В момента в България има около 15 000 имигранти. В тези данни не влизат нелегално преминаващите. Много малка част от бежанците остават в България, повечето само преминават на път към Западна и Централна Европа. Центровете за настаняване на хора, търсещи убежище, са наполовина пълни, показва справка в сайта на Държавната агенция за бежанците. Правителството отпусна вчера още 5 млн. лева за бежанците. Ще се мобилизират и военни за укрепване на силите ни по границата, точният им брой не е ясен.

Борбата с незаконната миграция и противодействието на трафика на хора е изключително трудна. Шенгенското пространство никога не е изпитвало предизвикателство от такива размери, при това с последствия, трудни за  прогнозиране и контрол.

България е силно повлияна от процесите на миграционен натиск. В резултат на продължаващият военен конфликт в Сирия, усложнената социално-икономическа и хуманитарна обстановка в държавите от Близкия изток и Северна Африка.

Само преди седмица обаче на международна конференция за сигурността специалисти от МВР и Министерство на отбраната осветлиха малко мерките, които се вземат за защита на границите ни.

Източно-средиземноморският маршрут, част от който е българо-турската граница продължава да бъде една от основните горещи точки за нелегална миграция към ЕС и бележи увеличение на миграционния миграционния поток. Маршрутът се използва предимно от мигранти от Близкия Изток, Афганистан и Африка (Сомалия, Еритрея), преминаващи транзитно през Турция към Гърция и България. Увеличи се потокът мигранти с произход Афганистан и Ирак, което се обуславя от военните действия на Ислямска държава. Истанбул продължава да бъде сборен пункт за мигрантите, където каналджийските мрежи предлагат няколко варианта за достигане на ЕС, в зависимост от финансовите възможности:

– по сухоземния маршрут през река Марица до Гърция, който все по-рядко се предпочита и използва, тъй като Гърция промени законодателството си и ограничи свободното придвижване на мигрантите;

– през турско-българската сухоземна граница – през ГКПП (укрити в МПС, използващи неистински документи за самоличност или преотстъпени такива по сходство),  и през зелена граница;

– през турско-гръцката морска граница.

Мерки за противодействие на зелена граница

Анализът на данните показва, че България продължава да бъде транзитна страна за мигрантите по Източно-средиземноморския маршрут от Близкия Изток към Западна Европа. В постъпващата в ГДГП оперативна информация има данни за увеличаване на миграционния натиск. Очаква се опитите за незаконно преминаване на българо-турската граница да се повишат, както на зелена граница, така и в зоните на ГКПП.

Основните усилия на ГДГП са насочени към овладяване на миграционния натиск по българо-турската граница, както и за ограничаване в максимална степен процесите на вторично придвижване през българо-сръбската граница към страните от Централна и Западна Европа.

Aктивно се използват възможностите на изградените интегрирани системи за гранично наблюдение, които дават възможност за надеждно управление на средствата в съответствие с възникналата ситуация, организиране и провеждане на локални и мащабни гранично-полицейски операции, предприемане на своевременни и адекватни мерки за противодействие.

За противодействие на миграционния натиск по българо-турската граница, с финансиране по Инструмент “Шенген” и Фонд Външни граници, са изградени първа и втора фази на Интегрирана система за наблюдение. В състава на системата са 11 стационарни поста за техническо наблюдение, 117 км. периметрови сигнално-охранителни системи, 9 мобилни поста за техническо наблюдение, две системи за видеонаблюдение на ГКПП, 5 локални координационни центъра и един регионален координационен център. В системата е интегрирана възможността за изобразяване на видеоинформацията от обзорносензорните системи на използваните на ГДГП хеликоптери. Цялата събрана и обобщена информация от разположените по границата с Турция технически средства и системи, се предава и се изобразява в координационните центрове, както и на ситуационен дисплей – видеостена в националния координационен център в сградата на ГДГП в София.

През 2012 г. е изградена и въведена в експлоатация Автоматизирана система за техническо наблюдение на българо-сръбската граница в района на Гранично полицейско управление (ГПУ) Калотина. Състои се от два стационарни поста за техническо наблюдение, оборудвани с електронно-оптично оборудване включващо термовизионна  и  дневна камери, локална система за охрана и видеонаблюдение, системи за пожароизвестяване и пожарогасене и Локален координационен център. В допълнение в ЛКЦ постъпва информация от съществуващите система за видеонаблюдение на ГКПП Калотина и периметрова сигнално-охранителна система “EMIDS”, използвана в зоната на ГПУ Калотина. Автоматизирана система в голяма степен повтаря подхода, приложен при изграждане на Интегрираната система по българо-турската граница, но при сравнително по-малък обем от технически средства и на сравнително малки участъци от държавната граница.

