Тази година се очаква бизнесът да произведе двойно повече миди отколкото миналата година, съобщи Йордан Господинов, изпълнителен директор на „БГ ФИШ“. През 2015 г. производството на миди ще достигне 3500 тона при около 1600 миналата година. Липсата на специализирани предприятия за преработка на миди доведоха миналата година до стотици тонове загуба, поради лоши метереологични условия- зимна и пролетна буря в морето фирмите не извадиха навреме продукцията и тя се свлече на дъното, където се превърна в храна на рапаните. През 2015 г. в България ще изядем около 1000 тона, останалото количество ще отиде за износ. Оказва се, че ако всички проекти по програмата за рибарство 2007-2013 г. се изпълнят, България ще произвежда 24 000 тона миди, дори и половината да се реализират това са 12 000 тона, което означава че отиват директно за експорт. Секторът в момента се развива изключително динамично естествено благодарение и на оперативната програма, признават от бизнеса. Предстои откриването на първата фабрика за преработка на миди, досега работят няколко фабрики, но главно за преработка на рапани. В Каварна съвсем скоро ще бъде открита и още една фабрика за рапани.
Последните две години преработката на скариди в страната е голяма атракция. Азиатските пазари вкарват големи количества замразени скариди, калмари, които се размразяват, преработват и мариноват, след което се изнасят. Фабриките увеличиха двойно работната ръка, за да успеят да изпълнят поръчките.
Нашите фабрики обработват и норвежката сьомга, която пристига цяла у нас и се връща преработена в скандинавските страни. Рибите българско производство и внос от трети страни се преработват в България и се търгуват главно в Централна Европа.
Естествено причините са по-евтината работната ръка, транспорт, логистиката, електроенергията, опаковъчните материали. Освен това предприятията са много добри по отношение на сграден фонд, оборудване, въведени технологии и специалисти, много от които със образование добито зад граница. България прави голяма грешка, че изнася суровини, смятат от бранша. Изнасяме пшеница без да я преработваме до макарони, юфка, брашно, трици или други трайни тестени изделия, слънчоглед без да го правим на олио, шрот, кюспе, а също и риба, която не се преработва тук. Това важи в най-голяма степен за шарана, толстолоба, амура, мидите. Така се стига
до абсурда да преработваме чуждата риба, а своята да изнасяме
непреработена. Затова от асоциацията настояват средствата за преработка в новата Програма за морско дело и рибарство 2014-2020 г. да се увеличат.
Страната произвежда около 20 000 тона риба и рибни продукти – у нас се отглеждат около 10 000 тона риба и миди, а на риболова се падат около 9000 тона- рапани, риби, миди. Страната ни внася отделно около 40 000 тона риба, заедно с вътреобщностната търговия. Българите консумираме малки количества риба по 5.8 кг на глава от населението годишно или 40 000 тона, останалото се изнася.
Ние сме конкурентни с няколко български суровини. Това са рапаните, чието месо преработваме и изнасяме за азиатския пазар- Китай и Япония,Южна Корея и малко за Америка. Месото им е много ценно, а ние нямаме традиция в консумацията на това месо. Страната ни изнася успешно цаца, калкан, пастърва, шарани, миди и черен хайвер.




Be the first to comment on "Бизнесът с миди преуспява, производството скача два пъти"