В бъдеще термоядрената енергия ще предостави практически неограничен източник на енергия за човечеството

На 13 октомври в Санкт Петербург в хотел „Парк Ин Прибалтийская“ отвори врати юбилейната XXV Международна конференция за енергетика и термоядрен синтез (FEC 2014).

Конференцията откри заместник-генералният директор по иновациите на „Росатом“ Вячеслав Александрович Першуков. Той прочете приветствие от името на правителството на Русия, подписано от Игор Владимирович Боровков, заместник-директор в правителствената служба на Русия. В приветствието бе отбелязано, че провеждането на конференцията „дава прекрасна възможност на много специалисти и учени, както и на млади сътрудници да представят своите разработки и изследвания, да се запознаят с най-новите постижения в областта на управляемия термоядрен синтез, извършен в съвременни експериментални термоядрени съоръжения по целия свят“.

Першуков прочете и обръщение от генералния директор на „Росатом“ Сергей Кириенко. В него бе отбелязано, че термоядрената енергетика в близко бъдеще ще предостави на човечеството практически неограничен източник на енергия. „Тази конференция на Международната агенция по атомна енергия ще стане трибуна за обсъждане на изследването на термоядрената енергия и определянето на перспективите за развитието й в близките десетилетия“, отбелязва Кириенко.

От Руската академия на науките /РАН/ участниците приветства члена на президиума на РАН Александър Григориевич Литвак. Той отбеляза важността на ролята на руските учени за изучаването на термоядрения синтез. „Изследванията по темата, започнати по инициатива на И. В. Курчатов, доведоха до прилагане на токамак-концепцията, основа на проекта ITER“, подчерта Литвак.

Заместник генералният директор на МААЕ Александър Бичков пожела на участниците плодотворна работа и връчи  наградата Nuclear Fusion Prize за 2013 година. Лауреати станаха проф. Денис Уайт от Масачузетския технически институт и  Филип Снайдер от компанията General Atomics.

В първата част на пленарното заседание доклад изнесе президентът на Националния изследователски център към „Курчатовския институт“ Евгени Павлович Велихов на тема: перспективите за развитие на технологията на термоядрения синтез и бъдещето на хибридните реактори. Той отбеляза, че „програмата на хибридните реакторни технологии, които смятаме да развиваме в Русия, не се основава на нови идеи, а в някаква степен развива идеите на самия Курчатов, представени още през 1956 г.“

Конференцията е организирана от МААЕ, правителството на Русия с подкрепата на руската държавна корпорация „Росатом“. До 13 октомври в нея се бяха регистрирали повече от 660 делегати от 43 държави. Най-голямо представителство има от Русия, Япония, САЩ, Германия и Франция.

Санкт Петербург за пръв път е домакин на конференция на МААЕ за термоядрения синтез. Такива конференции се провеждат два пъти в годината и са трибуна за срещи на международните експерти по въпросите на термоядрения синтез. Първата такава конференция се провежда в  Залцбург през 1961 г., а следващите подобни събития се осъщестяват в различни градове на петте континента.

Миналата година в Санкт Петербург се проведе международната конференция на МААЕ на високо ниво на тема „Атомната енергетика през XXI  век“, която бе организирана съвместно с руското правителство и при съдействие на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и „Росатом“. На нея бяха обсъдени перспективите за използване на ядрената енергия за получаване на чиста енергия, осигуряването на ядрена безопасност на различните държави, намаляване на нивото на изпускане на вредни въглеродни газове в атмосферата, устойчивото развитие. В конференцията взеха участие представители на 89 държави.

Настоящата конференция има за цел да представи цялата палитра от мнения по отношение на технологичните и инвестиционни аспекти на внедряването на термоядрения синтез. Програмата включва технически сесии по следните теми: „Експерименти с магнитно задържане на плазма“, „Теория и моделиране с магнитно задържане на плазма“, „Контрол и задържане на плазма“, „Иновативни концепции за задържане на плазма“, „Инженерни задачи на термоядрения синтез, интеграция и проектиране на термоядрени централи“, „Ядрена физика и технология на термоядрения синтез“,“Физика и технология на материалите“, „Безопасност, околна среда и икономически аспекти на термоядрения синтез“ и др.