Едва около 30 000 души у нас имат код за достъп до своето индивидуално здравно досие. Вероятно част от тях не са успели успешно да влязат в системата. Тя постоянно дава грешки. Дори и да сте влезли в своето персонално здравно досие данните вътре ще установите, че е доста ограничена. Вътре се съхранява информация само за престоя ви в лечебни заведения. На всичкото отгоре може да установите, че сте лежали в болница, а това никога да не се е случвало. Хубавото е, че поне ще видите злоупотребата и може да сигнализирате в Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК).

Всъщност ще се види името на вашия личен лекар, но няма да се съдържа информация кога сте били при него, какви диагнози ви е назначил и какви направления сте получили. Няма улеснен механизъм, с който да предоставяте достъп на лекар до вашите данни в досието, още повече той да въвежда каквото и да е за историята на вашето заболяване. Освен това отново трябва да си носите всички изследвания досега във всяко лечебно заведение, където отидете, защото те нямат достъп до вашето лично досие, но и болниците нямат електронна обща база данни. Естествено, че вашето собствено досие трябва да е достъпно само за вас, но е необходимо да има различни нива на достъп.

Оказва се, че във всички класации за електронно здравеопазване България се намира дори под нулата. Най-голям напредък при използване на електронни здравни досиета в болници има в Дания (66%), Естония (63%), Швеция и Финландия (62% и в двете). Цифровизиране на здравните досиета на пациентите са постигнали най-добре в Холандия (83,2%), в Дания (80,6%), във Великобритания (80,5%). Електронният обмен на данни между болниците и общопрактикуващите лекари варира от 76% в Дания до 0% в Румъния. В България той не съществува.

Ситуацията в България е плачевна.

• Фрагментирана здравна система
• Лоша среда за създаване и използване на здравни записи
• Липсват интегрирани грижи за пациентите
• Всички връзки между лечебните заведения са прекъснати
• Създаването на съвместни медицински екипи е ограничено или е сведено до добра воля и колегиалност
• Лечебните заведения работят на пазарен принцип в условия на конкуренция за брой „преминали”пациенти
• НЗОК заплаща за хоспитализирани пациенти, а не за излекувани

Всъщност възможностите на електронното здравно досие са далеч по-големи. Важността му обаче не осъзнаваме и ние пациентите, за което говори и факта, че само 30 000 българи са извадили код за достъп. Това става бързо и безплатно във всяка Регионална здравно-осигурителна каса (РЗОК).

• Индивидуален запис на пълната медицинска история
• Бърз достъп до базата данни
• Четливост и прегледност на информацията
• Възможност за предоставяне на оторизиран достъп до досие
• Осъществяване на контрол от страна на пациента
• Не съществува необходимост от съхранение на информация на хартиен носител
• Намаляване на риска от загуба на важни медицински документи
• Намаляване на риска от грешка при интерпретация на медицински документи поради липса на хронология или нечетливост на записа
• Подобряване на комуникацията с лекаря

Наличието на здравно досие ни прави по-информирани и по-силни, дава възможност да правим информиран избор. Това изначално право в момента ни е отнето. Здравното досие е първата крачка за подобряване на нашата по-висока отговорност към личното здраве.

Пациентът има възможност:

• Да прегледа личното си досие
• Да прегледа досие на подопечно лице
• Да получва известие всеки път когато някой разглежда или актуализира неговото досие
• Да подаде сигнал при липса на съвпадение
• Да даде достъп до досието си на лекар

На фона на развиващите се технологии в медицината се оказва, че ние сме все по-малко сигурни в здравеопазването като пациенти. Най-големият напредък и улеснение за всеки от нас е електронното здравеопазване. Пациентите очакват нещо по-добро от здравната система, искат по-добри възможности за обгрижване. Специалистите също са изправени пред изпитания. От една страна нарастват изискванията за медицинско обслужване, а от друга трябва да се оптимизират разходите. Какво по- работещо и за двете страни от това да се разширят възможностите за лекуване, за долекуване вкъщи. Това става реалност едновременно с напредъка на медицината и с електронното здравеопазвване, което все още куца у нас. То ще намали разходите, ще подобри качеството на услугата, ще спести загубата на време в болницата, ще даде възможност за мониторинг на пациента дистанционно. Какво по-хубаво от по-малко визити в болниците и по-малко погрешни диагнози.

Електронното здравеопазване е изпитания за всички страни в Европа и за целия ЕС като цяло, защото е необходимо всеки пациент независимо в коя страна се намира да получи качествено, навременно и информирано лечение. Лечебните заведения в ЕС нямат обща електронна база данни, която да дава информация за пациента независимо къде той се намира. Най-голямото изпитание обаче ще бъде сигурността на тази информация.

„Европа е изправена пред криза в здравеопазването в резултат на застаряването на населението. Като използваме в максимална степен цифровите технологии, можем да намалим разходите, да върнем контрола в ръцете на пациентите, да повишим ефективността на здравеопазването и да помогнем на европейските граждани да участват по-дълго в обществения живот. Трябва да сме в крак с новостите“, това коментира наскоро Нели Крус, зам.-председател на ЕК и еврокомисар по цифрова политика.