Като мярка за противодействие на миграционния натиск на изход по българо-сръбската граница, се предвижда изграждане с финансови средства по Фонд Вътрешна сигурност на автоматизирана система за наблюдение на високо рискови участъци от българо-сръбската граница в зоната на отговорност на гранично-полицейско управление (ГПУ) Брегово при Регионална дирекция “Гранична полиция” (РДГП) Драгоман. Целта от реализирането на тази дейност е осъществяване на непрекъснато наблюдение чрез използване на стационарни постовете за техническо наблюдение на рискови участъци от външната граница на ЕС,  придобиване и архивиране на получената информация в реално време в локален координационен център и управление на гранично-полицейските патрули за предотвратяване на опити за нелегално преминаване на държавната граница.

Наблюдението на участъците от сухопътната държавна граница, не попадащи в обхвата на интегрираната и автоматизираната системи за наблюдение, се използват съвременни  техническите средства, инженерни съоръжения и комуникацинна ТЕТРА система, които имат съществен принос за разкриване на опитите за нелегалното преминаване на държавната граница. Наблюдението се осъществява от стационарни постове и мобилни патрули. Гранично-полицейските патрули използват: стационарни и мобилни термовизионни системи за наблюдение; периметрови сигнално-охранителни системи, ръчни термовизионни камери; прибори за нощно виждане; мобилни устройства за извършване на он-лайн справки в АИС на МВР и ШИС; носими радиостанции от системата “ТЕТРА”,  автомобили с висока проходимост.

Наблюдение с хеликоптери

От началото на 2011 г., като елемент на граничното наблюдение, е въведен и въздушен компонент за наблюдение и контрол на границите на Р България. ГДГП разполага с 4 хеликоптера – един хеликоптер среден тип (АW139) и три лек тип (АW109Е). Хеликоптерите на ГДГП са базирани в две основни (София и Безмер) и две оперативни бази (Кюстендил и Елхово). Хеликоптерите са оборудвани с най-съвременни технически средства, включително и обзорно-сензорни системи за видео наблюдение с възможност за извършване на запис и предаване на данните от видео наблюдението в реално време на наземи стационарни и мобилни станции.

Монтираното специализирано полицейско оборудване за наблюдение позволява тяхното 24-часово използване, събиране и архивиране на доказателства за извършените нарушения, както и предаване на данни в реално време в Локалните координационни центрове от Интегрираната система за наблюдение по българо-турската граница или на една от наличните допълнителни четири наземни системи за приемане на видеосигнал от обзорната сензорна система на хеликоптерите (от тях три мобилни и една стационарна базова станция).

Незаконните преминавания намалели седемкратно

Като допълнителна мярка за овладяване на кризисната ситуация, в плана с мерки одобрен от Министерския съвет на Р България през 2013 г. е заложено изграждането на 30 км. инженерно възпрепятстващо съоръжение на най-чувствителните участъци от българо-турската граница. След пускането му в експлоатация, през месец септември 2014 г., се отчита рязко намаляване (почти седем пъти) на опитите за незаконно преминаване в тази част от държавната граница. Поради силния възпиращ ефект е взето решение за продължаване изграждането на инженерното съоръжение, като се предвижва увеличаване дължината на възпрепятстващото съоръжение с още 132,6 км, съчетано с паралелното изграждане на устойчиви пътища по линията на границата. Така общата дължина на съоръжението по линията на сухоземната граница, ще достигне около общо 162,6 км при дължина на българо-турската граница от 271 км. Окончателното му изграждане ще приключи в рамките на 2016 г.

Още 132 км прегради

Изграждането на нови участъци от инженерно възпрепятстващо съоръжение по протежение на държавната граница има за цел не само да повиши капацитета на ГДГП – МВР за противодействие на незаконната миграция в обособилите се най-оперативни участъци по българо-турската граница, а основно да пренасочи потоците от лицата нуждаещи се от международна закрила към официалните ГКПП, като се сведе до минимум рискът за живота и здравето при опити за навлизане на българска територия през трудно проходими и непознати райони.

