Всъщност трябва да знаем няколко истини за тавана на лихвите по кредитите, промяната беше приета от депутатите в Закона за потребителския кредит. Годишният процент на разходите по всички заеми не може да надхвърля пет пъти законовата лихва.

1. Изчислен към днешния ден таванът на годишният процент на разходите по кредитите не може да надхвърли 50,2 %. Толкова висока лихва обаче имат единствено бързите кредити, промените не засягат банките, а само небанковите дружества, които дават бързи кредити.

2. Всички  банки и небанкови дружества, бяха шокирани от текстовете, внесени в последния момент, според които цената на който и да е кредит не може да надхвърля пет пъти законовата лихва. Затова, първо ще изясним какво представлява законовата лихва – основният лихвен процент плюс десет процента. Основният лихвен процент е банков показател, изчисляван от БНБ, чиято стойност в момента е 0,04. Тя се задържа за втори пореден месец, а през януари бе с 0,02 пункта надолу. Или всички потребители трябва да знаят, че таванът всъщност е плаваща величина.

3. Със сигурност това решение не касае банките, защото дори и най-скъпите им продукти – кредитните карти, са с лихви до 20%. Тази промяна ще засегне основно фирмите за бързи кредити. Със сигурност това ще създаде проблем на сектора за бързи кредити, защото е пряка намеса в пазарните механизми. Би трябвало цената на бързия кредит и таванът на оскъпяването да се определят от предлагащия и от търсещия бързия кредит. Т.е. фирмите да могат да дават цена, а потребителите да решават дали тя ги устройва. Така че, въпреки че изглежда, че е мярка за защита на потребителите, това ще доведе до по-сериозни сътресения в сектора и част от компаниите ще се изтеглят от този пазар, защото оскъпяването на бързите кредити има и своите обяснение. Това са кредити, които се отпускат много бързо, много лесно и затова при тях има голям процент лоши кредити, разходите им са по-различни. Така че слагането на този таван ще накара част от участниците на пазара да се откажат да оперират на него“, обясни кредитният експерт Тихомир Тошев.

Това напрактика може да доведе до ограничаване на достъпа на потребители до заеми. Например, ако един човек иска да вземе бърз кредит от 100 лева и да го плати след месец, а годишният му процент на разходите е 50 на сто, това прави 150 лева за 12 месеца. Ако иска да ги върне за един месец при това оскъпяване, това прави 104 лева, а за 4 лева никой не би направил толкова рисково кредитиране.

Фирмите за бързи кредити имат сериозен пазарен дял – около 1.5 млрд. са раздадените кредити в този сектор.

4. Друг много притеснителен момент е текстът, че законът ще важи и за вече изтеглените кредити. Никой реално не знае колко от тях не отговарят на тавана на годишния процент на разходите през март.

Най-вероятно фирмите за бързи кредити ще оспорят пред Конституционния съд това решение да важи и за действащи договори.
Ако се наложи да се опростят толкова много кредити, вариантът с фалит на компании е съвсем реален, категорични са от сектора.