С нетърпение тръгнах. Това беше нашият начин да изживеем 3 март. Жадувах да видя Северозападна България. Често се шегуваме се, че е северозападнала, но е нашата България. Тя е онова късче от нашите сърца, което ни боли, когато се усетим сами. Всеки по свой начин изживява тази тъга, че толкова хубави и изпълнени с история места са изоставени. Накрая на нашето пътуване и аз се зачудих дали искам да се върна отново в този край.

Знаете ли бих го направила заради няколко неща.

Главните пътища бяха вече ремонтирани, може би скоро европейските пари ще стигнат и до малките села. Тук хората са толкова отрудени, толкова вглъбени и толкова мили.

Стигнахме до Вършец първо, това малко градче ни беше първата крайна цел. По това време е празно и пусто в балнеохотел три звезди. Всички други луксозни хотели с минерални басейни са заети. Това е единственото място, където намираме места. Всички скъпи хотели бяха пълни (значи българинът не живее толкова зле). В нашия стаите бяха празни. Той обаче разполага с външен басейн и като се постопли лечебната минерална вода, която извира на около 34 градуса привлича десетки туристи насам. Освен това къде другаде може да си направите джакузи за 1о лева и масаж на гръб за 20 лева. Почувствах се много добре след това, доволна съм, макар че коридорите на хотела  бяха доста студени.

Градът е приятен за разходка, а едно от малкото заведения в центъра ни предложи уникална пъстърва. Храната е по-вкусна май от софийската. Градска баня и други забележителности може да привлекат вниманието ви.

Другата ни цел беше пещерата Леденика. След като хванахме горските пътища и се оказа, че са тотално издълбани, тръгнахме по царския път. О, преди това забравих да кажа, че минахме през Клисурски манастир „Св. св. Кирил и Методий“, четвъртия по големина в България. Той е обновен и много красив.

Заведенията в близост също предлагат вкусна храна.

А до Леденика изкачването в завои може да не се отрази добре на някои от вас. Но виждате интересни пейзажи, преминавате през Врачанското ждрело, ще видите изоставения в нищото лифт. Но пътят ви води точно към пещерата. Ако закъснеете и стигне след 16 часа може направо да нощувате съседната хижа за 8-15 лева.

Пещерата е добре поддържана и обгрижена с много пейки, летен театър, катерушки, в информационния център има интерактивен макет със забележителностите на района, може да гледате 5D филмчета.Ние видяхме сталактитите, сталагмитите, но нямаше достъп до всички зали. А през лятото пък ще пропуснете ледените късове, но ще видите последната зала на Леденика, където нощуват необезпокоявани през зимата прилепите.

Красота и вълшебство да си тук под земята.

Във Враца на 2 март центърът беше препълнен с хора. Денят беше слънчев и топъл. Базар и битак бяха напълнили културния дом в града.

Паметникът на Христо Ботев обаче напълни сърцето с чувство на гордост, е имаме толкова светли и силни герои, които никога не трябва да забравяме, защото те са опазили достойнството на България.

Със смесени чувства си тръгвам от този край, в който не зная и не обещавам кога ще се върна. Но това е България – красива и недолюбена, тъжна…и наша.