Екстремните явления у нас -суши и наводнения ще стават все повече, сочи Анализ и оценка на риска и уязвимостта на секторите в българската икономика от климатичните промени, който беше публикуван в края на миналата седмица от Министерството на околната среда и водите.

Горещини и валежи

Според един от климатичните сценарии Южна Европа, включително и България ще се отличава не само с по-горещо, но и с по-сухо лято, в сравнение с базовия климатичен период 1961-1990 г. Заради това в страната ще има все повече периоди на суша. През 2016-2035 г. процентът на горещите дни през годината ще се увеличи от 10% до 20%.

В България ще има силна тенденция за нарастване на максималните температури на въздуха през лятото. Ще се увеличи броя на тропическите нощи (с минимална температура над 20 градуса по целзий). Продължителността на сухите периоди (последователен брой дни без валежи) ще се увеличат. Топлите дни над 30 градуса в страната от средно 30 през годината, ще скочат двойно.

До 2050 г., средните годишни температури в страната вероятно ще се повишат с от 1.6-1,8 градуса по целзий, а до 2100 г. увеличението може да е с от 3.3-3.5 градуса.

Докато при повишаване на температурата е ясно, че засушаванията ще нарастват, при валежите се наблюдава едновременно тенденция за намаляване, но ръст на тяхната интензивност.

През периода 2016-2035 г. се очаква увеличение с около 10% в цялата страна, но с тенденция към намаление в югозападните й части с 10%. Според най-драстичния сценарий в края на века обаче ще има спад на валебите с 20-30% в цялата страна, а в Югоизточна България –дори с 30- 40%.

В същото време се наблюдава вече увеличение на средния брой дни с денонощни суми на валежите над 100 mm с около 30% през периода 1991-2007 г. спрямо 1961-1990 г.. Дните с денонощни валежни суми от над 60 mm, също се увеличават през 1991-2007 г.  в Северна Централна (с 50%), Североизточна (с 27%) и Югоизточна България, а в Югозападната част на страната, те намаляват (с 20-30%).

Именно промените в максималните денонощни валежи от над 100-200 mm/24h, които показват тенденция към нарастване през последните години, са фактор за повишения риск от наводнения и свързаните с тях други природни бедствия, като свлачища, ерозия и др.

Според един от най-лошите сценарии, при повишаване на температурата с 3,9 градуса по целзий, загубите от наводнения в Североизточния, Югозападния и Южния Централен райони ще нараснат с от 10 до 50%. В Северния Централен и Североизточния райони увеличението на очакваните годишни загуби може да достигне от 50 до 100%. Единствено в Югоизточния район загубите може да намалеят с от 10 до 25%.

Според данните на НСИ от тази година, през периода 2003 – 2008 г., от регистрираните природни бедствия в България, най-голям е броят на наводненията. Най-големи щети средногодишно през периода 2010 – 2012 г. са понесени от наводнения – близо 89 млн. лева, бури и градушки –близо 74 млн. лева, суша – 89 000 лева.

В данните прави впечатление още фактът, че десетте най-тежки бедствия, наблюдавани през този 30 годишен период са през последните 10 години. В тази класация, наводненията са на челно място по нанесени щети и засегнати хора, но най-много жертви (18) са понесени от екстремно ниски температури (студени вълни) през 2006 г. Но критериите, по които се изчисляват тези показатели са условни, отбелязват учените.

В България засушаванията са ежегодно явление, а интензивна пролетна или лятна суша се проявява с честота веднъж на три години. Средната им продължителност е 10-12 дни в планинските райони и до 16-18 дни в източните и югоизточните части на страната. По-продължителни засушавания и суши, често предизвикват пресъхване на по-малките реки в южните, източните и североизточните райони на страната, където явлението продължава над 75 дни годишно. По-нови изследвания на проблема могат да изяснят доколко климатичните промени ще задълбочат този процес, посочва анализът.

