Голяма част от иначе проядрено настроените британци, на чиято територия ядрената енергетика преживява истински Ренесанс, са против изграждането на Острова на нови и недоказани ядрени технологии. Това стана ясно през последните дни от разпространени в българските медии информации, в които се цитират изводите от проучване на общественото мнение във Великобритания от края на 2014 г. То е било проведено от обществената британска организация New Nuclear Watch Europe. Т.е. от изследването става ясно, че поданиците на кралицата по недвусмислен начин заявяват, че са „ЗА“ ядрената енергия, но „ПРОТИВ“ риска да станат „опитни зайчета“ за новите т.нар. first-of-a-kind технологии. Сред тези технологии все още се сочи и ядреният реактор АР-1000 на американската компания „Уестингхаус“. Причината е, че никъде по света няма изградена и работеща АЕЦ по технологията АР-1000, а „Уестингхаус“ вече обявиха, че ще изградят три реактора АР-1000 във Великобритания.

Защо тогава България иска да стане експериментална площадка на американската компания „Уестингхаус“, изграждайки Седми блок на АЕЦ „Козлодуй“ с технологията АР-1000? А може би не иска. Но е поставена между чука и наковалнята в бизнес плановете на американската корпорация, силно подкрепена от целия държавен апарат на САЩ? Или продажният апетит на някой български чиновник е по-голям от рационалното мислене и националния интерес?

Китай е на път да стане първата страна с работещ реактор АР-1000. Плановете на китайската страна обаче многократно се променяха, заради сериозните забавяния и проблеми при строителството на АЕЦ „Санмен“ с американски реактор АР-1000, проектиран от Westinghouse. Първоначално се очакваше централата да бъде готова през 2013 г., но се оказа, че заради въпроси към сигурността на реактора „Уестингхаус“ трябва да отложи старта му минимум до края на 2015 г. Планираше се АЕЦ „Санмен“ да стане първият действащ, не само в Китай, но и в света като цяло, енергоблок с реактор AP-1000. Такива блокове се изграждат, но все още не се експлоатират, дори в САЩ. По-рано беше съобщено, че в проектната документация на блока са били направени 18 хиляди изменения. След промените в конструкцията на реактора и проблемите заради някой компоненти, изграждането му се забави сериозно. Но това не беше края на отлаганията на старта. Не след дълго стана ясно обаче, че забавянето се увеличава и реакторът АР-1000 няма да бъде пуснат в експлоатация преди 2016 г.

Сериозни забавяния и проблеми при строителството на централи с АР-1000,се твърди в различни публикации, че „Уестингхаус“ има дори на собствен терен – в САЩ. Консорциумът между американската компания „Уестингхаус“ и CB&I, който изгражда Първи и Втори енергоблок на американската АЕЦ „Ви Си Съмър“ в Южна Каролина, не отдавна информира, че проектът ще закъснее с още поне 1 година. „Уестингхаус“ и CB&I строят още два блока с реактори AP-1000 в друга американска централа – АЕЦ „Вогтъл“. Модулът CA05 за първия от блоковете – „Вогтъл – 3“, бе инсталиран в края на октомври 2014 г. и сега очакванията са, че блокът евентуално ще започне работа в края на 2017 г. А блок 4 – може би през 2018 г.

Именно евентуално забавяне на „Уестингхаус“ при изграждането на Седми блок на АЕЦ „Козлодуй“ с АР-1000 е един от големите рискове пред българската държава като възложител и пред АЕЦ „Козлодуй“ като собственик на новата мощност, коментират експертите. Редом с неяснотите около екологичния риск за България от заявеното от „Уестингхаус“ решение отработеното ядрено гориво да не се връща в САЩ (за разлика от досегашните договори за ядреното гориво от Русия, която вземаше отработеното ядрено гориво), а да остава на площадката в АЕЦ „Козлодуй“, сериозно безпокойство поражда и несигурността за крайната цена на енергоблока. Тя е породена от факта, че никъде по света до момента няма изградена АЕЦ с технологията АР-1000, за да се види финалният бюджет за проекта. Притеснение будят и нееднозначните сигнали по отношение на сигурността и ефективността на реактора, казват специалисти. Въпреки всичко това решението България да построи Седми блок с АР-1000 като че ли остава. Остават и съмненията, че САЩ използват всички възможни начини и средства да случат този проект в България. В европейска България. Което би дало зелена светлина на АР-1000 за Европейския съюз, от една страна. От друга страна, би било така необходимата „мостра“ на „Уестингхаус“ за плановете им по отношение на Турция. Защото в „Уестингхаус“ добре знаят, че блок с АР-1000 в България, означава „виза“ за планираните 4 блока с АР-1000 реактори в Турция.

През януари 2014 г. експерти и обществени организации от Австрия разкритикуваха българската оценка за въздействие върху околната среда, подготвена за Седми блок на АЕЦ „Козлодуй“, в която се предвижда израждането на първия в Европа реактор AP-1000. В Румъния също имаше множество негативни коментари. Това не спря Висшият експертен екологичен съвет към МОСВ и преди дни той одобри доклада по ОВОС. И от българската Агенция за ядрено регулиране се заканиха, че няма да лицензира типов проект на АР-1000 за Седми блок, а само такъв, който е съобразен със спецификите на площадката в Козлодуй. Но дали ще удържат на евентуалния натиск, тепърва ще разберем.

Въпреки че по всичко личи, че България бавно, но сигурно, се подготвя да реализира Седми блок с АР-1000, с което да превърне не само страната ни, но и ЕС в експериментална площадка за нови и недоказани ядрени технологии, Министерство на енергетиката и АЕЦ „Козлодуй“ мълчат и не дават никаква информация за бъдещето на проекта. Единствено непрекъснатите визити на високопоставени американски мъже в София „крещят“ недвусмислено отговора, че рано или късно САЩ ще изградят своя първи АР-1000 в ЕС (а защо не и в света) именно в Козлодуй. А въпросът защо България иска да стане опитно зайче за американските ядрени технологии, засега остава без отговор. Но с крещящо мълчание.