снимка: архив

Снемането на банковата тайна за клиентите на Корпоративна търговска банка (КТБ), които заемат висши държавни постове или имат роднински връзки с тях, потвърди обоснованото предположение, че това е била любима банка на властта.  Във вторник синдиците й публикуваха последната дължима порция от списъци – тези на политици, магистрати и други лица, деклариращи имуществото си пред Сметната палата, както и политически партии, които са имали депозити и кредити или други взаимоотношения с КТБ през последните пет години.  В тях се четат имената на министри, депутати, съдии, прокурори, следователи, кметове, дипломати, членове на регулаторни органи и мениджъри на държавни компании, припомня в. „Капитал“.

Списъците могат да помогнат да се види конфликтът на интереси, съществувал на много нива в институциите, които е можело да се задействат срещу престъпните практики в банката или да се противопоставят на разрастването на империята от бизнеси около КТБ.  Всеки случай обаче трябва да се разглежда индивидуално – така например вътре фигурира и името на съпругата на подуправителя на БНБ Димитър Костов – Елка, но то е очаквано и обяснимо, доколкото тя е била служител на банката.  Друг недостатък е, че списъкът обхваща последните пет години преди отнемането на лиценза на КТБ и дава само максималната сума на депозита.

Не ясно обаче нито тази сума към коя дата е, нито дали взаимоотношенията са към момента, когато лицето е заемало поста. Има и други проблеми да се откроят възможни случаи на влияние или корупция – списъците изобилстват от лица със сравнително малки суми, които вероятно са там, защото в КТБ е превеждана заплатата на служителя или пък защото са били изкушени от високите лихви.  Има обаче и лица, които пряко или чрез роднини са депозирали големи суми, които би трябвало институциите да проверят дали са декларирани в Сметната палата и пред НАП и дали имат доказан произход. Неслучайни депозанти Без да е укорим личният избор на всеки къде да държи парите си, депозитите по сметките на хора, заемащи публични длъжности, повдигат въпроси за евентуалните посоки на влияние.  Така например в списъците на синдиците излизат имената на ръководители на институции с влияние върху държавни фирми в енергетиката. През последните години те масово насочваха свободните си средства към КТБ, което помагаше на банката да захранва схемите, довели до фалита й.

Сред тези лица е Димитър Чохаджиев, зам.-министър на икономиката и енергетиката през 2012 г., който според справката е имал депозити за 363 хил. лв., 612 хил. евро, 1.4 млн. евро, 1.7 млн. евро, 1500 долара. Съпругата му също фигурира в списъка с депозит от 220 хил. евро.

Личните си спестявания в КТБ са държали и още редица членове на Комисията за енергийно и водно регулиране през годините (сред които с голяма сума и бившият председател Светла Тодорова), както и директори в НЕК и БЕХ, като отново не е ясно към кой момент точно са депозирани парите им в банката.  Сметки в нея са имали и двама бивши енергийни министри – Делян Добрев и Трайчо Трайков.

Сметки в нея са имали и двама бивши енергийни министри – Делян Добрев и Трайчо Трайков. Но не липсват имена и на министри с други ресори от последните години като военните Аню Ангелов и Божидар Нанев.

Банката е била избор и на Лилия Чаталбашева – съпруга на Николай Чаталбашев, който през 2010 г. е председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Това е институцията, която можеше да се задейства по сигналите в медиите за некоректните отчети на КТБ.

Най-големият вложител сред публичните фигури е бившият тв водещ и изпълнителен директор на TV7 и настоящ евродепутат Николай Бареков, чиито пари в КТБ са достигали до 1.8 млн. евро.  Това не е изненада доколкото собствеността на телевизията дълги години се свързваше с КТБ, а и мажоритарният й собственик Цветан Василев нееднократно е заявявал, че той е финансирал политическия проект на Бареков.

Друг крупен депозант е бившият финансов министър и настоящ представител на VTB Capital за България Милен Велчев, който е имал депозит максимално за 3.4 млн. лв. По данни на „Капитал“ той е изтеглил 650 хил. лв. буквално дни преди затварянето на КТБ и е останал с близка до гарантираната по закон сума. Съпругата му Симона също е разполагала с 876 хил. лв. влог в КТБ.

Списъците на синдиците показват и възможни пресечни точки между собственика на КТБ Цветан Василев и бившия му бизнес партньор Делян Пеевски и ръководители на институции, контролиращи сектори, в които тандемът изграждаше бизнес империята си през последните години. Пример за това са НУРТС и телеком операторът БТК и популярността на банката сред директори в Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) като Радослав Илиевски и съпругата му Маргарита. По подобен начин се появяват и имена от Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за финансов надзор и др.

Сред клиентите на КТБ правят впечатление имената на Божидар Йотов от „Агенция пътна инфраструктура“, Антоанета Цонкова, която през 2010 година е зам.-председател на Комисията за установяване на имуществото, придобито от престъпна дейност.

Впечатление правят и десетките имена на съдии, следователи, прокурори – Васил Петров – Висш съдебен съвет (ВСС), Весела Николова (ВСС), Бисерка Коцева, Ваня Анчева (съдии, ВАС), Васил Миков, Висша касационна прокуратура (ВКП), бившият градски прокурор на София Роман Василев и други.

Без изненада при партиите

Няма изненади от информацията за депозитите и кредитите на народни представители. Делян Пеевски е отразен с няколко малки сметки, най-голямата от които 20 хил. лв. През последните пет години е имал и два кредита – за 20 хил. евро и 20 хил. долара, които е погасил изцяло.  В списъка не попада майка му Ирена Кръстева, тъй като са включени само съпрузи и непълнолетни деца. А съответно и в съпътстващите фирми за юридически лица не се виждат контролираните от Кръстева компании.

Синдиците публикуват и имената на девет партии, които са държали парите си в банката или са ползвали кредити от нея. Това са БСП – Варна, Обединен блок на труда Български лейбъристи, Политическа партия „Глас народен“, Демократи за силна България (ДСБ), НДСВ, СДС, „Движение за национално възраждане Оборище“, Демократическа партия в България и Земеделски народен съюз.