Старите суши и наводнения

Дълги периоди на засушавания и тежки бедствия заради наводнение в България са се случвали и досега. Климатичните промени ще засилят тяхната честота и тяхната опасност за населението. Затова не бива да забравяме тежките последиците от сушите  през 1942-1949г. и 1982-1994г. Засушаването, започнало през 1982, преминава в суша с катастрофални последици за страната през 1993-1994г. В този период речният отток спада с до 41% от нормата, горите от обикновена ела започват да изсъхват, нараства броят на горските пожари, населението почти повсеместно е на воден режим, нараства заболеваемостта, яз. Искър е пред почти пълно изчерпване на обема си и в столицата за първи път е въведен режим на водопотреблението, цените на водата се удвояват, а в района на гр. Рила и Сапарева баня избухва гражданско неподчинение, провокирано от решението на правителството да реализира проект за отвеждане на рилски води към столицата. Кризата има много голям обществен отзвук, засяга всички нива на управление и провокира интереса на учени от различни области да я анализират в контекста на възможните промени в климата в нашия регион. Днес малко хора си спомнят тази криза и поуките от нея.

Досега не е извършена обективна оценка на опасността от наводнения. Има ред причини за това, но сред основните са затруднения достъп на учените до базите данни с националната метеорологична и хидроложка информация. От друга страна е липсата на детайлна геоморфоложка карта на България. Друга причина е също голямата несъпоставимост на различните бази данни за природните бедствия.

Трябва да се прави много прецизна оценка дали екстремните явления се дължат на климатичните аномалии или на неправилно управление на ресурсите.

През 2010 г.  данните на НСИ показват, че в страната е имало общо 651 наводнения, които са нанесли щети за 531 334 000 лева, като в областите Сливен и Смолян е имало съответно 102 и 179 наводнения, а в област Бургас те са 82. Тези данни силно контрастират с данните на ДА „Гражданска защита” за периода 1990-2001 г., според които, в страната през този период е имало 440 „тежки наводнения” в 92 средно големи и големи поречия. Бедствието се проявява ежегодно на територията на цялата страна със средна честота от по 4,8 случая годишно. Най-често е била изложена на опасност от наводнения територията на Дунавския район, а размерът на щетите и броят на жертвите е най-голям в Източнобеломорския район.

Нови сортове, нови вредители в селското стопанство

Водният сектор и селскотото стопанство ще са сред най-уязвимите и най-малко устойчиви от климатичните промени.

Подходът, който приемат учени от цял свят и в Междуправителствения панел по изменение на климата (IPCC) е, че ние не можем да предотвратим климатичните промени, а трябва да се адаптираме към тях.

Според различни данни през 2080 г. вече по-голямата част от страната ще е във воден дефицит. Това означава, че изцяло трябва да се променят практиките в земеделието, например към края на века слънчоглед в Добруджа не би трябвало да се отглежда. Но изводите сега се правят без да се взема предвид напредъка в технологиите.

Температурата и валежите, по-честите екстремни метеорологични явления, както и нарастването на въглероден диоксид (CO2) в атмосферата имат предимно негативни ефекти върху производителността.

В много райони от страната ще появят предпоставки за отглеждането на нови видове и сортове, изискващи по-дълъг период за развитие и плододаване. Ще е необходимо въвеждането на нови топлолюбиви сортове и хибридни култури. Ще се развият нови плевели и болести. Отглеждането на някои земеделски култури може да се измести от типичните за тях сега региони към по-северни географски ширини или в места с по-висока надморска височина.Затова земеделието трябва да използва по-ефективно водните ресурси.

Намаляването на валежите ще доведе до по-малко запаси в язовирите, което ще ограничи възможностите за ползване на прясна вода.

От друга страна, повишаването на температурите ще позволи отглеждането на ранните земеделски продукти на открито или в оранжерии, като разходите за енергия в тях ще намалеят. Ще има изместване на датите на достигане на зрялост за различните култури, съкращаване на вегетационния период и промени в добивите.

Животновъдството ще бъдат неблагоприятно засегнато от по-голям топлинен стрес, тъй като ще има проблем с фуражните и намаляване на пасищата.

