Невъзможно е да пътувате в чужбина и да не срещнете по пътя си българи. Това винаги са интересни срещи, защото разбираме много неща за живота. Така успяхме да усетим и страните, в които бяхме по по-различен начин. Най интересните ни срещи по пътя Италия-Швейцария- Франция-Прага бяха в последните две страни.

В Париж на площад Конкорд с египетския обелиск, със статуите на другите големи градове във Франция, който отваря пътя към градините Тюйлери, има разположени невероятно много рикши. Това са триколки с крачна сила като колело и няколко пасажерски места отзад като на каляска. Виждали сте ги в Щатите, виждали сте ги и Слънвев бряг. Ние чакахме автобуса си последния ден, за да продължим екскурзията към Прага. Още предния ден бяхме разбрали, че някои от рикшите се карат от българи, защото дочувахме българска реч. Но сега имахме време и се доближих.

Оказа се, че от 300 рикши в Париж, 200 се карат от българи. Не са много желани тук, защото вдигали шум, но Франция все пак е свободна страна. Ако питате тях имат съвсем друга представа за себе си там, Иван иска да си отвори баничарница и да прави мекици. Но щяло да бъде трудно, защото модата била здравословен начин на живот, а сандвичите и пиците сигурно са по-здравословни! И тук не е лесно човек да се реализира и направи това, което иска. Като у нас. Все пак си си вкъщи. Но другата страна е, че все пак изкарваш пари, които внасяш и в България. Не е лесно да пращаш и у нас. Иван ни разказва за румънките джебчийки, които са измисли много работещ подход със събиране на подписи за деца сираци например. Докато една те увещава да дариш пари, друга умело бърка в джобовете. Най-потърпевши били доверчивите японци.  Без никакъв контрол от страна на полицията, в града освен това още се шири познатата стара форма на дребни залагания „Тука има, тука нема“. В голям Париж престъпността и хулиганството се шири безнаказано, признават българите.

И още нещо, по медиите се тръби, че Париж въвежда график за влизането в централната час на четни и нечетни номера, за да за ограничи трафика. Нищо подобно и едва ли ще го направят, коментират нашенците. За съжаление обаче пак стигнахме до немотията в нашата страна, причина и тези младежи да заживеят тук. Животът в Париж им е по-скъп, но все пак успяват да съберат пари за България.

Интересна и поучителна среща имахме в Прага, където туристите на всяка крачка срещат българи- в ресторанти, сувенирни магазини и сергии. Честно казано се изумих, но не е чудно като се има предвид, че много българи са се преместили заради по-голямата свобода и независимост на страната от Русия по време на социализма. Тя все още е привлекателна дестинация за много работещи българи. Но няма да забравя случката в един ресторант. Седнахме и си поръчах гуляш, не предполагах обаче, че вътре има и натопен хляб. Почувствах се виновна, но върнах ястието, не ми хареса на вид, въобще не го опитах. При което не ми отказаха, но все пак влязохме в заведението, защото ни покани българин, дали беше управител или само викач не мога да кажа. Но си помислих, ще си кажат, виж ги тези българи се правят на интересни с техните претенции. Не хапнахме и не поръчах нищо повече. На излизане от ресторанта се извиних, че съм върнала ястието. Но българинът ме спря за момент: „Може ли да ви кажа нещо за секунда, не се извинявайте, никога, затова че сте върнали храната, защото не ви харесва. Това е ваше право. От 12 години съм тук и всички народи го правят постоянно, само ние се срамуваме и се извиняваме“. Ще го запомня завинаги.

Благодаря. Такива срещи ни научават на много истини и ни карат да знаем, че трябва да правим това, което искаме, да сме свободни да казваме каквото искаме.