Още дълго у нас референдумите ще бъдат само обект на разговори и спорове, но едва ли – реалност. Въпреки че депутати бяха внесли предложения за намаляване на прага за валидност на допитванията, в последния момент в пленарната зала текстовете бяха оттеглени. С парламентарен финт ГЕРБ на практика остави неработещи и безсмислени референдумите. Така беше запазено изискването в референдума да са гласували поне толкова избиратели, колкото на последните парламентарни избори, за да е валидно допитването.

Тъй като на избори за народни представители активността традиционно е висока, прагът е почти непостижим при допитване. Например на последните парламентарни избори гласуваха около 3.5 млн. души.

За да не се окаже безсмислено инициирането изобщо на референдум, от АБВ бяха предложили те да са валидни, ако в тях са участвали повече от 40 на сто от избирателите в списъците. Това прави около 2.8 милиона избиратели при около 7 млн. по списъци. Предложенията на АБВ обаче бяха отхвърлени.

От ГЕРБ пък предлагаха диференциация – когато референдумът не е проведен заедно с някакъв вид избори, допитването трябваше да е легитимно, ако в него са участвали 40 на сто от избирателите по списъци. Когато референдумът е заедно с избори, пък се предлагаше на практика да няма изискване за броя на гласувалите в допитването, а поставеният в референдума въпрос ще се смята за приет, ако с „да“ са гласували повече от половината от участвалите в съответните избори.

Неочаквано обаче предложенията бяха оттеглени без да бъдат посочени мотиви. За намаляване на праговете гласуваха едва 23 депутати, 65 бяха против, а 75 се въздържаха.