Разходите за реализация на стоките в големите търговски обекти на българските производители са се увеличили до 50% от стойността на продажбите за някои продукти, сочи цялостна оценка на въздействието на проекта за промените в Закона за защита на конкуренцията от 2011 година, поръчана от Комисията за защита на конкуренцията. В момента основният мотив в аргументите срещу новите промени в Закона е липсата на оценка за въздействието каквато вече е направена. Промените така и не бяха приети и проблемите в оценката не бяха решени.

Те често са принудени да продават на загуба или без печалба, защото другите варианти за реализация на продукцията постоянно намаляват, а за някои производители не са реална алтернатива. Според анализа това ще продължи и се очаква пазарният дял на големите търговци на дребно от 35% да достигне до 50% в следващите 5 години.

С увеличаването на мощта на големите оператори расте риска от още по-силен натиск върху ценовите маржове на доставчиците/производителите. За голяма част от тях това вече означава неконкурентоспособност, изчезване на цели производства от пазара, заместване на техните стоки с такива на чужди доставчици. Така приходите в бюджета ще намалеят, безработицата ще се увеличи. Изборът на потребителите става по-ограничен, качеството на продуктите се понижава, клиентите се лишават от продукти на малки, традиционни и национални производители. Не винаги най-качествените продукти са най-желани от големите търговски обекти, защото се ротират по-бавно и не могат да донесат бързи приходи. Асортиментът е голям, но продуктите са едни и същи и със сходно качество. Изгодите от ниските цени от доставчици и производители се губят по веригата и не се усещат реално от потребителите.

След присъединяването ни към ЕС проблемите с господстващото положение на международни вериги  се случиха и в България.Те имат сериозен пазарен дял, което им даде възможност да диктуват правилата. От друга страна се превърнаха в най-мощното  средство за достъп до крайните потребители. Често пъти българските доставчици са третирани по различен начин в сравнение с чуждестранните. Причина за това са централните споразумения на последните с търговските вериги, осигуряващи им по-добри търговски условия.

Договорите, много често Ad hoc ( за конкретен случай) се характеризират с краткосрочност, едностранност, непредвидимост. Липсата на договорна уредба води до неястнота на видовете, причините и размерите на т.нар. допълнителни отстъпки, които доставчиците трябва да правят. Това води до риск от дублиране на едни и същи отстъпки.Т.нар. „мастър бонус“ не е описан при първоначалния договор. След първата година обаче става задължителен, чиито размер всяка година не е ясен.

Откриват над 100 такси и санкции

Над производителите тегнат над 100 такси, санкции и рабати. Като например входна такса, такса за участие в билбордове, рекламни брошури.  Освен това търговците налагат  такса „Рожден ден” и такса „Юбилей”. Също така има и такса за откриване на нов обект, за поддържане на асортимент, за свеж сервиз. Производители и доставчици плащат санкции за засичане на продукта с по-ниска цена в друга верига, за неизпълнение на доставка. За грешка в документацията също се налагат глоби. Веригите поддържат различни бонуси и премии например за достигнат оборот. Обратно плащат се и глоби за недостигнат оборот.

Ерата на бързия растеж приключи, поради което и самите търговски вериги търсят вече нови подходи. Но ключовата дума в отношенията между големите търговци на дребно и доставчици и през 2012 г. продължава да е цени.

Резултатите от изследването показват, че в никакъв случай нещата не могат да се оправят от само себе си. Саморегулирането също не е решение, защото не сме достигнали необходимо ниво на правосъзнание на обществото, наличие на силни професионални или браншови организации. Подобни тенденции в България все още няма. В Румъния от 2008-2009 г. имаше опити с Кодекс за добри практики, които останаха без резултат.

Единственият възможен вариант е приемането на законодателни промени. Засега обаче единственото, което става ясно в промените на закона е какво е предприятие със значителна пазарна сила.

Европейско законодателство

Принципът „мисли първо за малките”

В нашето законодателство и досега има забрана за споразумения между предприятия за диктуване на определени правила. От тези принципи в Конституцията и в Закона за защита на конкуренцията ефект няма.

Франция

През 1996 г. Франция въвежда Закона Loi Galland. Той променя правилата за фактуриране, като изисква отстъпките от цената да са отразени документално и забранява да бъдат договоряни в края на годината. Забранява продажбата на загуба, като прагът за това се определя от цената в документите плюс транспортни разходи и такси. Доставчикът има право да откаже да направи доставка при определени условия. Встъпителните такси за листване и таксите без никакви реални ползи не са разрешени. Търговците на дребно, които събират такси за листване трябва да се ангажират с определен обем на минимална покупка, която трябва да бъде пропорционална на таксата. Търговец на дребно, който желае да спре закупуването на определен продукт, трябва да даде писмено предизвестие на доставчика и обратно.

Законът има смесени ефекти. Цените на добре известни марки са се увеличили с повече от 4% през първото полугодие. Няколко месеца по-късно леко са спаднали. Броят на продуктите, които се продават на загуба е намалял драстично. Законът е насърчил развитието на собствени марки.

Германия и Австрия

Германското правителство приема изменения в Закона срещу ограниченията на конкуренцията в началото 1999 г.. Той забранява на търговците на дребно определяне на цени под изкупните. Позволява на фирмите да предприемат действия в съдилищата срещу злоупотребата с господстващо положение, без да се налага да чакат Службата по картелите да предприеме действия. Доставчиците могат да се оплачат от злоупотреба със пазарна сила от страна на верига и да останат анонимни, по време на разследванията от Службата по картелите (не и пред съда).

Австрийският Закон за защита на конкуренцията забранява злоупотреба с икономическа зависимост. В Австрия към края на 2005 г. двете най-големи групи за търговия на дребно Rewe-Meinl и Карфур-Promodès притежават общ пазарен дял от 57%.

Италия и Великобритания

В Италия например се оказва, че големите търговски вериги са в по-неизгодна позиция специално в сектора на плодовете и зеленчуците. Малките търговци са по-гъвкави и по-добре са организирали достъпа си до клиентите. Във Великобритания през 2008 г. Комисията по конкуренция разследва големите вериги за мълчалива координация. Въпреки високото ниво на концентрация на пазара на дребно за хранителни стоки, установява че такава няма. Все пак Комисията премахва административните бариери, които затрудняват навлизането на нови играчи. Въвежда по-стриктен Кодекс за поведение за по-големи търговци на дребно, който изключва нелоялните практики.

Практики от отделни държави

„Ефектът на спиралата”

Случаят Kesko/Tuko във Финландия от 1996 г. е първият, в който ЕК предвижда „ефекта на спиралата“. Сливането на двете компании би довело до пазарен дял близък до 60%. Повечето доставчици са посочили зависимостта си от Kesko и Tuko, която достига до 50-75% от общите продажби в цяла Финландия. Затова ЕК не разрешава сливането.

В случая Rewe/Meinl, ЕК достига до извода, че сливането ще доведе до пазарен дял по-висок от 22%. Ето защо сделката е била разрешена само след като 162 от общо 341 обекта са били изключени от сливането.

В свое решение от септември 2000 г. германската Служба по картелите забранява на компаниите Wal-Mart, Aldi Nord и Lidl да продават някои основни храни като мляко, масло, захар, брашно, ориз и растителни мазнини под техните съответни себестойности.