Половин България може да остане без ток, защото енергийните дружества нямат пари да оправят жиците и да поддържат далекопроводите, предупреди вицепремиера и служебният регионален министър Екатерина Захариева, цитирана от vsekiden.com. И ако сега все още не се стига до грандиозни проблеми с електропреносната мрежа, то през есента и зимата положението може да стане страшно и да няма кой да оправи тока, ако бури и снегове предизвикат повреди.

Заради огромните дългове може да се наложи енергийните дружества да спрат работа в края на есента. Така много български семейства ще се окажат на тъмно и студено. Най-застрашена е Североизточна България, където дружеството „Енерго Про“ е в много лошо финансово състояние. Захариева не каза колко точно са задълженията на енергийните дружества, но не изключи възможността тези дългове да се поемат от държавата. Служебният кабинет е наредил анализ на целия сектор „Енергетика“. Вече се мисли какво да се предприеме, за да не останат цели градове и села на тъмно и студено. Едва ли обаче ще се размине без по-висока цена на тока, който започна да поскъпва от 1 юли т.г.

Най-вероятно новата цена ще бъде определена освен от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и от Енергийният борд, който ще бъде създаден. Той ще трябва да каже откъде са дупките в бюджетите на енергийните дружества и енергетиката въобще, очаква се да даде предложения за решаване на проблемите в сектора. В него ще участват както български, така и международни експерти. Министър Захариева не уточни кога ще бъде сформиран енергийният борд.

Захариева каза още, че за една година, откакто тя не е министър, какъвто беше и в предишното служебно правителство, дупката в енергетиката от 1 млрд. лв. се е увеличила до 3 млрд. лв. През юни стана ясно, че дълговете на Националната електричеса компания са натрупани от високите цени, на които държавната компания изкупува тока от слънчевите панели и които са почти 10 пъти по-високи от цената, на която се изкупува еленергията от АЕЦ „Козлодуй“. Тези задължения са 1,5 млрд. лева. Натрупването идва и от това, че не са платени договорени суми за замразения проект на втората атомна централа край Белене – 784 млн.лв., и към по-малки проекти, като общия дълг за строителни дейности възлиза на 1,4 млрд. лева.