Работещите и млади българи нито за миг не поставят под съмнение, че електронното гласуване е право, което трябва да има всеки в 21 век. Въпросът е как да се избегнат максимално манипулациите и как властта ще гарантира прозрачността и истинността на вота.

Общият брой на действителните гласове на проведения на 25 октомври референдум е 2 587 593. С „Да“ са отговорили 1 883 411, а с „Не“- 704 182, съобщиха от Централната избирателна комисия. Това е повече от необходимите 30%, за да бъде действителен. Общият брой на имащите право на глас за референдума според избирателните списъци е 6 766 619 души.

Резултатите може да определим като успех. Активността на участието в допитването надхвърли 35% и направи видима обществената нагласа. А гласовете в подкрепа на електронното гласуване (71.96%) са почти два пъти и половина повече от тези на противниците му (28.04%). Всичко това се случи, въпреки че референдумът мина под сянката на  кампанията за местните избори.

Предизборно мълчание, изборен саботаж, следизборно очакване

Защо се провали ли? Темата не се коментира достатъчно както от кандидати, така и от медии и остана да виси като бездомно дете в пространството. Обществото очакваше този дебат, но той не се състоя. Подготовката на референдума беше белязана от явно и преднамерено мънкане както за целите и важността му, така и за технологията, по която трябваше да бъде проведен.

След това, в самия ден на допитването, стана ясно, че на места бюлетини за референдума не са предоставяни, единственото при поискване. Някои от секциите не сaмо не са насърчавали гласуването, дори са затруднявали участието в него. На места са отказвали да предоставят на избирателите бюлетини. Да не говорим, че в определени райони въобще е нямало.

Въпреки преминатата бариера от 20% избирателна активност, решаването на проблема не е възможно само по волята на гражданите и бе върнато отново в парламента. Сега пак депутатите трябва да се произнесат по него в срок от три месеца.

Подозренията в организиран саботаж  сякаш се потвърдиха с хакерските атаки срещу сайтовете на ЦИК, ГРАО, МВР и Министерството на външните работи – държавните институции с ключово значение за провеждането на референдуми и избори. Тази атака вероятно трябваше да направи „показно на терен“ за „рисковете“ и „опасностите“ при използването на интернет в изборна ситуация.

Подкрепление дойде и от позната посока – сайтовете „Блиц“ и „ПИК“, близки до депутата от ДПС Делян Пеевски. Тяхната активност започна с обяснението, че дългите опашки пред избирателните секции миналата неделя се дължали на едновременното провеждане на изборите и референдума.  В този спектакъл се появи дори Волен Сидеров, който публично скъса бюлетината си за участие в допитването (преди да прескочи до НАТФИЗ за вечерен етюд).

Ползите, негативите, манипулациите от евентуален онлайн вот

Плюсовете на електронното гласуване са разширяване на възможностите за гласуване в чужбина, повишаване на избирателната активност особено на по-младите и мобилни българи, по-висока цена за платения и корпоративния вот.

Освен съвестта е важно да бъдат включени и някои други трикове за справяне със злоупотребите в интернет. Доказването на самоличността по електронен път трябва да не нарушава тайната на вота. С други думи и при него „тъмна стаичка“ остава задължителна, макар и в някакъв виртуален вариант. Широко прилаганите технологии за криптиране на информацията е напълно възможно.

Гласуването през интернет може да улесни „корпоративния вот“, тъй като все повече работодатели разполагат с пълния набор от личните данни на служителите си в електронен вариант. Но гласуването през компютър, телефон или таблет със сигурност ще затрудни купуването на гласове, заради необходимостта от електронна регистрация на гласуващия. Различни системи за допуск и защита като електронен подпис, код за достъп, получаван на и-мейл, с sms и т.н. вече са широко използвани например в онлайн банкирането.

Самата регистрацията на фалшиви електронни адреси едва ли ще е проблем, както не е проблем и регистрацията на „изборни туристи“ в момента. Но в електронния си вариант извършителят на злоупотребата ще е по-лесно проследим, а установяването му, както и в „аналоговия „вариант ще зависи единствено от волята за спазване на закона.

Вотът плаши не само етническите, националистическите партии, но и големите партии. Всички еднакво се плашат от неизвестността, защото към момента много лесно се изчислява електората, а при електронно гласуване ще се появят много изненади. Вероятно е  да лъсне тежестта на купените гласове.

Основания за подобно подозрение не липсват, особено след превантивното изваждане от референдума на въпроса за задължителното гласуване.

Затова срещу онези 35% активност на допитването в неделя и близо 72% „за“ електронно гласуване не са успех все още. Парламентарното статукво може да вземе връх като одобри технология, която да е толкова сложна, неудобна и непрактична, че просто никой да не пожелае да се възползва от нея. Активните избиратели искаме задълбочен дебат. Дали пък не се заблудиха онези 72%, които повярваха, че има вариант да се спестят не само разходи, но и да се спрат злоупотребите.

Контролирането на вота в интернет си остава също толкова възможно колкото и сега. Може би партиите все още не са подготвени да направят това. За приемането на електронното гласуване или трябва да се одобри подходяща технология, която да гарантира прозрачността на вота или просто партиите да са намерили начин да го манипулират. За успех ще приемем първото, всичко друго ще бъде провал.