Развитие, грижа, общуване и права на детето по време на бременност, детска и юношеска възраст – съвременни подходи и приложения в ежедневния живот. Толкова ни е трудно в света на забързаното ежедневие да се спрем и да обясним, да кажем „да“ вместо „не“, да се позволим вместо да забраним невинната детска игра. И просто да гушнем малчуганите без да се дразним и нервничим.

Двудневен безплатен практически семинар „Бебе, дете, юноша“ в Интер Експо Център ще засегне всички етапи от развитието на едно дете още от утробата до тийнейджърските му години, по един практически и занимателен начин.

Независимо дали вече имате деца или планирате да имате или се обучавате/работите като специалист в сферата за работа с деца, с този семинар ще получите един цялостен поглед над развитието на детето и как да бъдете здравословна част от неговата обкръжаваща среда.
Лекторите ще представят методите на световноизвестният детски педиатър д-р Харви Карп. Как да обезвредите тръшкането и да отгледате търпеливо, сговорчиво и себеуважаващо се дете? 

Д-р Карп въвежда един новаторски подход, с който да Ви помогне да увеличите търпението и сговорчивостта на детето.. Д-р Карп учи родителите да мислят за малките деца като за леко примитивни, „Не толкова малки деца, а пещерни човеци“:

Една от главните причини детето в тази възраст да е толкова буйно е, че то търпи експлозивно мозъчно развитие, което често го изважда от равновесие. В периода между първия и четвъртия рожден ден то се носи неудържимо и вълнуващо напред, сякаш язди върху галопиращ кон, и това пътешествие ще го преобрази от несигурното, недоволно (макар и възхитително) мъничко същество в пеещо, шегуващо се и обмислено човече …току-пред очите ви.

Без заплахи

Целият този прогрес се плаща – предимно с изтощение и главоболия за ваша сметка – изпилява търпението ви и ви води до ръба на лудостта. Всеки, който живее под един покрив с прохождащо дете, знае колко бързо се променя емоционалният климат. В един момент е благословено щастие, после –бам! Ревове, писъци, изблик на недоволство и капризи (често в най-неподходящото обкръжение). Независимо от добрите ви намерения, сякаш единствените думи, които излизат от устата ви са „Не!”, „Спри!” или „Не пипай!”. А това никак не е забавно.

Нищо чудно, че въпросите за търпението, споделянето и лошото поведение са първи в списъка на безпокойствата, които занимават родителите на децата между 1 и 4 години и които те представят пред педиатъра. Стотиците книги и хилядите статии, посветени на темата, са ясно доказателство, че ако трудно се справяте с държанието на прохождащото си дете, то вие съвсем не сте сами.

От хиляди години насам безброй поколения родители са се борели да накрат малките си деца да се държат прилично. Твърде често те са използвали боя и заплахите, за да постигнат необходимата дисциплина. Онези от тях, които не са успели с бой да вкарат в пътя капризните си дечица, са били предупреждавани, че те ще се превърнат в разглезени и бунтарски настроени младежи.

Без физическо наказание

За щастие, още преди петдесетина години в много общества физическото наказание като инструмент за дисциплиниране в ръцете на родителя беше отречено. Но твърде често беше заменяно от друг много негативен подход – вербалната агресия. Обичайно бе родителите да отвръщат на нежелнатото поведене на своите току-що проходили деца с вербална атака и заплахи, като например: „Ти си глупак” или „Затваряй си човката, че ще ти дам повод наистина да заплачеш!”

През последните трийсет години осъзнахме деструктивния ефект на отрицанието и нараняващите думи. Постепенно започнахме да стимулираме родителите да отвръщат на избухването на детето си с любов и разум. За жалост, докато търпеливите обяснения и уважителни думи имат ефект при по-големите деца, този метод често се проваля, щом стане дума да се успокои разбеснял се двугодишен малчуган.

Но щом общуването в стил „по-голямо дете” не е отговорът тук, тогава какво може да направи родителят, за да отгледа нежно и сговорчиво детенце? Много! Обаче преди да научите какво да правите, нужно е да разберете един странен, но фатално важен факт …

Да ползваме примитивен език

Сравнени с децата на по-горна възраст, децата от 1 до 4 години имат по-недоразвит мозък (никаква изненада тук) и когато се раздразнят, мозъчният център, отговорен за езика, логиката и търпението, буквално престава да работи. Нищо чудно, че те стават импулсивни и поведението им става примитивно. (За ваша информация – същото превключване се извършва и в мозъка на възрастния, когато се раздразни, затова гневните хора бучат и фучат … и стават нетърпими и ирационални!)

Еврика! Не е случайност, че в „Семейство Флинтстоун” имаше едно детенце на име Бам-Бам. Раздразнените деца в тази възраст плюят, дерат и пищят, защото стресираният им мозък се разпада. За секунди те се превръщат от малки дечица в същински варвари. И колкото повече се раздразват, толкова по-нецивилизовано е държанието им. Изпробвах новата си теория, като започнах да разговарям с нацупените си малки пациенти на по-прост и примитивен език (като Тарзан от киното) и с изумление установих, че често мога да спра сълзите им – дори да ги накарам да се усмихнат – за по-малко от минута! Това си беше направо революция!

Нов светоглед: моето сладко, малко … пещерно човече?

Да насърчаваме дори в отрицанието

Децата са наши приятели, ограничаването им в тази възраст ги побърква неистово и ги кара да избухват. Нека не ги гоним или заплашваме, а гушнем или просто ги оставим да се успокоят. Да им кажем колко е грешно това, което искат и да ги накараме сами да направят избора, който искаме. Блузката, която искат да облекат е мръсна. Кажете им. Убедете ги, че ако я облекат ще миришат на лошо и въпреки това се съгласете да я облекат. Тогава сами ще поискат да я съблечете. Спокойствието е най-важно, изчаквайте и не забравяйте, че няма нищо по-красиво от това накрая просто да се прегърнете. Знам, трудно е, как да реагираме, ако това малко зверче ни посегне, ни удари….Може би ще научим повече на семинара.