Ядките са безценни носители на важните за здравето растителни мазнини и, разбира се – на нито грам „лош“ холестерол. Още праисторическият човек е посегнал към тях, но днес вече знаем защо те са толкова ценни за хората.
Орехът – отличник в енергията

Орехът се радва на завидните 654kcal на 100 г ядки. Това число не бива да ни плаши, тъй като зад него стоят невероятните свойства на букет от хранителни вещества, витамини (витамин А, С, Е, P, B-групата) и минерали (магнезий, йод, мед, калий, калций, желязо, манган, фосфор, цинк и селен), които укрепват здравето и имунната система. Белтъчините (15 г), въглехидратите (14 г) и мазнините (65 г) са в перфектна комбинация, която е изключителен източник на енергия, без да натоварва и вреди на тялото. Освен това орехът ни набавя антиоксиданти като елагова киселина, фибри и микроелементи, които гарантират дълголетие.

Богати на мононенаситени мастни киселини омега-3 (алфа линоленова киселина), както и полиненаситените омега-6 и омега-9 мастни киселини. Приемайки 25 г орехи на ден, снабдяваме организма си с около 90% от препоръчания дневен прием на „добрите“ мазнини. Това помага за намалянето на нивото на „лошия холестерол“ едновременно с повишаването на „добрия холестерол“ в кръвта. С антивъзпалителното действие на омега-3 мастните киселини ядката помага за превенцията на исхемична болест на сърцето и атеросклероза, оказва полезно действие на черния дроб и доказано намлява растежа на туморните клетки, както и риска от рак на гърдата. Наличието на алфа линоленова киселина прави орехът незаменим за тези, които не употребяват рибни продукти.

Орехите мощно стимулурат мозъчната активност, укрепват костите, повишават сексуалната активност, предпазват от анемия и камъни в бъбреците, както и от заболяване на щитовидната жлеза. Ядката е естествен антиоксидант и източник на хормона мелатонин, подпомагащ регулацията на съня.

Масло от орех – в епохите се е ползвало за лечение на стомашни и кожни проблеми, косопад и диабет, за лекуване на синини, напуквания и екземи. И неслучайно- алфа линоленовата киселина има противовъзпалителни и антисептични свойства, а омега-6 мастните киселини са полезни за кожата и репродуктивната система. Маслото има стягащо действие и предпазва от изсушаване. Служи за основа в маслата за масажи в ароматерапията, фармацевтиката и козметичната индустрия. В кулинарията се използва по-скоро студено. Гранясва бързо, затова трябва да се държи добре затворено в хладилник.

Бадем – здравият съветник на сърцето

В 100г бадемови ядки можем да се насладим на приблизително равно количество белтъчини и въглехидрати (по 21 г), а мазнините съставляват 49 г. Калориите са само 575, а фибрите- повече от 11 г. Ядката на бадемовото дърво има действително чудотворни свойства. Тя е универсален лек за сума болежки и неизменен спътник на дневното ни пълноценно меню.

Бадемите оказват благотворно влияние върху възпаление на стомаха, подобряват храносмилането като успокояват лигавицата и понижават киселините в стомаха. Те са добре балансирана храна, осигуряваща предпазване от болести на сърцето, диабет и ракови образувания.

Богат източник на енергия и хранителни вещества. Обилието от мононенаситени мастни киселини спомагат за намаляването на „лошия холестерол“ и повишават „добрия“.

Най-голямо количество витамин Е сред ядките- около 26 г на 100 г. Той е мастноразтворим мощен антиоксидант, необходим за поддържането на клетъчната мембрана. Заедно с важните витамини от групата B, бадемът успешно забавя процесите на стареене.

Шампион сред ядките по съдържание на минералите калий (минералът на сърцето), калций, фосфор и магнезий. Шепа бадеми донасят 25% от дневния прием на магнезий, както и укрепващия костната система калций, който е в същото количество, както в краве млякото. Благодарение на аминокиселината тирозин, консумацията на бадеми повишава производството на допамин в организма, който активира центъра на удоволствието в главния мозък.
Лешник – за бъдещите майки

На 100 г лешникови ядки се падат приблизително 15 г белтъчини, 61 г мазнини (от които 45 г мононенаситени), 16 г въглехидрати, общо 628 kcal. Лешникът дава висока енергия и е източник на укрепващи здравето хранителни вещества. Повишава функциите на мозъка, укрепва сърцето, когнитивните умения, както и кожата и костите. Особено богат е на елагова киселина, бореща над шестнадесет болести.

Лешниковите ядки са отличен източник на витамините Е, В1, В6, В9 и С, както и на диетични фибри. От минералите е най-голям процентът на калий, калций, желязо, мед, манган, а съдържащият се в лешника йод е особено полезен при хора страдащи от ендемична гуша. Употребата на лешникови ядки помага при проблеми с костната система и кръвообращението.

Изключително богат на фолиева киселина, което прави лешника уникална ядка. 100г пресни ядки съдържат 113µg или 28% от препоръчителния дневен прием. Фолиевата киселина е необходима за образуването на червените кръвни телца. Тя предпазва от анемия, подобрява психическото здраве и съдейства за правилното изграждане на нервната система на новороденото. Това превръща лешника в неизменна съставка от менюто на бременните жени. Препоръчва се консумацията им също след операции и инфекциозни заболявания.

88% от мазнините на лешника са ненаситени. Омега-3 мононенаситена, омега-6 (линолова/линоленова) и омега-9 (олеинова) полиненаситени мастни киселини са ключови за функционирането на централната и периферната нервна система, съдречно-съдовата система, регенерацията на кожата. Помагат за справяне с депресивните състояния.

Съдействат обмяната на мазнините, предпазват от атеросклероза и високо кръвно налягане. Олеиновата мастна киселина намалява нивата на холестерола, подбрява имунните функции и способства синтеза на антиоксиданти. Лешникът е един от най-богатите й източници след зехтина, гроздовото семе и рапицата. Линоленовата мастна киселина от своя страна съставлява 5-6 % от енергията на майчиното мляко, осигуряваща правилното развитие на кърмачетата. Човешкият организъм не може да я синтезира самостоятелно, затова трябва да се набавя чрез балансирано и пълноценно хранене.