В момента Министерството на земеделието и храните управлява три рибарски пристанища- Созопол, Варна-Аксаково и бившето военно пристанище в Балчик чрез държавното предприятие „Рибни ресурси”. По данни на бизнеса обаче още по време на предходните две управления започва разграбването на предприятието, чрез лоши практики, което го доведе пред фалит. Това са единствените пристанища, на които могат да спират големи кораби.
България разполагаше с 16 млн. евро за модернизация на пристанищата по оперативна програма „Рибарство и аквакултури“ 2007-2014 г.. По програмата за сектора се направиха още няколко пристанища – в Сарафово, Черноморец и Поморие, всичките на 20-30 км едно от друго. Според бизнеса обаче нито едно от тях не е подходящо за пристанище на големи кораби. Всички трябва да се модернизират, но в тях има и социален ефект, те не могат да се издържат само от такси, затова им трябва финансова подкрепа. Рибарските пристанища в цял свят се издържат ако имат изградени борси и тържища. Но тук става дума не само за обособени места за продажба, а за съхранение, складиране. А българските пристанища не покриват дори хигиенни изисквания на ЕС.
Вместо държавата първата рибна борса ще изгради частния сектор с пари от програмата. Понеже бизнесът не разполага със собствено пристанище, а по брега вече всичко отдавна е застроено, борсата ще се намира на 4-5 км от Бургас в близост до солниците. Тази година се очаква проектът да бъде завършен. Но това няма да е пазар за риба какъвто има във Варна. Това ще бъде модерно предприятие с база за складиране и временно съхранение на рибата, от което ще могат да купуват както на едро големи търговкси обекти, така и обикновените потребители. Това ще бъде място за търговия не само с черноморска риба.
Много успешна може да бъде и електронна борса за риба, явно и тук се очаква инициативата да дойде от бизнеса.





Be the first to comment on "Колко струваше провалът на рибарските пристанища"