Гълфстрийм е топло океанско течение в Атлантическия океан. Началото му е в Мексиканския залив, а от там водите му поемат към Северния Атлантик и достигат до бреговете на Западна Европа. Скоростта на Гълфстрийм варира между 3,6 и 10 км/ч, а средногодишната температура на водата на повърхността му е +25 °С.

Топлите води на Гълфстрийм подгряват студения арктически въздух над северозападна Европа. Затова в тези части средногодишните температури са с 5 °С по-високи, отколкото на други места по света, намиращи се на аналогична географска ширина. Придвижването на водните маси на течението от юг на север се поражда от разликата в солеността на водите в Северния и Южния Атлантик.
Мекият климат в Европа се дължи на влиянието на топлото течение Гълфстрийм. Но то не е и толкова надеждно.

Големи опасения предизвиква топенето на ледниците на Гренландия, чиято скорост в последните години нараства. По-плътната солена и студена вода на Лабрадорското течение, което върви по дъното, стимулира покачването и обрата на течението на топлата вода, постъпваща от юг, и изпълва Атлантика с „лека“ прясна вода, което води до забавянето на Гълфстрийм.

Аварията на американската нефтена платформа Deepwater Horizon през 2010 година и десетките тонове химикали, използвани при ликвидирането на последствията, само усложнили ситуацията. Тези изменения са способни да спрат топлото течение завинаги и да потопят Европа в необичаен студ.

Но ако се повреди, най-бързото на планетата ни океанско течение ще се забави или дори може да спре. Какво ще се случи, ако Гълфстрийм спре? Тъй като е част от глобалния океански конвейер, който разнася и преразпределя топлината по цялата планета (заедно с теченият в другите земни океани), спирането на Гълфстрийм ще има катастрофални последствия. Климатът на планетата ще започне да се пренастройва и първо в Северния Атлантик температурите ще се понижат средно с 3-5 °С средно годишно. Това ще доведе до по-свирепи зими в Западна Европа и едновременно с тях на мащабни засушавания по цялата планета.

Охлаждането на Северния Атлантик ще продължи няколко века, при това на фона на глобалното затопляне, което пък е основната причина, която може да повреди “двигателя” на Гълфстрийм. Знаем отдавна, че Гренландския леден щит и аркитческите ледове стремително намаляват. Образувалата се от това вода намалява солеността на морската вода. За момента не е ясно кой е онзи праг на соленост, който не бива да се преминава, и при който студените води няма да са достатъчно тежки (т.е. солени), за да се спускат към океанското дъно. Точно това разреждане на студените северни води може да забави, а в най-лошият случай и окончателно да спре Гълфстрийм.

Данни от мониторинга на океанските води показват, че опресняването на северните водни маси е започнало преди около 40 години, а през последните 10 години темповете на снижаване на солеността на водата драстично са се увеличили. От 1950 година насам постъпващата студена вода в Северния Атлантик е наляла с почти 20%.

Гълфстрийм вече е преминавал през фаза на забавяне. Палеоклиматолози са установили, че преди 12 700 години започва затопляне на климата. Изведнъж, за няколко десетилетия се наблюдава рязко охлаждане, което води до застудяване в Северното кълбо, продължило през следващите 1 300 години. Периодът е наречен ранен дриас – на името на студолюбиво растение (Dryas octopelata – цветето полярен сребърник), разпространило се бурно по цяла Европа по онова време. Застудяването прекъснало също толкова неочаквано, колкото и настъпило. А причината за тези резки промени трябва да се търси в разтапянето на ледниците, покриващи през този период Северна Америка, последвалото опресняване на морската вода и резултатът от това – засичането и неравномерното поведение на Гълфстрийм.