Горещо

Да бъдеш нематериален в един материален свят

Toma EnchevТома Енчев е един от първите ако не и първият, който през 80-те години започва да се занимава професионално с културизъм. Този спорт дотогава е непознат в България. Самият Тома Енчев не знае, че става въпрос за културизъм. Още като юноша започна да се занимава със спорт. Тренира лека атлетика, ходи по национални състезания, но на едно от тях къса минискус. Оттам нататък животът му се променя. Според лекарите той вече не може да тренира никакъв спорт, има слаби крака и няма да може да се занимава вече с лека атлетика. Томата, както го наричат в Нова Загора, обаче упорства и започва усърдно да тренира още болницата, натоварва всички мускули със стотици повторения. Така започва. Става все по-як, мускулите на ръцете заякват дотолкова, че придобиват все по-големи очертания. За човек, който е трябвало да се откаже от спорта заради здравето резултатите са впечатляващи. Краката му остават обаче по-слабата зона и до днес.  През 1985 година става републикански шампион, получава много награди от различни национални и международни състезания.

Учудвам се колко малко знаем за хората, които са ни близки. А често сме по-прецизни към хората, които не познаваме. Чичо ми живее в Кермен с баба ми и утре ще стане на 56 години и цял живот живее с мисълта за спорта. Културизмът винаги е бил с него и никога не е мислел за друго поприще, за друго развитие макар че е имал такава възможност. Последният път, когато се видяхме преди месец, гледахме концерт на Маргарита Хранова, която е пяла на негова самостоятелна изява в Нова Загора преди години. „Тази жена не смени звученето на песните си през годините за разлика от Лили Иванова“. Много от творците смениха жанрове и звучене, за да бъдат харесвани и продавани, а тя не измени на творчеството си през всички тези години, коментира още той. Творецът не трябва да се подчинява сляпо на публиката и трябва да държи ниво, обясни чичо ми. Така разсъждава и той за културизма.

Това пълно отдаване и напрежение го прави зависим от алкохола близо 10 години, през 90-те години периодът е много труден за цялото семейство и най-вече за родителите му. Почти на дъното обаче, той решава че ще спре и от 1996 година не близва повече алкохол и до днес. Какво го спасява само той знае и винаги е лаконичен по отношение на себе си.

През 1998 година Тома Енчев направи последно самостоятелно представяне в Нова Загора. И макар не пълна както преди 10 години, за десетилетие отсъствие е голямо признание.

Решава през 2005 година да участва в състезание за ветерани по културизъм, но дядо ми се разболява тежко и той решава да се грижи за него и се отказва. Смъртта на дядо е тежък удар за всеки син. Дотук спират амбициите за повече изяви.

Но и до днес продължава да тренира всеки ден макар и  спо-малко повторения. Храни се със соя като заместител на месото, което му е скъпо. Купува си извара, а от градината и животните си набавя въглехидрати от картофите, белтъци от яйцата.  Разполага със средно 150 лева на месец и поддържа добра форма. Казва, че сега спортистите използват много химия, необходими са много работа и средства. Когато не е в Нова Загора, тренира в Кермен в своя импровизиран фитнес на двора и в плевнята, до градината с картофи, пипер и домати.

Не признава друга работа, макар да не липсват предложения и от богат роднина Минко Балкански.

Томата казва: „Бях първи сред всички, защото всичко при мен беше работа и пак работа. А другите момчета съчетаваха другата работа със спорта. Аз бях отдаден изцяло на културизма“. И както отдаден на спорта, така е отдаден на една партия. Помоли ме да публикувам тези няколко реда по-долу:

За дълголетието в културизма и Столетницата в политиката

„През всичките тези години отдадени на спорта, винаги съм имал доверие на БСП. През последните 4-5 години всеотдайността на някои хора от БСП ме мотивира да продължа да бъда  и аз такъв в тренировъчната си дейност.

Всякакви коалиции дърпат партията надолу. Желая на БСП победи на всички фронтове.“

Тома Енчев, шампион по културизъм с професионално отношение към този спорт от 1975 година

Нова Загора, май 2014 година

Учудвам се на неговата всеотдайност. И докато много от нас се напасват, за да се нагодят към материалния свят, той не го прави нито за миг. Но светът все пак е материален.

(Visited 1 863 times, 1 visits today)

2 Comments on "Да бъдеш нематериален в един материален свят"

  1. Данаил Христов | 18.11.2014 at 14:17 | Reply

    Да знам го Томата! Много е добър и е натурален, не взима химия. Жалко е ,че не се е явил за ветераните щеше да ги разбие! Но още не е късно все още е в добра форма! Познавам го от както съм бил малък съседи сме , беше огромен и сега все още е в забележителна форма! Радвам се, че такъв голям и всеотдаен спортист живее до мен!

  2. Александър Николов | 28.11.2021 at 8:26 | Reply

    Дано повече хора попаднат на тази статия за този впечатляващ мъж. Нека вземем пример от него какво тяло може да изгради човек без химия. Тъй като в днешно време има много момчета, които взимат химия и не изглеждат дори на половина добре както Тома! Страхотен модел за подражание е този човек! Всеки ентусиаст, който чете коментара ми нека знае, че с правилен хранителен режим и правилна тренировъчна програма могат да се постигнат едни впечатляващи обеми и качество дори за днешните стандарти в културизма. Не търсете лесния път, защото може да има сериозни последици за вашето здраве! Тренирайте минимум 5 години натурално без химия и ако проличи, че имате ген и имате амбиции за състезания, чак тогава подходете към химията и то с правилния треньор! Ще завърша с нещо положително а именно не забравяйте старата школа!!!

Leave a comment

Your email address will not be published.


*


This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.