От  април 2015 г.  ГДГП предприе своевременни охранителни мерки за противодействие на незаконната миграция. В  прилежащия до българо-турската граница участък от границата с Гърция бяха развърнати допълнителни усиления от полицаи и технически средства.

Наред с нарастващия миграционен натиск на вход по границата с Р Турция се отчита устойчива тенденция на висок процент на опитите за незаконно преминаване на изход на българо-сръбската граница. Вземайки предвид установените негативни тенденции Главна дирекция “Гранична полиция” предприе действия по засилване осъществяване на граничния контрол на изход като намали със 75% служителите от РДГП Драгоман включени в СПО по българо-турската граница и допълнително осъществи предислоциране от места с по-ниска оперативна активност във високорискови участъци на служители в рамките на РДГП Драгоман.

По отношение на опитите за незаконно преминаване на българо-македонската граница се наблюдава сравнително слаба активност и към момента ГДГП не е предприела допълнителни мерки.

В отговор на растящата миграционна заплаха, своевременно е увеличен щатът на структурни звена от РДГП Елхово и РДГП Смолян, където са назначени и обучени нови 180 гранични полицаи. След завършване на ускорения курс за първоначална полицейска подготовка, те ще бъдат въведени в охраната  на границата до края на 2015.

Ефективност на граничните проверки

В съответствие с разпоредбите на Кодекса на Шенгенските граници, приет с Регламент (ЕС) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета, съществуват два вида гранични проверки – минимални гранични проверки и цялостни гранични проверки, различаващи се по обема на действията, които се изпълняват спрямо преминаващите през ГКПП лица, документите, които ползват и превозните им средства. Съвременните технически средства за проверка и специализираната подготовка на служителите, гарантират ефективността на граничните проверки.

Основен инструмент в граничните проверки, извършвани на ГКПП, е АИС “Граничен контрол” – централизирана информационна система, създадена от научно–приложните звена на МВР, отличаваща се с висока степен на интеграция, значителни информационни и комуникационни способности.

Служителите на Главна дирекция “Гранична полиция” – МВР на ГКПП имат автоматизиран достъп от над 500 работни станции, в реално време в режим 24/7, до информационните масиви на Шенгенската информационна система от края на 2010 г. и на Интерпол (за лица, откраднати и изгубени документи за пътуване и откраднати МПС) от началото на 2013 г., чрез АИС “Граничен контрол”.

Граничните полицаи на ГКПП, които извършват проверка както на първа линия, така и на втора линия на граничните проверки (предназначени за задълбочена проверка на преминаващите през ГКПП лица) имат достъп до базите данни както на вход, така и на изход от България на всички гранични пунктове.

ГДГП разполага с 16 електронни гишета за автоматизиран граничен контрол разположени на 3 ГКПП – ГКПП Аерогара София – 4 гишета, ГКПП Аерогара Бургас – 8 гишета и ГКПП Аерогара Варна – 4 гишета.  През електронните гишета за автоматизиран граничен контрол могат да преминават пълнолетни лица (над 18 год.) граждани на ЕС, ЕИП и Конфедерация Швейцария, ползващи електронно читаеми лични документи – с машинно читаемата зона MRZ и чип с биометрични данни.

При преминаване през устройството се сравнява снимката на лицето от чипа на документа с актуалната снимка, снета при влизане в електронното гише.

Чипът в електронния паспорт се проверява. В случай, че данните от чипа (снимка и биографични данни) в електронния паспорт не могат да бъдат прочетени, лицето не може да премине през гишето за автоматизиран граничен контрол и се изпраща за гранична проверка, извършена от граничен полицай.

За осъществяване на ефективен граничен контрол и осигуряване на висока степен на защита на външните граници, служителите на гранична полиция използват редица технически средства за проверки на превозните средства.

За откриване на укрити лица и стоки се използват: газоанализатори, мобилни рентгенови системи, уреди за засичане на сърдечен ритъм, т. нар . “Туптящо сърце” , ендоскопи, видеоскоп, мобилни инфрачервени камери.

За откриване на взривни вещества и наркотици: детектори за откриване на наркотици, експлозиви и бойни отровни вещества; уреди за локализиране на експлозиви.

