В началото на декември в Будапеща приключи Европейският форум на доставчиците в ядрения отрасъл „АТОМЕКС-Европа 2015“. Там, в сърцето на Европа, стана ясна болезнената за някои брюкселски чиновници истина, че днес европейският бизнес има крещяща нужда от Русия и руския ядрен отрасъл повече от всякога.

Защо ли?

И исторически, и географски, ако щете, Русия си е Европа. Това че политически или по-скоро идеологически в годините назад са се очертали известни разминавания е друга тема. И ако политическото и дипломатическо размразяване в отношенията между ЕС и Русия започва след разпадането на СССР, на бизнес ниво като чели никого не е имало такова вледеняване. Европейският съюз е основен външнотърговски партньор на Русия. Към днешна дата (тази статистика не отразява икономическите санкции от последната година – б.а.) стокообмена на Русия с ЕС надхвърля 55-57%. В същото време Русия е в челната петица на външнотърговските партньори на ЕС.

Безспорно стожер в бизнес отношенията между ЕС и Русия е енергетиката. А в енергетиката между двете страни важна роля играе ядрения отрасъл, заедно с доставките на природен газ и суров петрол.

Годишният търговски оборот на руската държавна корпорация „Росатом“ с Европейския съюз надхвърля 3 милиарда евро, заяви през ноември първият заместник генерален директор на „Росатом“ Кирил Комаров. По време на „АТОМЕКС-Европа 2015“ пък стана ясно, че за проектите, които осъществява в цял свят, руската държавна корпорация работи все повече с доставчици на различно оборудване от Европа. Само за 2015 г. „Росатом“ е поръчал оборудване на свои доставчици на стойност 12 млрд. евро. За 2016 г. плановете на руската корпорация са покупки за около 14 млрд. евро, като от тях над 60% или над 8 млрд. евро ще бъдат именно доставки за руските ядрени проекти в чужбина. 80% от цялата закупена от „Росатом“ продукция от чужбина се пада на европейските производители.

За никого не е тайна, че през последните десетина години ядрената енергетика е в истински разцвет. Ренесансът на АЕЦ-а продължава и въпреки аварията в АЕЦ „Фукушима“. Днес „Росатом“ заема лидерско място в света по количество едновременно изграждани АЕЦ зад граница. На различни стадии на реализация са 43 енергоблока – 9 в Русия и 34 зад граница като това включва държави от Европа, Близкия Изток, Африка и Югоизточна Азия.  Поръчковият портфейл на „Росатом“ вече възлиза на 120 млрд. долара.

Търговския обмен между ЕС и Русия е значителен, а отношенията в ядрения отрасъл са от изключително значение.

Всичко това по категоричен начин очертава „Росатом“ пред европейските производители като врата към големите пазари; като бизнес възможност за милиарди; като партньор с огромен потенциал и с доказана репутация. Шанс има и за българските фирми, които биха могли да отчупят парче от „бизнес баницата“ на стойност 14 млрд. евро. Стига да заровим предразсъдъците си по отношение на Русия и да махнем клеймото „Неблагонадеждна“. Защото „Росатом“ не спира да доказва, че ядрената енергетика може да бъде много повече бизнес и търговски взаимоотношения, отколкото политика и идеология. И защото днес ЕС има много повече нужда от Русия и руската ядрена технология от когато и да било. И за да постигне екологичните си цели, намалявайки мръсното електропроизводство и увеличавайки дела на безкарбоновата енергетиката, и за да задоволи все по-нарастващото електропотребление в страните на Стария континент въпреки всичките мерки за енергийна ефективност, и не на последно място, за да даде нови възможности за икономиките си.

Иво Велков – журналист, енергиен наблюдател и анализатор