Пазарът на земеделски земи и тази година ще бъде най-активен и доминира пазара на недвижими имоти, коментират специалистите. Все пак обаче е възможен малък спад в броя на сделките и в обема на изтъргуваните земи. В момента на пазара са основно земеделски земи с много собственици, които е по-трудно да се реализират. Спадът в броя на сделките се дължи на по-малкото сделки директно от собственик, ще има повече предлагане на земи от инвеститори, които вече са закупили имоти. Така се търгуват повече декари, но сделките са по-малко. Същевременно имаме вече и доста сделки за продажба на фирми, които притежават земя. Купувачите са преди всичко фермери и земеделци. Това означава, че пазарът все повече се нормализира, защото през последните години търсенето се определяше основно от фондове и спекуланти, които искаха да печелят главно от препродажбата на земите. Все още обаче сме твърде далече от средно европейските над 50% собственост на земите от фермерите, които ги обработват. Цената на земите се движи в широки граници от 200 лева/дка в планинските райони до около 1000-1200 лева/дка в по-плодородните землища. Естествено най-високи остават цените в област Добрич, но там все по-рядко се наблюдава преминаването на психологическата граница от 2000 лева/дка. Лично за мен цени над 1500 лева/дка при нивото на развитие на нашето земеделие в момента са доста завишени и неоправдани. Що се отнася до наемането на земеделска земя, то на доста места този пазар вече се поизчерпа и реално новите договори са за подновяване на изтекли такива или за трансфер на земите от един арендатор към друг, който предлага по-добри условия или е по-коректен при изплащане на рентите. В това отношение определено изостава Югозападния регион, където като цяло имаме най-малко наемни договори и вероятно за в бъдеще там ще имаме по-голяма активност. Тази година е особено интересна на т.нар пазар за наем на земеделска земя. Годината като цяло беше много трудна. Очакванията бяха за рекордни добиви, но тежките условия доведоха до загуба на не малка част от реколтата в отделни региони, до извършването на значително повече разходи за опазване и прибиране на продукцията. По-ниско качество доведе и до доста по-ниски цени на изкупуване от планираното от земеделските стопани, което в съчетание с по-големите разходи доведе до един непознат при нас феномен – намаляване на изплащаните ренти и договаряне на по-ниски нива за следващата 2014/2015 стопанска година. За мен лично ренти по 100 и повече лева/дка, особено в зърнопроизводството са напълно неоправдани и такива земеделски производители определено ще имат проблеми с развитието на бизнеса си през следващите години. Що се отнася само до отношенията арендатор – собственик, то мисля, че голяма част от собствениците-арендодатели осъзнаха, че при отдаването на земя водещ е не размерът на рентата, а сигурността за нейното получаване. Все пак този пазар вече е активен от няколко години и при сравнително малкото опции (само няколко арендатора в повечето от землищата) собствениците съумяха да си изградят представа кой е коректният земеделец и често пъти предпочитат него пред другите, които предлагат по-добри ренти.