Снимка: „Росатом“

Противно на мнението на множество европейски столици, доставчикът на ядрена енергия не може да я използва като политическо средство, както е случаят с природния газ. Това заявиха Томаш Вълчек и Мартин Ирушек, изследователи от Департамента по Международни отношения и европейски науки към Масариковия университет в Бърно, Чехия.

Няколко са причините за това смятат учените. Атомните централи могат да съхраняват горивните си запаси месеци напред. Те са по-независими от статичната инфраструктура на газовите доставки. И още, пазарът в този сектор е силно конкурентен и се задвижва от пазарната логика, като не оставя място за политически мотивирани действия. И накрая, нито един доставчик няма изключително предимство по отношение на технологията, което да му осигурява монополна позиция.

В този конкурентен сектор, какъвто е ядрената енергетика, доставчиците не могат да рискуват репутацията си като се превръщат в политически инструмент, тъй като бъдещите им договори за доставки могат да намалеят. Разбира се, правителствата търсят начини да подкрепят ядрената си индустрия, но не искат от доставчиците си да жертват търговската стойност за сметката на политическата, тъй като това ще подрине бизнеса им.

Естествено, руските компании се възползват от правителствената подкрепа, но тяхното предимство се крие другаде. Това, че държавата е собственик на ядрено-инженерната компания и на търговските банки, дава на руската държавна корпорация „Росатом“ предимството да предлага индивидуално изготвени решения за изграждането и финансирането на широк спектър от проекти в сектора. Това обяснява защо представителите на руските компании и на руската държава често са в тясно сътрудничество при преговорите с чуждестранни партньори.

Такъв тип финансиране е значим фактор, особено когато става въпрос за огромните разходи, свързани с изграждането дори и само на един енергоблок. Нестабилната ситуация на европейските електроенергийни пазари, както и ниските цени, добавят допълнителен риск към всеки нов проект. Русия може да предложи атрактивен пакет от решения, които са насочени към конкретния клиент, като например Унгария през 2014 г., когато част от предложението на „Росатом“ за изграждането на два допълнителни енергоблока към АЕЦ „Пакш“ включваше държавногарантиран заем, освен доставката на гориво и поддръжка на централата.

Една от основните тревоги по отношение на атомните централи е забавянето при реализацията, тъй като тяхната сложност и нуждата от множество държавни разрешителни могат да възпрепятстват графика. От 67 ядрени реактора, които са процес на строеж към 2014 г., 50 от тях закъсняват между месец и години. Това, разбира се, не е показател, че забавянията са политически мотивирани.

През последните години сигурността на доставката на ядрено гориво за руските реактори ВВЕР, каквито са в Централна и Източна Европа, тревожи Европейския съюз. Не е изненадващо, защото основният доставчик за реакторите ВВЕР е руската компания ТВЕЛ. Въпреки че западна компания може да произведе такъв тип гориво, руският опит в тази сфера и конкурентоспособността по отношение на цена и качество на горивото са безспорни. Освен в Украйна, друга държава от Централна и Източна Европа не е лицензирала друго гориво (за руския тип централи – б.п.), освен това на ТВЕЛ.

Европейският съюз не бива да се тревожи за физическите доставки на ядрено гориво и други елементи за горивния цикъл на АЕЦ. Прогнозите за производството на уран в световен мащаб показват, че на базата на търсенето и предлагането, уран ще има за следващите 95 години и няма индикации за потенциални ограничения в този аспект на процеса.

Основното препятствие пред плановете на Европейския съюз за диверсификация на доставките на ядрено гориво продължава да е рискът за част от централите. Качеството на горивото е от изключително значение за работата на някои от АЕЦ. Финансовият риск при понижаването на качеството на работа на централата ще надделее над снабдяването с гориво на по-ниска цена, защото това може да застраши електропроизводството и да доведе до непредвидени аварии, смятат още Томаш Вълчек и Мартин Ирушек от Масариковия университет в Бърно.

Томаш Вълчек и Мартин Ирушек са изследователи от департамента по Международни отношения и европейски науки към университета Masaryk в Бърно, Чехия.