еколозите да бъдат купени, твърдят пък от Коалицията „За да остане природа в България“.

Михайлова подчерта, че не е ясно какво точно се има предвид под екологичен борд, дали да бъде постоянен или да се сформира за конкретни инвестиционни проекти, как ще заседава, кой ще влиза вътре и какви правомощия ще има. Така че това тепърва ще се обсъжда.

Ще бъде направена по-широка дискусия, защото по много въпроси има все още недостиг на информацията, завърши екоминистър Михайлова.