На базата подписания през 2008 г. меморандум за сътрудничество между МВР на България и департамента по енергетика на САЩ по програмата “ВТОРА ЛИНИЯ НА ЗАЩИТА”, България получава под формата на дарения оборудване за засичане и предотвратяване на незаконен трафик на ядрени и други радиоактивни материали. Целта е изграждане на система за ефективен контрол върху движението на ядрени и други радиоактивни материали през държавната граница.

Оборудването за радиационен контрол е монтирано основно на ГКПП на външните граници на Р България. От месец март 2012 година, в експлоатация е и пилотен проект на Национална комуникационна система за радиационен контрол. Системата осигурява възможност в Националния координационен център на ГДГП в реално време да постъпват данни от централните алармени станции и порталните монитори инсталирани на ГКПП. По този начин НКЦ се обособява като център, в който се извършват мониторинг на всички възникнали алармени събития, свързани с откриването на ядрени или радиоактивни материали в режим 24/7.

Синя граница

Отчитайки стратегическия характер и географското разположение на Черно море, като център на основни морски транспортни комуникации и ключовата позиция на черноморската граница, ГДГП изгради Интегрирана система “синя” граница. Елементи на системата са разположени по цялото протежение на морския бряг и официално тя е въведена в дейностите по осъществяване на граничното наблюдение през 2010 г. Интегрираната система се състои от брегови и морски компонент. В състава на бреговия компонент са включени:

• регионален координационен център;
• два локални координационни центъра;
• дванадесет стационарни поста за техническо наблюдение, оборудвани с радарна система, електронно-оптично оборудване включващо термовизионна  и  дневна камери, AIS оборудване, хидрометеорологично оборудване, локална система за охрана и видеонаблюдение, системи за пожароизвестяване и пожарогасене;
• две мобилни системи за техническо наблюдение, оборудвани с радарна станция, система за обработка на радарната информация, АИС, комуникационно оборудване за предаване на данни, термовизионна и дневна CCD камери, GPS модул, електронен компас.

Чрез интегрираната система се осъществява оперативно-тактическо ръководство и контрол за дейността на структурите охраняващи морската граница на база постъпващата и визуализираща се текуща информация, наблюдавана в локалните центрове. В Националния координационен център на ГДГП е изградено работно място на Интегрирана система, където се визуализира ситуационна картина за надводната обстановка на черноморската граница.

За осъществяване на граничното наблюдение на черноморската граница се използват 13 (тринадесет) гранично-полицейски кораба (ГПК), базирани в гранично-полицейско пристанище Созопол и ВМБ Варна, от които три големи (над 100 БТ), шест средни (до 100 БТ) и четири малки (до 20 БТ) ГПК. Дванадесет от тези кораби съставляват морския компонент на  Интегрираната система “синя” граница, като всеки един от тях е оборудван с мултисензорна система за видеонаблюдение (термовизионна камера, дневна CCD камера, електронен магнитен компас и GPS) и комуникационно оборудване (радиомодем за обмен на цифрови данни между ГПК и бреговите центрове и автоматична идентификационна система). Наличните кораби изпълняват задачи в зоната за отговорност, като спират, проверяват, преследват и задържат чуждестранни невоенни кораби и лица нарушили българското национално законодателство относно суверенитета, изключителните суверенни права и юрисдикция в морските пространства на Република България – вътрешни морски води, териториално море, прилежаща зона, континентален шелф и изключителна икономическа зона. С тези патрулни кораби ГДГП участва и при реализиране на пилотен проект “Европейска патрулна мрежа” (ЕПМ) /European patrols network (EPN)/ на Агенция Фронтекс на море в обща зона “Н” с Румъния, като е възможно участие и в обща зона “I” – Егейско море.

Наблюдението и контролът на вътрешните водни пътища по р. Дунав се осъществява с 11 броя гранично-полицейски кораба и 4 бързоходни плавателни средства. Гранично-полицейските кораби разполагат с мултисензорни системи за техническо и радиолокационно наблюдение и с ТЕТРА комуникационно оборудване.

 

В ГДГП функционира Национален координационен център в режим 24/7. Центърът съгласува дейностите на всички национални органи, изпълняващи задачи за контрол на границите. В НКЦ се изготвят ежедневни, седмични и месечни доклади за ситуационната картина по границите, която е визуализирана на електронна карта. Получава се информация в реално време от интегрираните системи за наблюдение на морската и българо-турската граници. Изградената система AVL за автоматизирано визуализиране на местоположението на граничните патрули позволява получаване на информация в центъра за всички патрули, тяхното движение и разположение. В центъра е обособено автоматизирано работно място на Агенция “Митници”. От 2012 г. Националният координационен център чрез EUROSUR осъществява обмен в реално време на информация със ситуационния център на Фронтекс и с националните координационни центрове на държавите-членки.

