Проливните дъждове „удавиха“ зеленчуците. Пиперът, доматите, картофите изживяват една от най-трудните си години в историята. Реколтата при всички култури ще бъде поне наполовина по-малко от миналата година. Това ще се отрази и на цената, защото търсене има, но предлагането е ограничено. Затова ще видите червеният пипер по пазарите на дребно на цени между 2-3 лева, който преди година по това време не надхвърляше лев. Български домати вече почти няма. Останалите количества се продават на двойно по-висока цена, въпреки че са полузелени. Има надежда само за зелето, морковите и праза. Пет пъти по-малко картофи ще приберат тази година българските производители. Загубите ще бъдат тежки. Ако успеем да продадем между 50 и 80 000 тона ще е голямо постижение, коментира Венцислав Каймаканов, председател на Националната асоциация на картофопроизводителите. За сравнение, миналата година стопаните са успели да реализират 200 – 250 000 тона. За вътрешното потребление са необходими 450 000 тона. Загниването на картофите започна още в началото, тъй като климатичните условия са безжалостни тази година, каза Каймаканов. Още при засаждането са загубени доста от посевите. Последните дъждове бяха фатални за реколтата. Масово хората изваждат картофи от началото на септември. Вече трябва да са на финала, но дъждовете са забавили работата. Засега производителите на картофи искат под 0,50 лв. за кг. В магазините обаче килото достига до 1 – 1,20 лв. В страната се прави сериозен внос от Германия, Полша и Холандия. От 60 години за пръв път имаме внос на зеленчуци от Полша при положение, че винаги ние сме изнасяли там. Тази година още по-сериозни са доставките от Македония.

Щандовете са препълнени с гръцки и македонски зарзават. Дъждовното лято съсипа реколтата на родните производители и те не успяха да осигурят достатъчно количества за сезона на туршиите. Загубите заради дъждовното лято при зеленчукопроизводителите достигнаха 40-50%. При полските насаждения дори са по-високи. Хората направиха по-рано трушиите и зимнината си. Преработвателните предприятия обаче чакат на нас, коментират производителите. 80% от продукцията им е зависима от нашия пипер. Затова от 240 фабрики, очаквам 15-20 да фалират заради липсата на суровина, прогнозираха от Асоциация „Български пипер“.

Животновъдите ще получат обезщетения заради „синия език“, а заради времето земеделците ще се окажат излъгани. Заради тежката ситуация и липсата на компенсации и подпомагане в сектора много производители продължават да се отказват от отглеждането на плодове и зеленчуци.

За последните 15 години площите и производството на плодове и зеленчуци са намалели до 10 пъти, показва анализ на Съюза на градинарите. Равносметката днес е, че българаските граждани и фабриките купуват 70-80% вносна продукция. При пипера ситуацията е най-тежка, защото сривът в производството е 514%. Реколтата от домати е намаляла 500%, а на краставиците с 471%. Само за една година добивите от картофи са се свили с 34%, от пипер – с почти 30%, а от домати с 9%. Драстичен спад в производството има при лука и краставиците. Една от причините за този главоломен спад е, че в периода 2007-2013г. субсидиите за плодове и зеленчуци бяха много по-малко отколкото за зърнопроизводство и технически култури. През последните години беше дадено предимство на тютюнопроизводството и животновъдството, коментират в бранша. През 2012-2013 г. от бюджета за биопроизводство по селската програма бяха  насочени отново милиони левове към зърнопроизводителите. Дискриминационната политика, водена спрямо сектор плодове и зеленчуци, е причина много производители да преминат към зърнопроизводство, обясняват лошата тенденция градинарите.

Секторът настоява за повече субсидии през следващия програмен период, тъй като основното потребление в страната е на плодове и зеленчуци, а за секторът са отпуснати най-малко средства. Всеки от нас изяжда 194 кг плодове и зеленчуци срещу 122 кг храни от животински произход.

Тютюнопроизводителите ще получат повече пари макар че той се отглежда на 170 000 дка, докато зарзават и овошки на 800 000 дка.

Министерството е обещало да направи задълбочен анализ за нуждите на отделните сектори и да го обсъди с бранша. Евентуално може да се промени разпределението на 2,5 млрд. евро земеделски субсидии. Последният вариант беше изпратен в Брюксел в края на юли без да е обсъден с всички браншове.