Още през октомври Министерството на околната среда и водите е дало предписания за изпускането на язовирите в риск от наводнение, сред които е бил и яз. Жребчево, съобщи на пресконференция екоминистърът Ивелина Василева. Язовирът се стопанисва от „Напоителни системи”. Оттам още в началото на бедствието обявиха, че са поискали изпускане през октомври, но МОСВ е отказало. Според специалистите, ако през октомври са били изпуснати поисканите 60 млн. куб. м. вода, язовирът нямаше да бълва по 150 куб. м. в секунда, които да се разлеят и в без това пълната река Тунджа. От министерството така и не обясниха всъщност в кой е вината за наводненията в конкретния случай, а наказани и сега едва ли ще има.
„Ние поискахме да изпуснем 60 млн. куб. м., а министерството ни разреши само 10 милиона. Направили сме го с ясното убеждение, че предстоят валежи през ноември и декември, както и се случи. Не знам какви бяха мотивите на министерството за това решение“, коментира управителят на „Напоителни системи – Сливен“ Мустафа Мустафов, цитиран от „Стандарт“.
В момента е назначена проверка по случая от Министерството на околната среда и водите и Министерството на земеделието и храните, за да се види дали и каква вина има шефът на „Напоителни системи- Сливен”, уточни министър Василева.
Междувременно екоминистерството обяви, че започва изпускането на 78 опасни язовира в страната като до края на седмицата ще се обсъди точно как ще се случи това- чрез прокопаване на язовирните стени или чрез изпомпване. Министърът увери, че няма опасност за гражданите на тези населени места. „Напоителни системи” ще получат за това 500 000 лева.
Ще бъде проучена собствеността на други 268 язовира, дотогава за тях ще отговарят областните управители. За всички тези над 340 язовира трябва да се осигури проводимост от 500 метра след язовирните стени, за да не се стига до нови бедствия. В противен случай отговорните лица ще носят административна отговорност.
До 31 декември 2014 г. трябва да има проект за изменение на Закона за водите. Законопроектът трябва да регламентира редът за поддръжка и експлоатация на язовирите, с ясно разписани задължения и отговорности на собствениците, както да определи орган за контрол, неговите правомощия, редът за налагане на принудителни административни мерки и редът за реализиране на административно-наказателна отговорност. В него ще се разпише единен орган, който да контролира хидротехническите съоръжения.
Още в началото на 2015 г. ще бъде обявена поръчка за интегрирана система за наблюдение на водните басейни в реално време и управление на риска от наводнения. За нея са отделени близо 50 млн. лева. Подобна, макар и много по-стара система има и в БАН. Ние работим в сътрудничество с НИМХ и техните системи, но това ще е напълно нова база данни и няма да има припокриване на функции, категорична е Василева. По оперативната програма са предвидени 150 млн. лева за превенция на риска от наводнения и свлачища, каза още екоминистърът.




Be the first to comment on "Истината за изпускането на яз. Жребчево потъна в Тунджа"