Част от горските видове ще изчезнат, ще ги заменят храсталаци

Горите са особено уязвими като се има предвид, че те имат водеща роля за усвояване на въглеродния диоксид. Особено засегнати ще бъдат иглолистните гори. Някои видове дори ще изчезнат за сметка на по-сухоустойчиви в повечето случаи храсталаци. Най-засегната ще бъде Североизточна България и заливните гори по Дунавското крайбрежие. Още до 2020 г. се очакват промени в съотношенията на отделни видове като обикновения дъб ще бъде заменен с космат дъб.

През периода 2000-2011 г. използваният обем на водите в страната е между 4,8 и 5,8 млрд. м3. Най-голям дял в този обем имат тези води, които се използват за охлаждане в енергетиката (73%), следвани от водите за напояване, чийто обем нараства от 2000г. до 2011г, с 55%, главно поради климатични причини, посочва анализът.

Нуждата от вода ще расте

По-топлите зими и намаляването на снежната покривка повлиява на режима на оттока на реките. С ръста на температурите ще се повиши и температурата на водата. Това може да доведе до сериозни изменения във водните екосистеми и до влошаване на качеството на пресните води.

Там, където те се използват за охлаждане в енергетиката и в други стопански сфери, е възможно да се окажат не достатъчно ефикасни. В момента най-голямо е потреблението на вода именно в енергетиката и за сектора ще е от значение не само количественото обезпечаване с вода, а и температурните й характеристики.  Това поставя системите за регулиране на оттока и за ранно предупреждение за риск от наводнения, както и цялата инфраструктура във водния сектор пред нови и големи предизвикателства.

Всички инженерни съоръжения, в т.ч. и канализацията, трябва да са в състояние да се справят с много по-големи обеми вода, формирани за кратко време. В речните басейни, на чиято територия има добив на руди на цветните метали, хвостохранилища и други потенциално опасни обекти, наводненията ще доведат до значително повишаване на замърсяването с тежки метали на водите, заливните тераси и дънните утайки.

Капацитетът на новоизгражданата инфраструктура трябва да е съобразен както с опасността от продължителни сухи периоди и необходимостта от сериозни водни запаси и изграждане на напоителни системи, така и с осигуряването на резервоари, канализационни и отводнителни системи за много по-големи обеми вода от тези, за които са проектирани сега съществуващите съоръжения. Подземните води, и особено минералните води, трябва да се третират като стратегически ресурс със значение за сигурността не само на сектора, но и на страната.

Затова трябва да има добро управление на водите и да се разработят системи за ранно предупреждение. В момента се подготвя обществена поръчка за такава единна система, която се очаква да бъде финансирана по оперативна програма „Околна среда”.

Много задълбочено трябва да се проучат нуждите от вода и ефективното управление на ресурса чрез оптимизиране на прехвърляните количества в други речни басейни, отбелязват специалистите. Те споменават прехвърлянето на води от басейна на р. Струма и р. Доспатска по каскада Белмекен-Сестримо и на води от яз. Копринка и яз. Жребчево в басейна на р. Марица. Едновременно с това е необходимо оптимизиране на хидрологичния режим след язовирите – за участъците след язовирите Белмекен, Тополница, Пясъчник, Мечка и Овчарица.

Най-значителни консуматори на условно чиста вода са промишлените предприятия в големите градове и селищни агломерации, които ползват както повърхностни, така и подземни води.

Затлачването на язовирите за хидроенергетика може да нарасне поради нарасналия риск от ерозия. Нуждата за отопление ще отпадне, но рискът за енергията ще нарасне, тъй като летните горещини ще поставят необходимостта от климатици, което ще предизвика нарастване на необходимостта от електричество.

Повишеният риск от бури и наводнения може да застраши енергийната инфраструктура. Все пак има висока устойчивост към климатичните промени поради факта, че е сред най-добре финансираните, планирани и поддържани системи. За да се постигне адаптацията е нужна адекватна основа, която да осигури по-добра информираност при вземането на решения.

