АЕЦ „Козлодуй“

Зависимостта на Европа от руския газ, особено в Централна и Източна Европа, се превърна в стратегическа отговорност на Запада“, пише на 20 ноември Ариел Коен в статията си „Как конкуренцията Изток-Запад превърна Балканската енергетика в геополитически футбол“ за списание Journal of Energy Security. „Русия се радва, де факто, на монопол на газовите доставки за Балтийските страни, България, Молдова, Сърбия и Словакия, като доминира на енергийната сцена на Унгария и други държави.

Това поставя сериозни въпроси по отношение на политическото влияние на Кремъл върху столици, простиращи се от сърцето на Европа до Средиземноморието“, пише Коен, директор в Центъра по енергетика, природни ресурси и геополитики (CENRG) към Institute for the Analysis of Global Security.
„България, която е член на ЕС, е важен пример за страна-членка, която активно се опитва да поддържа добри отношения с Русия, която е главния й енергиен доставчик, докато се стреми да диверсифицира енергийните си източници. България внася почти 100% от Русия. През 2013 г. България е платила 20% повече за руски газ ($501 за 1000 кубични метра), отколкото съседа си Румъния ( $432) и Унгария – $391.

Както и Сърбия, България се намира между „чука и наковалнята“ на ЕС и Русия. София отмени сътрудничеството си по проекта „Южен поток“ с „Газпром“ през  юни 2014 г., след като ЕС започна процедура срещу България заради подписването на споразумението с Русия – споразумение, което не отговаря на Европейското законодателство.

Ядрена главоблъсканица

Българската ядрена индустрия помни съветското си минало, когато СССР построява ядрени реактори чрез Варшавския договор. Повече от една трета от електроенергията в България се осигурява от два реактора с руски дизайн – ВВЕР-1000 в 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“. Построени през 1987 г. и 1991 г. съответно, те осигуряват електричество на най-ниска цена, но имат лиценз до 2017 г. и 2019 г. През октомври 2014 г. АЕЦ-ът подписва споразумение с консорциум от руски и френски фирми – „Росенергоатом“, „Росатом Сървис“ и Electricite de France (EDF) за удължаване на живота на блок 5 с до 60 години.

Споразумението с „Уестингхаус“ за строеж на 1000-мегаватов реактор в седми блок на АЕЦ „Козлодуй“ е подписано през август 2014 г. Проектът се оценява на над 5 милиарда долара (приблизително $5,500 за киловат при нормален капацитет, което е 15-20%  повече отколкото от ВВЕР реактори)  и се очаква да бъде завършен през 2022 г. Но реакторите AP1000 на „Уестингхаус“ не са завършени или включени към мрежата никъде по света и ,вероятно, както при всеки нов проект, разходите по тях ще са много по-високи, а закъсненията – неизбежни.

Идеята за строеж на втора българска ядрена централа в дунавския град Белене се появява около 1981 г. Проектът е одобрен от Европейската комисия през 2007 г. Договорът между „Атомстройекспорт“, дъщерна компания на „Росатом“ и българската НЕК е подписан през януари 2008 г. в София.

През 2009 г., малко след като прозападната ГЕРБ на Бойко Борисов идва на власт, сигнализирайки края на геополитическото доминиране на Москва в страната, ГЕРБ се отказва от първоначалните 51% държавна собственост на Белене. ГЕРБ също настоява цената на проекта да бъде снижена на 5 милиарда евро за два реактора (или $3,300  за киловат ) и за привличане на западни инвеститори, и отказва предложението на „Росатом“ да помогне с временно финансиране.

За да стане ситуацията по-драматична, министърът на енергетиката и икономиката Делян Добрев съобщава през март 2012 г., че „Белене“ няма да бъде строена и че струващото един милиард евро руско оборудване, което вече е в Белене, ще бъде използвано в Козлодуй.

След победата на социалистическата партия през чай 2013 г., премиерът Пламен Орешарски намекна за възможно възобновяване на проекта „Белене“. Но, няколко месеца по-късно, енергийният му министър Драгомир Стойнев започна преговори с „Уестингхаус“ за възможния строеж на АЕЦ „Козлодуй“ 7. След като правителството, след поредната политическа криза, подаде оставка на 6 август и обяви предсрочни избори през октомври 2014г., проектът „Белене“ остава отменен.

Вместо да се подобри българската енергийна сигурност, ядреният сектор затъва в съдебни дела. За да компенсира загубите си на средства за строителство и производствените си разходи в „Белене“, „Росатом“ подава иск срещу българската НЕК на стойност повече от един милиард евро в Международния арбитражен съд през 2011 г. В отговор България подава иск за 61 милиона евро срещу „Росатом“.
Заключение

Сигурността на европейските енергийни доставки, особено на Балканите, се основава не само на цената, но и на наличността и надеждността на ресурсите,  на разделянето на бизнес моделите от геополитическия дневен ред. Това е най-голямото предизвикателство в региона. Борещите се икономики на демокрациите в Южна Европа са хванати в геополитическата игра между Запада и Русия. Прозрачността при вземането на решения е съществена за борбата с корупцията, тормозеща Балканите и за защита на ценностите на данъкоплатеца. В същото време, когато се вземат стратегически решения за енергетиката, е важно да се вземат под внимание и геополитическите съображения“.

Цялата статия можете да прочетете на английски тук.