Като преходна фаза към осъществяването на смесените патрули в граничната зона между България и Гърция е включването на служители на ГДГП в съвместни екипи за пътен контрол в прилежащите гранични райони. С гръцката страна е постигната договореност проверките да се извършват в дълбочина до 30 км. (където е компетентна Гранична полиция), като в нарядите на българска територия се включва служител от ГДГП. Дейността се извършва в рамките на „Правилата за съвместни екипи за пътен контрол в прилежащите гранични райони на Република България и Република Гърция”.

През 2010 г. на Турция е предложен проект на Споразумение между правителството на Република България и правителството на Република Турция за съвместно наблюдение на границата. Предстоят експертни срещи за съгласуване на текстовете на  проекта на Споразумение.

През май 2015г. беше подписано Споразумение за тристранен съвместен контактен център за полицейско и митническо сътрудничество между България, Гърция и Турция.  Центърът ще функционира на българска територия в зоната на ГКПП Капитан Андреево. Предстои споразумението да се ратифицира и в трите държави. От българска страна са предприети мерки по изграждането на центъра. С откриването на центъра и стартиране на работните процеси Република България ще разполага с работещи канали за информационен обмен с всички свои съседни страни.

В допълнение към мрежата от съвместни контактни центрове за полицейско сътрудничество, на територията на България (в Бургас) от 2004 г. е изграден и функционира център за гранично полицейско сътрудничество между литоралните държави на Черно море (“Черноморски координационен и информационен център” – Грузия, Русия, Турция, Украйна и 2 държави-членки на ЕС – България, Румъния).

Терористичните заплахи

 ГДГП осъществява редица превантивни мерки за минимизиране заплахата от тероризъм по отношение на преминаващите през ГКПП лица и превозни средства и в условията на засилен миграционен натиск.

Във връзка с постъпваща информация в ГДГП по отношение на данни, свързани с риска от терористични заплахи е създадена организация за обмен на информация с ДАНС, НРС, Националния контра-терористичен център, служба “Военна информация” и други компетентни структури в МВР и МО.

Предвид необходимостта за своевременно осъществяване на пълноценен контрол и проверка на лица, имащи отношение към дейността на радикални организации и терористични фракции се осъществява обмен с ДАНС, НРС и  служба “Военна информация”.  Предоставят се регулярно данни за лица преминали през българската граница лица от арабски произход, с европейски документи за самоличност. При задържането на лица (незаконни мигранти) се извършва проверка в предоставените от ДАНС списъци с лица, членове на терористични организации за евентуално съвпадение.

В ГДГП бяха изработени и изпратени на РДГП, ГПУ и ГКПП специфични рискови профили, отнасящи се до потенциални чуждестранни бойци и съпричастни към терористична дейност лица, с цел концентриране на усилията по разкриване на такива при преминаване през границите. За създаването им беше използвана получена от компетентните служби на другите държави-членки на ЕС и ДАНС информация.

Активизирана е работата по придобиване на явна и оперативна изпреварваща информация за лица съпричастни към радикални групировки и терористични организации.

Засилен е контрола над пътните превозни средства на международните летища, морски и речни пристанища, ГКПП и в дълбочина на граничната зона, като при проверките се акцентира на възможен превоз на взривни или други общоопасни материали, както и на водачи и пътници с подозрително поведение, като особено внимание се обръща на влизащия в страната пътнико поток.

В зоните на международните летища и ГКПП е засилено присъствието на униформен и оперативен състав от ГДГП.

Повишено е вниманието към лица с подозрително поведение, засилвайки полицейските проверки за установяване на самоличност, както и други данни и обстоятелства относно местонахождението и действията им. Особено внимание се обръща при наличието на съмнителни пакети, багажи без надзор, лица с неестествен външен вид и поведение, обемисто облекло.

В ежедневната дейност на граничните пунктове се използват наличните технически средства и специализирани служебни кучета за откриване на взривни вещества, както и елементите на системата Втора линия на защита за откриване на незаконен трафик на ядрени и други радиоактивни материали и др.