От септември няколко големи болници ще приемат за лечение пациентите, след като поставят личната си карта в специални четци. При изписването си те пак ще извършват същото действие, а здравната каса ще покрива разходите за терапията им само през „маркирания период“. Това ще е първата стъпка към ефективен контрол върху дейностите, които отчитат болниците, заяви д-р Румяна Тодорова, управител на НЗОК.

Очаква се до края на годината личната ни карта да може да се „чекира“ във всички болници. За целта НЗОК ще отдели 1 млн. лв. Те ще се похарчат за актуализиране на някои софтуерни програми и за стабилизирането на хардуерни.

Без лична карта вече ще е невъзможно да постъпиш в болница, ако не си с опасност за живота. „Личната карта не може да свърши 100% работа, т. е. да осигури пълна яснота какво се случва в дадения момент с пациента. Но ще реализира възпиращ ефект по отношение на източването на НЗОК“, смята д-р Тодорова.

Друг проблем е, че хронично болни не престават да пълнят отделенията за активно лечение. В другите европейски страни те се поемат от структури за продължително лечение, а терапията в специализираните отделения не е толкова скъпа.

„Отделенията за продължително лечение могат да се обособят във всяка една болница и в част от общинските“, коментира д-р Тодорова. Тъй като 2/3 от продължителното лечение е социална дейност, за нея е нужно да се сключи договор с личния лекар.

„Познавайки пациента, той спокойно може един път дневно да посещава болния в звеното за продължително лечение. Така пациентът ще получава нужните грижи и семейният доктор ще си поддържа квалификацията“, аргументира се управителят на здравната каса. Подобна промяна би довела до сериозни икономии.

Германия е водещ пример за продължителното лечение. Там пациентът си стои у дома, но го посещава медицинска сестра, информира в. „Труд“. Ако тя прецени, че не е в състояние да се справи с възникнал проблем, се обръща за помощ към личния лекар.

И тогава здравният фонд плаща само на сестрата, а болният получава нужната помощ. „Едва ли, ако се създаде такава възможност, нашите сестри биха имали нещо против да работят по 4 чса, след като си тръгнат от болниците“, коментира още д-р Тодорова.