Саниране и усъвършенстване на асфалтовото покритие

Цената за адаптирането на градската жилищна среда към очакваните климатични промени, ще се повиши най-вече заради необходимостта от енергийното саниране на сградният фонд.

Ще трябва да се предвидят и допълнителни разходи за технологично усъвършенстване на асфалтовото покритие. Термичният срес върху асфалтовото покритие обаче ще бъде много сериозен и то най-вече в Южна България.

От друга страна, поради очакваните по-„меки“ зимни периоди, ще се спестяват годишно значителни средства, което до известна степен ще компенсира разходите за технологично усъвършенстване на инфраструктурата.

За намаляване на натовареността на пътната инфраструктура, която силно замърсява въздуха специалистите посочват алтернативите на водния транспорт и транспортът по вътрешните водни пътища.

Достъп до воден транспорт имат Северозападен, Северен централен, Североизточен и Югоизточен район. Към момента двата вида воден транспорт са недостатъчно развити. Повечето от пристанищата са построени в началото на 20-ти век за мултифункционални цели и тяхното техническо състояние вече е силно влошено.

До 2030 г. валежна и температурна деградация на пътищата няма да са драстични и няма да доведат до необходимост от повече средства за поддръжка. В по-далечен план се увеличава валежната деградация, но тя няма да засегне България.

Термичният стрес ще окаже влияние не само върху автомобилния, но и върху ЖП транспорта, най-вече чрез ограничаване на скоростите.

Очаква се драстично повишаване на допълнителните разходи, включително заради намаляването на дните за поддръжка и възстановяване на жп линиите.

За периода 1990-2010 средногодишно закъсненията са били  39-44 хил. часа, което средно-годишно по данни от проекта PESETAII се оценява на около 0.4 млн. евро за година. За хоризонта 2040-2070 година се очаква увеличение с приблизително 83% на общите разходи от такива проблеми (около 1 млн. евро годишно), а за периода 2070-2100 – със 147%.

Но пък ще паднат разходите за зимна поддръжка

По всички сценарии се очаква смекчаване на зимните условия, което от своя страна се отразява на двата основни фактора, чрез които стават нарушенията на пътните настилки и които стоят в основата на генерирането на допълнителни разходи за поддръжка. Драстичното намаляване на дълбочината на замръзване и цикъла на топене, стои в основата на очаквания позитивен ефект върху разходната част. Така за периода 2040-2070 и по трите сценария за България се очакват намаления на обичайните разходи – до 2.4% годишно или между 2.8 млн. и 4.5 млн. евро годишно по-малко допълнителни разходи за възстановяване на пътните настилки след зимния сезон.

Основните принципи, които се налагат в ЕС е използване на по-малко енергия и по-чиста енергия, тоест подобряване на енергийния микс чрез увеличаване на дела на нискоемисионната енергия и технологичен напредък, в това число – въвеждане на нови енергийни (чисти въглищни) технологии, което същевременно ще допринесе и за ограничаване на зависимостта от вносни енергийни ресурси.

Но дори ако от днес престанат всички емисии на парникови газове, ние въпреки това ще сме свидетели на големи изменения на климата.

Експертите посочват няколко предимства на енергийната ни система, осоновен източник на замърсяване, които трябва да се използват в мерките за адаптация към климатичните промени. Въглищата са единствения местен компактен енергиен ресурс. Ядрената енергетика е източник на надеждно и беземисиионно производство. Електроенергийният ни микс е безрисков и независещ от колебанията в цените на течните горива и природния газ. Ние сме водещ износител за региона и имаме добре развита мрежа. Разпределитенлите мрежи са в процес на трансфромация през последните години. Централното топлоснабдяване също е добре развито. В страната и добра газопреносна инфраструктура. България е със стратегическо географско положение и има значителни възможности за диверсификация на източниците. Учените подчертават намеренията през България да преминават бъдещи трасета за газопроводи от Русия, Каспийския регион, Близкия Изток и Северна Африка.